ДВ. бр. 66 от 13.08.1991г.

(Ратифицирана с Указ № 1565 от 18 ноември 1988 г.
на Държавния съвет на Народна република
България - ДВ, бр. 89 от 1988 г.
Влязла в сила от 10 юни 1991 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 66 от 13 август 1991 г.

history Народна република България и Република Италия, желаейки да развиват и улесняват взаимните си икономически отношения, решиха да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото.

history Член 1
Персонален обхват и местни лица
1. Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
2. По смисъла на тази спогодба изразът "местно лице на едната договаряща държава" означава:
а) по отношение на Народна република България - всяко физическо лице, което притежава българско гражданство, както и всяко юридическо лице, което има седалище в Народна република България или е регистрирано там;
б) по отношение на Република Италия - всяко лице, което съгласно италианското законодателство е данъчно задължено в Италия на основание неговото местожителство, местопребиваване, седалище на ръководство или всеки друг критерий от подобен род.
3. Когато съгласно разпоредбите на ал. 2 физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, неговото положение се урежда по следния начин:
а) това лице се счита за местно лице на държавата, с която неговите лични и икономически връзки са по-тесни (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси на това лице, не може да бъде определена, компетентните органи на договарящите страни решават въпроса по взаимно съгласие.
4. Когато съгласно разпоредбите на ал. 2 лице, различно от физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, то се счита за местно лице на държавата, в която се намира седалището на действителното му управление.