По вид документ > Нормативни актове - отменени > Закони > ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА
ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП
Документът има по-нова версия, която е достъпна само за абонати.

ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА

ДВ. бр. 18 от 24.01.1945г.

Обн. ДВ. бр.273 от 17 Декември 1907г., изм. ДВ. бр.58 от 16 Юни 1922г., изм. ДВ. бр.56 от 10 Юни 1929г., изм. ДВ. бр.267 от 26 Ноември 1940г., изм. ДВ. бр.81 от 12 Април 1941г., изм. ДВ. бр.147 от 1 Януари 1942г., изм. ДВ. бр.18 от 24 Януари 1945г.

 

history ОТДЕЛ I
За гражданското местожителство и местопребиваване

history Чл. 1. Гражданското местожителство на едно лице се намира там, гдето то има главното седалище на своите работи и на своите интереси.
Местопребиванието се намира там, гдето лицето има своето обикновено жилище.

history Чл. 2. Преместването местопребиванието в друго място от едно лице, с намерение да установи там своята главна работа, създава промяна на местожителството.
Това намерение се доказва с двоякото заявление, направено в общината, която се напуска, и в оная, гдето се установява на новото местожителство, или с други действия, които могат да установят това намерение.

history Чл. 3. Жената, догдето не е законно разведена, има местожителство на мъжа; ако овдовее, тя запазва това местожителство, догдето не придобие друго.
Непълнолетният, който не е еманципиран, има за местожителство онова на бащата, на майката или на настойника.
Запретеният пълнолетен има местожителството на своя настойник.

history Чл. 4. Военните лица имат своето местожителство в мястото, гдето се намира техния гарнизон. Ако те принадлежат на войскова част, която няма място на гарнизон в България, последното място на гарнизон на тази част в България се счита за тяхно местожителство.
Тия разпореждания не се прилагат на военни лица, които отбиват само военната си повинност, или които сами не могат да имат самостоятелно местожителство.

history Чл. 5. Местожителството на дипломатическите агенти, които живеят в чужбина, по причина на своята служба, и които се ползват от право на вънземство, се намира в последното им местожителство, което са имали в територията на Царството.

history Чл. 6. Особено местожителство може да се избира за известни работи или за известни актове.
Изборът на това местожителство се установява с писмено доказателство.

history ОТДЕЛ II
За отсъствието

Глава първа.
За предложението на отсъствие и неговите последствия

history Чл. 7. Лице, което е изчезнало от последното си местожителство или от последното си местопребиваване без да има известие за него, се предполага за отсъстващо.

history Чл. 8. Догдето отсъствието е само предполагано, областният съд по последното местожителство или по последното местопребиваване на отсъстващия, ако няма никакъв пълномощник, може по искане било на заинтересуваните, било на предполаганите наследници, било на прокурорския надзор, да назначи някого да представлява отсъстващия пред съда или при съставяне на описи, сметки, ликвидации и делби, в които той е заинтересуван, и да вземе всички други мерки, нуждни за запазването на неговия имот.

history Чл. 9. За представител на отсъстващия се назначава присъстващият съпруг, ако няма законен развод.
(Изменена ал. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Ако отсъстващият е малолетен и няма законен представител, назначава му се настойник по обикновения за това ред.
При нямане на съпруг, на отсъстващия се назначава представител измежду родителите му, децата му, възходящите му и неоженените му братя и сестри.
Ако има повече деца или братя и сестри, предпочитат се мъжките пред женските и по-старият пред по-младия.
Ако има възходящи по бащина и майчина линия, предпочитат се мъжките, и ако са от същия пол, предпочитат се ония от бащината линия.

history Чл. 10. Ако отсъстващият има пълномощник, съдът му назначава представител само за ония работи, които пълномощникът не може да извърши по нямане права, според пълномощието, или по запрещение от закона.

Глава втора.
За обявяване на отсъствието

history Чл. 11. След три последователни години на предполагано отсъствие, или след шест години, ако отсъстващият е оставил пълномощник да управлява имотите му, предполаганите наследници по закона, и, състезателно с тях, наследниците по завещание и ония, които претендират да имат върху имотите на отсъстващия права, в зависимост от неговата смърт, могат да искат от областния съд обявяване на отсъствието.

history Чл. 12. Съдът, ако молбата е приемлива, заповядва да се съберат сведения по нея.
Определението, с което се заповядва това, се залепва на вратата на последното местожителство или на последното местопребивание на отсъстващия. То се връчва на лицата, при състезанието на които е постановено, а така също и на пълномощника на отсъстващия.
Извлечение от това определение се обнародва два пъти, в промеждутъци от един месец, в "Държавен вестник".

history Чл. 13. След събиране на сведенията и шест месеци, най-малко, след второто обнародване, съдът се произнася по молба за обявяване на отсъствието.

history Чл. 14. Решението, което обявява отсъствието, се връчва и обнародва, съгласно разпорежданията на чл. 12.

Глава трета.
За последствията от обявяване на отсъствието

history Отделение I.
За временното въвеждане във владение в имотите на отсъстващия

history Чл. 15. Шест месеци след второто обнародване на решението, което обявява отсъствието, съдът, по искането на всяко заинтересувано лице или на прокурорски надзор, заповядва да се отворят актовете за последната воля на отсъстващия, ако има такива.
Наследниците по завещание на отсъстващия състезателно с наследниците по закона, и, ако няма наследници по завещание, ония, които би били наследници по закона, ако отсъстващият бе умрял в деня, в който са получени последните известия за неговото съществуване, или техните наследници, могат да искат от съда да бъдат временно въведени във владение на имотите.
Заветниците, надарените и всички ония, които би имали върху имотите на отсъстващите права, зависещи от неговата смърт, могат да искат, състезателно с наследниците, да бъдат допуснати временно да се ползват от тия права.
При все това, нито наследниците, нито по-горепоказаните лица не се допускат във владение на имотите или до ползването от евентуалните права, освен като представят поръчителство на сума, определена от съда.
Съпругът на отсъстващия, освен това, което му се следва по брачен договор и по наследство, може, в случай на нужда, да получи, по постановление на съда, помесечна сума за прехрана, която се определя, според положението на семейството и стойността на имота, на отсъстващия.

history Чл. 16. Когато някой от предполаганите наследници, или от претендентите върху имотите на отсъстващия, не може да представи поръчителство, съдът може да вземе всякакви други мерки, които намира за уместни, в интереса на отсъстващия, като има предвид качеството на лицата, степента на родството им с ответстващия и другите обстоятелства.

history Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Временното въвеждане във владение дава право на ония, които са го добили, и на техните приемници, да управляват имотите на отсъстващия, да искат сметка за тяхното управление, по съд, да предяват в съд искове за тези имоти и да се ползват от приходите в границите, които са установени по-долу.

history Чл. 18. Ония, които временно са въведени във владение, са длъжни да направят опис на движимите и на недвижимите имоти на отсъстващия.
Те не могат, без съдебно разрешение, да продават, нито да ипотекират недвижимите имоти, нито да извършват някакъв друг акт, който излиза вън от пределите на простото управление.
Съдът заповядва, ако е нуждно да се продадат всичките или част от движимите имоти и, ако направи това, определя начина на употреблението сумата, която е добита от продажбата.

history Чл. 19. Възходящите, низходящите и съпругът, които са допуснати във временното владение на имотите, придобиват всичките приходи.

history Чл. 20. Ако въведените във владение са сродници до шеста степен, те са длъжни да съхраняват петата част от приходите през първите десет години, от деня на отсъствието, и, след това, до тридесетата години - десетата част.
Ако са сродници в по-далечна степен или пък са не роднини, те са длъжни да съхраняват третата част от приходите през първите десет години, и след това, до тридесетата година - шестата част.
Подир тридесет години приходите, в цялост, принадлежат, във всеки случай, на въведените във владение.

history Чл. 21. Ако, в продължение на временното владение, някой докаже че той е имал, във времето, от което започва предполаганото отсъствие, по-голямо право или еднакво с онова на владелеца, той може да изключи този последния от владението или да се приеме, заедно с него, във владение, но той няма право на плодовете, освен от деня на постъпването молбата му в съда.

history Чл. 22. Ако, през временното владение, отсъстващият се завърне, или пък неговото съществуване се констатира, действията на обявеното отсъствие престават, с изключение, ако е нуждно, на обезпеченията за запазването и за управлението на имотите, които са предвидени в чл. чл. 8 и 10.
Временните владелци на имотите са длъжни да ги повърнат, заедно с приходите, в размера, определен в чл. 20.

history Чл. 23. Ако през временното владение, се открие, по един положителен начин, времето на смъртта на отсъстващия, наследството се открива в полза на ония, които в това време са били негови наследници по закона или завещание, или на наследниците на тия последните. Ония, които са се ползвали от имотите, са длъжни да ги повърнат, заедно с приходите им, в размера, определен в чл. 20.

history Чл. 24. След въвеждане във временното владение на имотите, всеки, който има да предявява искове против отсъстващия, трябва да ги предяви против ония, които са въведени във владение.

history Отделение II.
За окончателното въвеждане във владение в имотите на отсъстващия

history Чл. 25. Ако отсъствието е траяло в продължение на тридесет години след въвеждането във временно владение, или ако сто години са се изтекли от рождението на отсъстващия и последните известия за него са получени най-малко преди три години, съдът, по искането на заинтересуваните лица, постановява въвеждането в окончателно владение, освобождава поръчителите от задължение и прекратява другите обезпечения, които са били наложени.

history Чл. 26. С постановяването за въвеждане в окончателно владение, надзорът над управлението и зависимостта от съдебната власт се прекратяват. Ония, които са получили въвеждането във временно владение, или техните наследници и приемници, могат да пристъпят към окончателна делба и да се разпореждат свободно с имотите.

history Чл. 27. Ако са се изминали сто години от рождението на отсъстващия, преди да се обяви отсъствието или подир това обявяване, но преди въвеждането във временно владение, имащите право, след като, в първия случай, се е постановило обявяването на отсъствието, могат да искат, щото въвеждането във владение и упражнението на правата, които зависят от смъртта на отсъстващия, да им се отстъпят окончателно, стига само последните известия за отсъстващия да са получени най-малко преди три години.

history Чл. 28. Ако, след въвеждането в окончателно владение, отсъстващият се завърне, или пък неговото съществуване се констатира, той завзема имотите си в положението, в което се намират, и има право да иска цената на ония, които са били отчуждени, ако тя се още дължи, или пък имотите, които са купени с нея.

history Чл. 29. Децата и низходящите на отсъстващия могат, така също в продължение на тридесет години от въвеждането в окончателно владение, да осъществят правата, които им принадлежат върху имотите на отсъстващия според установените в предидущия член правила, без да са длъжни да доказват неговата смърт.

history Чл. 30. Ако, след въвеждането в окончателно владение, времето на смъртта на отсъстващия се установи, ония, които в това време са били негови наследници или заветници, или са добили някакво право вследствие смъртта му, или техните наследници, могат да повдигат исковете, които им принадлежат, със запазване за владелците на придобитите права по давност и на последствията от добросъвестността по отношение на събраните плодове.

history За последствията от отсъствието по отношение на евентуалните права, които могат да принадлежат на отсъстващия

history Чл. 31. Никой не се допуска да иска едно право в името на едно лице, на което съществуването не се знае, ако не докаже, че то е съществувало, когато това право се е породило.

history Чл. 32. При отварянето на едно наследство, в което е повикано за наследник на цялото или на част от него едно лице, на което съществуването не е доказано, наследството преминава на ония, с които това лице би имало правото да наследва заедно, или на ония, на които то би се паднало в негово отсъствие със запазване правото на представителство.
Ония, на които, в негово отсъствие, преминава наследството, са длъжни да направят опис на движимите и на недвижимите имоти.

history Чл. 33. Разпорежданията на предшестващите два члена не препятстват на иска на наследство, нито на другите права, които би преминали било на отсъстващия било на неговите представители или на встъпилите в неговите права; тия права не се погасяват, освен с изтичането на определеното време за давността.

history Чл. 34. Догдето отсъстващия не се яви или догдето исковете, които му принадлежат, не се предяват от негово име, ония, които са получили наследството, не са длъжни да повърнат плодовете, които са събрали добросъвестно.

Глава четвърта.
За попечителството и за настойничеството над малолетните деца на отсъстващия

history Чл. 35. Ако предполаганият отсъстващ е имал малолетни деца, майка им упражнява родителска власт, съгласно чл. 62.

history Чл. 36. Ако майката не е жива, когато се проверява предположението за отсъствието на бащата, или ако умре преди обявяване на отсъствието, или пък ако е в невъзможност да упражнява родителската власт, попечителството над децата се поверява от роднинския съвет на най-близката възходяща по реда, установен в чл. 13 от закона за настойничеството, и, ако няма такива, на един привременен настойник.

history ОТДЕЛ III.

history За родството и сватовството

history Чл. 37. Родството е връзката, която свързва лицата, произходящи от един и същ родоначалник.
Законът не признава тази връзка по-нататък от десета степен.

history Чл. 38. Близостта на родството се установява по числото на поколенията.
Всяко поколение образува степен.

history Чл. 39. Редицата на степените образува линията. Правата линия е редица от степените между лица, които произхождат едно от друго; съребърна линия е редицата от степените между лицата, които имат общ родоначалник, без да произхождат едно от друго.
Правата линия се разделя на низходяща и на възходяща.
Първата свързва родоначалника с ония, които произхождат от него; втората свързва едно лице с ония от които той произхожда.

history Чл. 40. В правата линия има толкова степени, колкото има поколения, без да се смята родоначалника.
В съребърната линия степените се броят по поколенията, като се възлиза от едного от роднините до общия родоначалник и като се слиза от този последния до другия роднина, без да се брои така също общия родоначалник.

history Чл. 41. Сватовството е връзка, която съществува между един съпруг и роднините на другия съпруг.
В линията и степента, в която едно лице е роднина с единия съпруг, е сват с другия съпруг.
Сватовството не се прекратява със смъртта, даже и да няма деца, на съпруга, от когото то произлиза, с изключение за някои последствия в точно определените от закона случаи.

history ОТДЕЛ IV.
За произхождението

Глава първа.
За произхождението на децата, които са заченати или родени през траянето на брака

history Чл. 42. Мъжът е баща на детето, което е заченато през траенето на брака.

history Чл. 43. Предполага се заченато през траянето на брака детето, което е родено не по-рано от сто и осемдесет дни подир бракосъчетанието, и не по-късно от триста дни подир прекратяването или унищожението на брака.

history Чл. 44. Ако детето се е родило преди да са изтекли сто и осемдесет дни от брака, мъжът и, подир смъртта му, неговите наследници не могат да отказват произхождението от бащата в следните случаи:
1) когато мъжът е имал известие за бременността преди брака;
2) когато се вижда от акта за раждане, че мъжът е присъствал при съставянето на този акт било лично, било чрез друго лице, специално натоварено от него, чрез автентичен документ, и
3) когато детето е било обявено за нежизнеспособно.

history Чл. 45. Мъжът може да откаже да признае детето, което е заченато през траянето на брака, като докаже, че през изтеклото време от тристотния до сто и осемдесетия ден преди раждането на детето той е нямал физическа възможност да живее съвместно с жена си, по причина на отдалечаване или вследствие на друга случка.

history Чл. 46. Мъжът може още да откаже да признае детето, което е заченато през траянето на брака, ако през изтеклото време от тристотния до сто и осемдесетия ден преди раждането той е живял законно отлъчен от жена си.
Това право той вече няма, ако е имало среща, макар и временно, между съпрузите.

history Чл. 47. Мъжът не може да откаже да признае детето, като се домогва със своята неспособност към съпружеско съжитие, освен ако е въпрос за очевидна неспособност.

history Чл. 48. Мъжът така също не може да откаже да признае детето по причина на прелюбодеяние, освен ако раждането е било укрито от него. В този случай, допуска се той да доказва с всяко доказателствено средство, даже и в процеса по отказване на признанието, както събитията на прелюбодеянието и на укриването на раждането, така също и всички други събития, които са насочени да изключват произхождението от бащата.
Самото признание на майката не е достатъчно да изключи произхождението от бащата.

history Чл. 49. Във всичките случаи, в които мъжът има право да оборва произхождението на детето, той трябва да предяви иск за това в съда в следните срокове:
В два месеци, ако се намира в мястото, гдето се е родило детето;
В три месеци след завръщането си в мястото, гдето се е родило детето, или в мястото, гдето се намира съпружеското местожителство, ако е бил отсъстващ;
В три месеци след откриването на измамата, в случай на откриване на раждането.

history Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Ако мъжът умре без да е предявил иск, но преди изтичането на дадения срок, наследниците могат да оборват законното произхождение на детето в продължение на два месеци от деня, в който то е влязло във владението на имотите на умрелия, или от деня, в който наследниците са били обезпокоявани от детето в това владение.

history Чл. 51. Искът за оборване на бащиното произхождение се обявява против детето, ако е пълнолетно, а ако е непълнолетно или запретено, против назначения попечител от съда, пред който е възбудено.
Майката така също, във всеки случай, се призовава при разглеждане на делото.

history Чл. 52. Законното произхождение на детето, което е родено триста дни след прекратяването или унищожението на брака, може да се оспорва от всекиго, който има интерес от това.

Глава втора.
За доказването на законното произхождение

history Чл. 53. Законното произхождение се доказва с акта за раждане, вписан в книгите за гражданското състояние.

history Чл. 54. В отсъствие на такъв документ, достатъчно е непрекъснато ползване от званието на законно дете.

history Чл. 55. Ползването от звание на законно дете произлиза от редица събития, които, в своята съвкупност, са годни да установят отношенията на произхождение и родство между едно лице и семейството към което то казва, че принадлежи.
Главните от тези събития са:
Лицето да е носило всякога името на бащата, на когото то казва, че принадлежи;
Бащата да го е имал като свое дете и, в това качество да се е грижил за неговото издържане, възпитание и настаняване;
Да е било признавано постоянно за такова в обществото;
Да е било признавано в това качество от семейството.

history Чл. 56. Никой не може да иска състояние, противно на онова, което му дава неговият акт за рождение на законното дете и ползването, което е съгласно с този акт.
Също така не може да се оспорва законното произхождение на оня, който има ползване, съгласно със своя акт за рождение.

history Чл. 57. В отсъствие на акт за рождение и на ползване от състояние, или ако детето е записано под лъжливо име или като родено от неизвестни родители, или има подхвърляне или заменяване на дете, в тези последни два случая, макар и да има акт за рождение, съгласно с ползването от състояние, доказването на произхождение може да стане със свидетели.
Това доказателство не се допуска, освен когато има начало на писмено доказателство, или пък предположенията и уликите, които произтичат от събития, вече известни, се намерят за доста важни за да основат допускането на това доказателство.

history Чл. 58. Началото на писменото доказателство произтича от семейните документи, от домашните регистри и книжа на бащата или на майката, от официални или частни актове, излезли от една от страните, участващи в спора, или от оная, която би имала интерес, ако да беше жива.

history Чл. 59. Противното може да се установи чрез всичките средства, годни да докажат, че ищецът не е дете на жената, която той показва за своя майка или пък, че не е дете на мъжа на майката, макар произхождението от майката да е доказано.

history Чл. 60. Искът за състояние на законно дете не се погасява с давност по отношение на детето.

history Чл. 61. Този иск не може да се предяви от наследниците или низходящите на детето, което не е предявило иска, освен ако е умряло непълнолетно или в пет години от достигането на пълнолетието му.
Когато искът е бил предявен от детето, това може да се продължава от наследниците или низходящите, освен ако е имало отказване от иска или унищожаване на производството в инстанцията.

history ОТДЕЛ V.
За родителската власт

Глава първа.
За действията на родителската власт върху личността на децата

history Чл. 62. Детето на каквато и да бъде възраст, е длъжно да почита и уважава своите родители.
То се намира под тяхна власт до своето пълнолетие или до своето еманципиране.
През траянето на брака, тази власт се упражнява от бащата и, ако той не може да я упражнява от майката.
Подир прекъсването на брака, родителската власт се упражнява от преживелия съпруг.
В случай на развод, родителската власт принадлежи на оня от съпрузите, комуто, според бракоразводното решение, детето е оставено на попечение.

history Чл. 63. Детето не може без позволение, да напусне родителската къща или оная, която му е определена от бащата, освен когато доброволно постъпи във войската. Ако се отдалечи от нея без позволение, бащата има право да го върне в нея, като прибегне, ако стане нужда, до председателя на областния съд.
Когато уважителни причини направят нуждно отдалечението на детето от родителската къща, председателят на съда, по искане на родителите или на прокурорския надзор, след като събере нужните сведения, без съдебни формалности, разпорежда се по най-подходящ начин, без да мотивира своята заповед.
Ако има нужда от бързо действане, околийският съдия се разпорежда привременно и уведомява веднага председателя, който потвърждава, отменява или изменява това привременно разпореждане.

history Чл. 64. Бащата, който не е в състояние да прекрати лошите отклонения на детето, може да го отдалечи от семейството, като му обезпечи, според средствата си необходимата прехрана. Той може така също, като се обърне, ако е нуждно, до председателя на съда, да го тури в такава къща, в такова възпитателно или поправително заведение, което намери за най-подходящо за неговото поправяне.
Разрешението може да бъде искано, даже устно, и председателят на съда се разпорежда, без всякакви формалности, нито писмени актове, и без да изказва мотивите за своята заповед.

history Чл. 65. В случаите предвидени в двата предидущи члена, срещу заповедта на председателя на областния съд се допуска жалба пред председателя на апелативния съд, която се разрешава. Резолюцията на председателя на апелативния съд не подлежи на обжалване.

Глава втора.
За действията на родителската власт по отношение имотите на децата

history Чл. 66. Бащата представлява родените деца и ония, които ще се родят, във всички граждански актове и управлява техните имоти.
При все това, той не може да отчуждава, да ипотекира, да залага имотите на детето, да сключва в негово име заеми или други задължения, които излизат из пределите на обикновеното управление, освен в случай на нужда или очевидна полза за самото дете, и с разрешение на областния съд.
Ако има стълкновение в интереси между децата, които се намират под същата родителска власт, или между тях и бащата, на децата се назначава особен попечител.
Този попечител се назначава от съда, пред който е заведено делото, а във всички други случаи - от областния съд.

history Чл. 67. За събирането на капитали или за продажба на движимите вещи, подлежащи на развала, разрешението на околийския съдия е достатъчно, под условие за едно ново оползотворение, сигурността на което се признава от самия околийски съдия.

history Чл. 68. Наследствата, които се падат на децата, подчинени на родителската власт, се приемат от бащата под опис.
Ако бащата не може или не иска да приеме наследството, съдът по искане на детето или на едного от роднините, или даже по искането, направено по длъжност от прокурора, може да разреши приемането му, след като назначи особен попечител и изслуша бащата.

history Чл. 69. Недействителността на актовете, които са извършени въпреки разпорежданията на предидущите членове, не може да се противопостави, освен от бащата или от детето и неговите наследници или приемници.

history Чл. 70. Бащата има плодоползването от имотите на детето, които са придобити по наследство, дарение или друг безвъзмезден начин, и запазва това право до еманципирането или пълнолетието на детето.

history Чл. 71. Не подлежат на това установено от закона плодоползване:
1) имотите, оставени или подарени на детето с условие, щото бащата да няма плодоползването; това условие, е недействително по отношение на имотите, които са запазени за детето като законна част;
2) имотите, оставени или подарени нае детето, за да захване някоя кариера, някое изкуство или някоя професия;
3) имотите, които са преминали на детето по наследство, завет или дарение и които са приети, в интереса на детето, въпреки волята на бащата;
4) имотите, които са придобити от детето на военна, гражданска или каква да е друга служба, или с упражнението на една професия или изкуство, или с помощта на своя личен труд, или от една своя отделна промишленост.

history Чл. 72. Със законното плодоползване са свързани следните тежести:
1) разноските за поддържането, възпитанието и образованието на детето;
2) изплащането на годишните платежи или на лихвите на капиталите от деня, в който плодоползването е започнало;
3) всичките други задължения, на които са подчинени плодоползвателите.

history Чл. 73. Разпорежданията на предидущите членове се прилагат и на майката, която упражнява родителската власт.
Законното плодоползване преминава на майката, макар и родителската власт да се упражнява от бащата, ако този е лишен от него по причини, които са лични за него.

history Чл. 74. Законното плодоползване се прекратява със смъртта на детето и със встъпването на родителя във втори брак.

history Чл. 75. Ако родителят злоупотреби с родителската власт, чрез лошо управление имотите на детето, съдът, по искане на най-близките роднини, и на прокурорския надзор, може да назначи един попечител на имотите на детето и може да лиши родителя, изцяло или отчасти, от плодоползването, и да вземе всички други мерки, които намери за нуждни, в интереса на детето.

history Чл. 76. След прекратяването на законното плодоползване, ако родителят е продължавал да се ползва от имотите на детето, което живее с него без пълномощие, но без възражение, или даже с пълномощие, но без условие да дава сметка за плодовете, той както и неговите наследници, не дължат освен плодовете, които са налице във време на предявяването на иска.

history Чл. 77. Бащата може, със завещание или с автентичен документ, да наложи на преживялата майка условие за възпитанието на децата и за управлението на имотите им.
Майката, която не иска да приеме тези условия, може да иска да се освободи от тях, като изиска от околийския съдия да свика един роднински съвет, съставен по закона за настойничеството, за да се произнесе по молбата за освобождение.
Решението на роднинския съвет подлежи на утвърждение от областния съд.

history Чл. 78. Ако при смъртта на мъжа, жената е бременна, областният съд, по искането на всяко заинтересувано лице, може да назначи попечител на заченатото дете.

history Чл. 79. Майката, която иска да встъпи в нов брак, трябва по-напред да свика роднинския съвет, съставен по закона за настойничеството.
Роднинският съвет решава дали трябва да остави управлението на имотите на майката, и може да постави условие за това управление и за възпитанието на децата.
(Изменена ал. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Решението на роднинския съвет подлежи на утвърждение от областния съд, който постъпва съгласно чл. 77.

history Чл. 80. Ако изискуемото се от предидущия член свикване на роднинския съвет не стане, майката изгубва правото за управляване на имотите, и нейният съпруг е солидарно отговорен за миналото управление и за онова, което незаконно е след това упражнявано.
Околийският съд, по искането на прокурорския надзор или на едно от лицата, показани в чл. чл. 17-19 от закона за настойничеството, или пък по длъжност, трябва да свика роднински съвет, за да установи условията за възпитанието на децата и да назначи попечител на техните имоти.
Роднинският съвет може да възстанови майката в управлението на имотите.
На решенията на роднинския съвет се прилагат разпорежданията на алинея втора от предидущия член.

history Чл. 81. Когато майката е задържана в управлението на имотите, или е била възстановена в него, нейният мъж се счита всякога като съдружник с нея в управлението и е солидарно отговорен за него.

history Чл. 82. Ако овдовялата майка, която е встъпила във втори брак, е повторно овдовяла, тя придобива отново родителската власт върху всичките деца, които не са еманципирани.

Глава трета.
За изгубването на родителската власт

history Отделение I.
Причините, по които се изгубва родителската власт

history Родителите изгубват, по право спрямо всичките свои деца родителската си власт, заедно с всичките права, които са свързани с нея:
1) ако са осъдени по чл. чл. 221 и 228 от наказателния закон;
2) ако са осъдени на строг тъмничен затвор за не по-малко от пет години, боло като непосредствени извършители, подбудители или помагачи за едно престъпление, извършено над личността на едно или на няколко от своите деца, било като непосредствени извършители, подбудители или помагачи в едно престъпление, извършено от едно или няколко от техните деца;
3) ако са осъдени два пъти на строг тъмничен затвор за по-малко от пет години или на затвор, като непосредствени извършители, подбудители или помагачи за едно престъпление, извършено върху личността на едно или на няколко от своите деца;
4) ако са осъдени два пъти за възбуждане на непълнолетни към разврат.
Това лишение не прекратява задължението за прехрана, което съществува между детето и родителите, които са изгубили родителската власт.

history Чл. 84. Могат да бъдат лишени от същите права:
1) родителите, които са осъдени, като непосредствени извършители, подбудители или помагачи, на доживотен или временен строг тъмничен затвор за не по-малко от пет години, с изключение на ония, които са осъдени за престъпленията, предвидени в чл. чл. 98-108, 138-143 и 175 от наказателния закон;
2) родителите, които са осъдени два пъти за едно от деянията, предвидени в чл. чл. 208, 281, 284, 290, 292, ал. 1, 293-294 от наказателния закон;
3) родителите, които са осъдени един път за възбуждане непълнолетни към разврат;
4) макар да няма осъждане, родители, които поради постоянно пиянстване, общоизвестно лошо и скандалиозно поведение или поради лошо отнасяне, тургат в опасност било здравето, било сигурността, било нравствеността на своите деца.

history Чл. 85. Молбата за лишение от родителска власт се подава в оня областен съд, в окръжието на който се намира местожителството или местопребиваването на бащата или на майката, от един или няколко роднини на непълнолетния до четвърта степен, или от прокурорския надзор.

history Чл. 86. Прокурорският надзор се разпорежда за да се съберат сведения за състоянието на семейството на непълнолетния и за нравствеността на неговите известни роднини, които се поканват да представят в съда своите бележки и възражения, каквито намират за уместно да направят.
Прокурорският надзор или заинтересуваните роднини предявяват искането за лишение от родителска власт, чрез подаване до председателя на областния съд молба, в която се излагат основанията и към която се прилагат книжата, що подкрепят тези основания. Тази молба се връчва на родителите, на които се иска лишението от родителска власт.
(Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) При даване ход на молбата за лишение от родителската власт, пазят се разпорежданията на чл. чл. 1146 и 1147 от закона за гражданското съдопроизводство. При все това, свикването на роднинския съвет остава на усмотрението на съда.
Молбата се разрешава в съдебно заседание, при затворени врата, след като се докладва изказаното мнение на семейния съвет, ако е бил свикан, онова на местния околийски съдия, и след като се изслушат роднините на други лица, ако има такива призовани, и прокурорския надзор.
Определението се произнася в публично заседание. По него може да се допусне предварително изпълнение.

history Чл. 87. През траянето производството на делото, съдът може да вземе, по отношение пазенето и възпитанието на децата, нуждните привременни мерки, които намери за добре.
Определенията на съда по този предмет се изпълняват предварително.

history Чл. 88. Определението на съда може да се обжалва по въззив от страните и прокурорския надзор.
Въззивът се подава в десетдневен срок от деня на обявяването на определението, ако е присъствено, или от деня на връчване преписа от него, ако е постановено задочно.

history Чл. 89. Всяко лице, което е лишено от родителска власт, е неспособно да бъде настойник, поднастойник, попечител или член на роднинския съвет.

history Чл. 90. Когато родителската власт, по право се изгуби от бащата, прокурорският надзор или показаните в чл. 85 роднини, незабавно замолват надлежния съд за да реши дали, в интереса на детето, майката ще упражнява правата на родителската власт, както те се определят от настоящия закон. В този случай се постъпва съгласно чл. 86. Прилагат се така също, разпорежданията на чл. чл. 87 и 88.
При все това, когато углавният съд осъди някого за престъпленията, които предвиждат чл. 83 и чл. 84, пункт 1 - 3, той може да постанови и лишението от родителска власт при условията, предвидени в настоящия закон.
Когато лишението от родителска власт е предоставено на осмотрението на съда, съдът, който постановява това решение, се произнася със същото определение по правата на майката, по отношение родените деца или ония, които ще се родят, със запазване на правото, колкото се отнася до последните, да се иска от съда да се вземат нуждните привременни мерки, съгласно разпорежданията на чл. 87, през периода на първите години.
Ако лишеният от родителска власт баща встъпи в нов брак, втората жена може, в случай че й се родят деца, да иска от съда да й предостави упражнението на бащинската власт върху тия деца.

history Отделение II.
За учредяване на настойничеството в случай на лишение на родителска власт

history Чл. 91. Ако майката е умряла по-рано или е била лишена от родителска власт или пък упражнението на тази власт не й е предоставено, областният съд се разпорежда за учредяване на настойничество, по установения за това ред.
(Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Настойниците, които се назначават по силата на предшестващата алинея, изпълняват длъжностите си, без да тежи законна ипотека върху имотите им, в полза на непълнолетния.
При все това, когато непълнолетният притежава имоти или придобива такива по наследство, съдът може да постанови да се установи една специална ипотека до една определена сума.

history Чл. 92. Съдът, заедно с разпореждането за учреждаване на настойничество определя размера на сумата за прехрана, която трябва да се плаща от родителите, или обявява, че не може да се иска такава прехрана, по причина на бедността на родителите.

history Чл. 93. През траянето на производството за лишение от родителска власт всяко лице, може да се обърне с молба до областния съд и да иска да се повери нему детето.
Това лице трябва да заяви, че то взема задължение да храни и да възпитава детето и да го тури в положение само да си вади прехраната.
Съдът, след като събере нуждните сведения и вземе, ако е нуждно, мнението на семейния съвет, решава да се уважи или отхвърли молбата. Ако се уважи молбата, лицето, на което е поверено детето, се счита за негов настойник.

history Чл. 94. Ако непълнолетният има някакви имоти, управлението на тия имоти, както и грижата за неговата личност преминават върху неговия настойник, който, обаче, не може да прихване разноските за възпитанието от приходите на непълнолетния.

history Чл. 95. Настойникът, който е управлявал някои имоти на непълнолетния, дава сметка за това.

history Чл. 96. В случай на лишение от родителска власт, правата на бащата и, в отсъствие на бащата, правата на майката, колкото се отнася до даването съгласие за встъпване в брак, за осиновяване и за еманципиране, се упражняват от същите лица, които би ги упражнили, ако родителите бяха умрели, с изключение на случаите, в които другояче е предвидено в настоящия закон.

history Отделение III.
За възстановяването в родителска власт

history Чл. 97. Родителите, които са лишени от родителска власт, в предвидените в чл. чл. 83 и 84, пунктове 1 - 3 случаи, не се допускат да им се повърне родителската власт, освен след като бъдат възстановени по предвидения за това ред в наказателния закон.
В случаите, предвидени в пункт 4 на чл. 84, родителите, които са лишени от родителска власт, могат да искат от съда да им се повърне упражнението на тази власт. Молбата за това не може да се подаде, освен след три години от деня, в който определението, с което са били лишени от родителската власт, е влязло в законна сила.

history Чл. 98. Искането за възстановяване в родителска власт се предявява с молба, на която се дава ход, съгласно разпорежданията на алинея втора и последващите на чл. 86, като се вземе мнението на роднинския съвет.
Молбата се връчва на настойника, който може да представи в интереса на детето или от свое име, бележки и възражения, които би имал да направи против молбата. Разпорежданията на чл. 87 и 88 се прилагат така също, на тези молби.
Съдът като произнася възстановяването в родителска власт, определя, според обстоятелствата, обезщетението, което се дължи на настойника, или обявява, че, по причина бедността на родителите, не се следва никакво обезщетение.
Молбата, която е отхвърлена, не може да се подновява освен от майката, след прекратяването на брака.

history Отдел VI.
За пълнолетието и за пълното и ограничено запрещение

Глава първа.
За пълнолетието

history Чл. 99. Пълнолетието се достига с навършването на двадесет и една година от рождението.
Пълнолетният е способен за всички, актове от гражданския живот, освен изключенията, които са установени от особени разпореждания.

Глава втора.
За пълното запрещение

history Чл. 100. Пълнолетният и еманципираният непълнолетен, които се намират обикновено в състояние на слабоумие, което ги прави неспособни да се грижат за своите интереси, се турят под запрещение.

history Чл. 101. Нееманципираният непълнолетен може да се тури под запрещение в последната година на своето непълнолетие.

history Чл. 102. Запрещението може да се иска от всеки сродник, от съпруга и от прокурорския надзор.

history Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Запрещението не може да се допустне, освен след като се вземе мнението на роднинския съвет и се разпита лицето, запрещението на което се иска.
Съпругът и низходящите на лицето, запрещението на което се иска, и сродниците, които молят за това не могат да влизат в роднинския съвет, нито да присъстват при съвещанието му, догдето не се произнесе окончателното решение. При все това, те имат право да бъдат изслушани, за да дадат разяснения на съвета.
След разпита, областният съд натоварва, ако е нуждно, един привременен управител за да се грижи за личността и имотите на оня, запрещението на когото се иска.

history Чл. 104. Запрещението произвежда действие от деня на решението.

history Чл. 105. Запретеният е в състоянието на лице, което се намира под настойничество.
Разпорежданията, относително до настойничеството над малолетните се прилагат и на настойничеството над запретените.

history Чл. 106. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1941 г.). Пълнолетният съпруг е по право настойник на пълно запретения съпруг. В случай, че такъв няма, настойник на запретения се назначава само измежду възходящите, децата, братята и сестрите, след като се вземе мнението на роднинския съвет.
В отсъствието на роднини от посочените по-горе, настойникът се определя по общия ред, освен, ако бащата на запретения му е назначил настойник със завещание.

history Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1941 г.).
Когато настойничеството се упражнява от съпруга, от бащата, от майката или от децата, роднинският съвет може да освободи настойника от задължението да дава годишна сметка, предвидена в чл. 81 от закона за настойничеството.

history Чл. 108. Настойникът на запретения не е длъжен да продаде движимостите, които служат на семейството за обитаване.

history Чл. 109. Никой, с изключение на съпрузите, на възходящите и на низходящите, не е длъжен да продължава настойничеството над запретения повече от десет години.

history Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Зестрата и другите брачни съглашения на децата на един запретен се уреждат от роднинския съвет.

history Чл. 111. Актовете, извършени от запретения след решението, което постановява запрещението, или даже след назначаването на привременен управител са, по право недействителни.
Недействителността не може да се противопоставя, освен от настойника, от запретения и от неговите наследници или приемници.

history Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Актовете, които са извършени преди запрещението, могат да бъдат унищожени, ако причината за запрещението е съществувала по времето, когато тези актове са били извършени, и то, ако от естеството на договора, от голямата повреда, която произлиза или може да произлезе от него за запретения, или от всяко друго обстоятелство, се установява недобросъвестността на оня, който е сключил договора със запретения.

history Чл. 113. След смъртта на едно лице извършените от него актове не могат да се оборват, по причина на слабоумие, освен ако запрещението е било поискано преди смъртта му, или ако доказателството за слабоумие произлиза от същия акт, който се оборва.

history Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Запрещението се отменява по искане на сродниците, на съпруга или на прокурорския надзор, ако причината, която го е предизвикала, престане да съществува.
Роднинският съвет е длъжен да следи за да се удостовери продължава ли да съществува причината на запрещението или не.

Глава трета.
За ограниченото запрещение

history Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Слабоумният, на когото състоянието не е така разстроено за да може да се тури под пълно запрещение, и разточителният могат да бъдат обявени от областния съд за неспособни да се явяват в съд, да се спогаждат, да правят заеми, да получават пари, да освобождават от задължения, да отчуждават или ипотекират имотите си и да извършват всякакъв друг акт, който излиза из пределите на простото управление, без съдействието на един попечител, който се назначава от съда, след като вземе мнението на роднинския съвет.
Ограниченото запрещение може да се иска от ония, които имат право да искат пълното запрещение.
След разпита, съдът може, ако е нуждно, да назначи един привременен попечител на лицето, чието ограничено запрещение се иска, който да се грижи за интересите му при горепоменатите актове.

history Чл. 116. Глухонемият и слепият по рождение, когато станат пълнолетни, по право, се считат за ограничено запретени, освен ако съдът ги е обявил за способни да се грижат за собствените си интереси.

history Чл. 117. Недействителността на актовете, които са извършени от ограничено запретения, без съдействието на попечителя, не може да се противопоставя, освен от самия неспособен и от неговите наследници или приемници.

history Чл. 118. Ограниченото запрещение се отменява, както пълното запрещение, когато причината, за която то е било допуснато, е престанала да съществува.

history Отдел VII.
За актовете за гражданско състояние

history Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Актовете за раждане, за женитба и за смърт, както и актовете за мъртвородени деца, се съставят от общината, гдето тия събития са се случили, от длъжностното лице по гражданското състояние.
Забележка. За случаите на помятане актове не се съставят.
Кметовете или техните помощници изпълняват обязаностите на длъжностно лице по гражданското състояние.

history Чл. 120. Актовете и заявленията, които се правят пред длъжностното лице по гражданското състояние, се приемат в присъствието на двама свидетели, избрани от заинтересуваните лица, от мъжки пол, навършили двадесет и една година и живеющи в общината.

history Чл. 121. Актовете за гражданското състояние показват общината, къщата, годината, деня и часа, в които са съставени; името, презимето и качеството на длъжностното лице, което ги е съставило; името, презимето, възрастта, занятието, местожителството или местопребиваването на лицата, които са показани в качеството на заявители и на свидетели, и документите, представени от страните.
Длъжностното лице по гражданското състояние е длъжно да прочете акта и да отбележи в него изпълнението на тази формалност.

history Чл. 122. Актовете се подписват от заявителите, от свидетелите и от длъжностното лице. Ако заявителите или свидетелите не могат да подпишат акта, прави се бележка за причината на препятствието.

history Чл. 123. Заинтересуваните лица, в случаите, в които не са длъжни да се явяват лично, могат да се представляват от пълномощник със специално и заверено по установения ред пълномощно.

history Чл. 124. Длъжностното лице по гражданското състояние не може да означава в актовете, които съставлява, освен предписаните или позволените от закона, за всеки акт, заявления и указания.

history Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Регистрите за гражданското състояние се държат в двойни оригинали. За всеки вид събития: раждане, женитба и смърт се водят отделни регистри.
Актовете за мъртвородени деца се вписват в регистъра за ражданията.
Формата на регистрите и начина на воденето им се определя с правилник от Министерството на правосъдието.
Общите и неизменни части на актовете, които ще се вписват, могат да бъдат предварително напечатани върху страниците на регистрите, като се оставят в тях празни места за написване с ръка особените данни на всеки вписан акт.

history Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Регистрите, преди да се турят в употребление, се заверяват на края от надлежния околийски съдия.
В заверката околийския съдия трябва да покаже от колко листа се състои регистърът.
Забележка. В общини, разделени между няколко околийски участъци, заверката на регистрите се извършва от първия околийски съдия.

history Чл. 127. Актовете се записват върху регистрите последователно и без да се оставя празно място помежду им.
Зачеркванията и прибавките се уговорват и подписват преди приключване на актовете; не се допускат съкращения, и датите се пишат всякога с цели думи.

history Чл. 128. Всяка забележка по един акт, който е вписан в регистрите, когато тя е законно заповядана, се прави от страна на акта, по искане на заинтересуваните лица, от длъжностното лице по гражданското състояние в текущите регистри или върху ония, които са внесени в архивата на общината и от секретаря на областния съд - в регистрите, внесени в канцеларията на съда. За тази цел длъжностното лице по гражданското състояние съобщава в три дни на прокурора при областния съд, който наблюдава, щото забележката да се направи по еднообразен начин върху двата регистра.

history Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Регистрите се приключват от длъжностното лице по гражданското състояние, в края на всяка година, с надпис, написан и подписан веднага след последния вписан акт в регистъра. В петнадесет дни един от оригиналите се внася в архивите на общината, а другият се изпраща за проверка на надлежния околийски съдия, който, след като го провери, препраща го за пазене в архивата на областния съд.

history Чл. 130. Пълномощията и другите книжа, приложени към актовете за гражданско състояние, се скрепяват с подписа на длъжностното лице и се присъединяват към оня оригинален регистър, който трябва да се пази в съда.

history Чл. 131. Регистрите по гражданското състояние са публични; длъжностните лица по гражданското състояние не могат да отказват да дават извлечения или отрицателни удостоверения, които се искат от тях; те са длъжни да дават по регистрите, които са им поверени за пазене, справки, от които частните лица имат нужда.
Извлеченията трябва да съдържат всички бележки, които са направени от страна върху оригиналния акт.
(Нова - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) За издаване преписи и извлечения от актовете, както и на отрицателни и други удостоверения, се събира в полза на общината по 10 лева такса за всеки препис, извлечение или удостоверение.

history Чл. 132. Актовете за гражданското състояние, извършени според разпорежданията на предидущите членове, служат за доказателство, до заявяването на подлог, за това, което длъжностното лице свидетелствува да е станало в негово присъствие.
Заявленията на лицата, които са присъствали при съставяне на акта, имат достоверност, до доказване на противното.
Указания, които не трябва да се вписват в акта, а са вписани, нямат никакво значение.

history Чл. 133. Ако регистрите не са били държани, или са били унищожени, или изгубени изцяло или отчасти, или е имало прекъсване в държането им, доказването на ражданията, женитбите и смъртта става както с документи или други писмени доказателства, така и със свидетели.
Ако отсъствието, унищожението, изгубването или прекъсването на регистрите е станало по умишленото действие на просителя, той не се допуска да представлява доказателството, което се позволява от този член.

history Чл. 134. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Околийският съдия е длъжен да следи за правилното водене на регистрите в определения му съдебен участък и може, във всяко време, да проверява тяхното съдържание.
Той е длъжен всяка година да ги проверява, преди внасянето им за пазене в областния съд. Той съставя, с помощта на секретаря си, протокол за резултата на проверката, разпорежда за препращане регистрите в архивата на областния съд, налага паричните наказания против виновните, а така също представя в областния съд за внасяне поправките, които се изискват от обществения интерес, след като се призоват заинтересуваните лица.
Дирекцията на статистиката, от своя страна, има право да преглежда и проверява, чрез свои органи, регистрите за гражданското състояние, с оглед на нейните нужди.

history Чл. 135. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Когато се представи един от показаните в чл. 133 случаи, съдът, по представление на околийския съдия, може да заповяда да се възобновят, ако е възможно, неизвършените, унищожените или изгубените актове, или да се заместят със съдебни актове, съставени въз основание на клетвените показания, най-малко на четири лица, които са добре уведомени и заслужават вяра, но след предварителното призоваване на заинтересуваните лица и без ущърб на техните права.

history Чл. 136. Актовете за гражданско състояние, извършени в чужбина, имат достоверност, когато са спазени формите, установени от законите на мястото, гдето са били извършени.
Гражданинът, който е изискал съставянето на такъв акт в чужбина, е длъжен да предаде, в течение на три месеца, препис от него на най-близкия по местопребиваването царски дипломатически или консулски агент, освен ако предпочита да го препрати направо на длъжностното лице по гражданското състояние, показано в следния член.

history Чл. 137. Гражданите, които се намират вън от Царството, могат да искат съставянето на актовете за раждане, женитба или смърт от дипломатическите или консулските агенти на Царството, стига само да са спазени установените от настоящия закон форми.
Дипломатическите или консулски агенти на Царството и чиновниците, които изпълняват техните длъжности, са длъжни, в течение на три месеци, да изпратят препис от казаните актове, предадени на тях или извършени от тях, на Министерството на външните работи, което ги препраща:
(Изменена ал. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Актовете за раждане, както и тия за мъртвородени деца - на длъжностното лице по гражданското състояние, по местожителството на бащата на детето или на майката, ако бащата е неизвестен;
Актовете за женитба - на длъжностното лице по гражданското състояние на общината, по последното местожителство на съпрузите;
Актовете за смърт - на длъжностното лице по гражданското състояние на общината, по последното местожителство на умрелия.

history Чл. 138. Председателят на Министерския съвет, при съдействието на Министъра на правосъдието, изпълнява обязаностите на длъжностно лице по гражданско състояние за актовете за раждане, за женитба или за смърт на Царя и на лицата от царското семейство.

history Чл. 139. Тези актове се вписват в два оригинални регистри, единия от които се пази в Министерството на правосъдието, а другия - в архивата на царския дворец.

Глава втора.
За актовете за раждане и за припознаване на произхождение

history Чл. 140. Обявяването на раждане трябва да се направи в течение на седем дни от раждането, на местното длъжностно лице по гражданското състояние.

history Чл. 141. Обявяването на раждане трябва да се направи от бащата, или от негов особен пълномощник; ако бащата отсъства или е тежко болен, или е лишен от свобода, обявяването става от лекаря, от бабата или от друго лице, което е присъствало при раждането или, ако родилката е била вън от своето жилище - от главата на семейството, или от натовареното длъжностно лице на учреждението, гдето е станало раждането.
Обявяването може, така също, да се направи от майката, или от лице, снабдено от нея с особено пълномощно.
(Изменена ал. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.). Актът за раждане се съставя веднага след това, в присъствието на двама достоверни свидетели от най-близките роднини на роденото живо или мъртво дете, или ако няма такива, от приятелите или съседите на родителите.

history Чл. 142. След изтичането на горния срок, ако обявяването на раждането не е било направено, длъжностното лице по гражданското състояние съставлява, по длъжност, акт за раждането, като се удостовери само на мястото, а препис от този акт се изпраща на околийския съдия за глобяване, съгласно с чл. 174.

history Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.). Актът за раждане трябва да показва общината, къщата, годината, месеца, деня и часа на раждането, пола на новороденото, както и дали детето е родено живо или мъртво. Ако детето е родено живо, показва се още името, което са му дали или мислят да му дадат.
Актът за раждане мъртво дете трябва, освен горните сведения, да показва още траянето на бременността и причината на смъртта на детето доколкото това е възможно да се определи според представените документи и сведения.
Ако раждането е дало живот на две или повече деца, това се отбелязва във всеки един от актовете, като се покаже нумерът на акта на другото близначе, както и кое от близначетата е родено първо, кое второ и т. н.
При раждане на две или повече мъртви деца, или на живо и мъртво дете, това се отбелязва във всеки един от актовете.
Ако детето е родено живо, но е умряло преди обявяването на неговото раждане, длъжностното лице по гражданското състояние съставя отделно акт за раждане и акт за смърт, като ги вписва в съответните регистри.
Забележка. Детето се счита родено живо, когато след раждането е дишало. То е мъртвородено, когато не е имало белодробно дишане, но бременността е траяла най-малко 28 седмици и е с дължина, от върха на главата до петите, най-малко 35 сантиметра. Раждане на мъртво дете вън от този случай се счита помятане.

history Чл. 144. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.). Ако раждането е от законно съжитие, обявяването трябва, освен това, да съдържа: името, презимето, прякора, занятието, местожителството, поданството, народността, вероизповеданието и възрастта на бащата и майката, както и кое дете поред на майката е роденото.

history Чл. 145. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г., бр. 267 от 1940 г.) Ако раждането е от извънбрачно съжитие, обявяването съдържа името, занятието и местожителството на майката, както и на бащата, ако раждането се обявява от него.

history Чл. 146. Който намери дете, е длъжен да го предаде на длъжностно лице по гражданското състояние с дрехите и другите намерени при него предмети, и да покаже всичките обстоятелства за времето и мястото, гдето е било намерено.
За това се съставя обстоятелствен протокол, който показва още видимата възраст на детето, неговият пол, името, което му се дава, и гражданската власт, на която се предава.
Този протокол се вписва в регистрите.

history Чл. 147. Когато едно дете се предаде на едно благотворително обществено заведение, управлението на това заведение е длъжно, чрез едного от своите служащи, който е натоварен с тази обязаност, да предаде обявяването писмено, в течение на следните три дни, на длъжностното лице по гражданското състояние на общината, гдето се намира общественото заведение. Това обявяване съдържа деня и часа, в които е било намерено злопоставеното дете, пола, видимата възраст и предметите, намерени при него.
Управлението е длъжно още да покаже на длъжностното лице по гражданското състояние името и презимето, дадени на детето, и броя по ред, под който е записано в заведението.

history Чл. 148. Когато раждането на едно дете е станало вън от общината, гдето родителите му имат своето местожителство или пребиваване, длъжностното лице, което е съставило акта, в продължение на десет дни, изпраща заверен препис от него на длъжностното лице по гражданското състояние на горепоменатата община, за да се впише в регистрите с датата на деня, в който преписът е пристигнал.

history Чл. 149. Когато се роди дете през време на пътуване по море, актът за раждане трябва да се състави, в 24 часа от капитана на кораба или от оногова, който изпълнява неговата длъжност.
Актът за раждането се вписва, след последния пътник, в описа на екипажа.

history Чл. 150. В първото пристанище, гдето спре корабът ако пристанището е в чужда страна, и ако там има дипломатически или консулски агент на царството, капитанът на кораба е длъжен да му предаде един заверен препис от актовете за раждане, които е съставил. Ако пристанището е в Царството, той е длъжен да предаде оригиналните актове на пристанищното управление, което ги препраща на длъжностното лице по гражданското състояние, показано в чл. 137.

history Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Актът за припознаване на едно дете се отбелязва в регистъра с показване на датата му от страна на акта за раждане.
(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 267 от 1940 г.) Припознаването на извънбрачното дете се съобщава от нотариуса, който заверява акта за припознаването или който отваря завещанието, на длъжностното лице по месторождение на детето за вписване в регистрите.

Глава трета.
За актовете за женитба Чл. 152. Обявяването на женитбата трябва да се направи в течение на седем дни от извършването на обряда на бракосъчетанието, на местното длъжностно лице по гражданското състояние. Обявяването става лично от едного от съпрузите.

history Чл. 153а. (Нов - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Когато актът за женитба е съставен вън от общината, гдето съпрузите имат своето местожителство или местопребиваване, длъжностното лице, което е съставило акта, в срок от десет дни изпраща препис от него на длъжностното лице по гражданското състояние на горепоменатата община за вписване в регистрите на тая община.

Чл. 154. Влязлото в законна сила решение, което постановява унищожението на брака, се изпраща в заверен препис, от духовния съд, който го е постановил, на длъжностното лице по гражданското състояние на общината гдето бракосъчетанието е било извършено.
За това решение се прави бележка от страна на акта за женитбата.

Глава четвърта.
За актовете за смърт

history Чл. 155. Никакво погребение не може да се извърши без разрешението на длъжностното лиже по гражданското състояние. Разрешението се дава безплатно и върху необгербвана книга.
Длъжностното лице по гражданското състояние не може да даде това разрешение, освен след като се удостовери, лично или чрез натоварено от него лице, за смъртта, и то само двадесет и четири часа след нея, освен в случаите, в които особени правилници разпореждат другояче.

history Чл. 156. Актът за смърт се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние, по заявление на двама свидетели, които са известни за събитието.

history Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.). Актът за смърт показва мястото, годината, месеца, деня и часа на смъртта, името, презимето, прякора, възрастта, занятието, местожителството или местопребиваването, поданството, вероизповеданието, народността и месторождението на умрелия, както и причината на смъртта; името, презимето и прякора на преживелия съпруг; ако умрялото лице е било женено, или на преждеумрелия съпруг, ако е бил вдовец; името, презимето, прякора, възрастта, занятието и местожителството на обявителите.
Същият акт показва, освен това, колкото е възможно, името и презимето, занятието и местожителството на бащата и на майката на умрелия.
(Нова - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) В акта за смърт на женено лице се показва колко години всичко е прекарало в брачен живот.
(Нова - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Ако умрялото е дете до петгодишна възраст, в акта се показва дали то е законно или незаконно.

history Чл. 158. В случай на смърт в болница, в училище с пансион или в друго някое заведение, управителят или оня, който изпълнява обязаностите му, е длъжен, в двадесет и четири часа, да съобщи за смъртта, заедно със сведенията, предписани от предидущия член, на длъжностното лице по гражданското състояние.

history Чл. 159. Когато има признаци или улики за насилствена смърт или други обстоятелства, които възбуждат съмнението за подобна смърт не може да се погребе мъртвото тяло, догдето един член от съдебната полиция, при съдействието на един лекар, не състави протокол, в който се излага положението на трупа и обстоятелствата, които се отнасят до него, а така също и сведенията, които е могъл да събере за името и презимето, възрастта, занятието, месторождението и местожителството на умрелия.

history Чл. 160. Членът на съдебната полиция е длъжен да изпрати веднага на длъжностното лице по гражданското състояние в мястото, гдето е умряло лицето, всичките сведения, изложени в съставения от него протокол, според които сведения се съставя акта за смърт.

history Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Когато е невъзможно да се намерят или да се познаят труповете на умрелите, кметът или друг член на съдебната полиция, съставя за това протокол и го препраща на прокурора при областния съд, по грижата на когото, с разрешението на съда, протоколът се вписва в регистра за умиранията.

history Чл. 162. Когато едно мъртво тяло е погребано без разрешението на длъжностното лице, актът за смърт се съставя, след като съдът постанови това, по искането на заинтересуваната страна или на прокурора.
Постановлението на съда се вписва в регистрите.

history Чл. 163. Смъртните случаи в затворите се съобщават веднага на длъжностното лице по гражданското състояние от директорите или надзирателите.

history Чл. 164. Секретарят на областния съд, в двадесет и четири часа от изпълнението на смъртното наказание, е длъжен да изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние в мястото гдето е станало изпълнението, всичките предвидени в чл. 157 сведения, по които се съставя актът за смърт.

history Чл. 165. Във всичките случаи на насилствена смърт, на смърт в затворите, или на изпълнение на смъртно наказание, не се прави никаква бележка за тези обстоятелства в регистрите, и актовете за смърт се съставят просто по формата, установена в чл. 157.

history Чл. 166. В случай на смърт във време на пътуване по море, актът за смърт се съставя от длъжностните лица, които са показани в чл. 149, като се пазят още разпорежданията на чл. 150.
Когато, вследствие на корабокрушение, всичките лица от екипажа и всичките пътници загинат, морската власт, удостоверена в нещастието, се разпорежда за вписването на нейното официално съобщение в регистрите на всяка от общините, към които са принадлежали умрелите лица.
В случай на загиване само на част от екипажа или от пътниците, и ако по-гореказаните длъжностни лица са в числото на загиналите, актовете за смърт се съставят от царските консули в чужбина или от морските власти в Царството, по заявленията на преживелите.

history Чл. 167. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Когато някое лице умре не в мястото на своето местожителство, а другаде, длъжностното лице по гражданското състояние, което е съставило акта за смърт, е длъжно да изпрати, в десет дни, препис от акта на длъжностното лице по гражданското състояние в общината, гдето умрелият е имал своето местожителство, за да се впише в регистрите на тази община.

Глава пета.
За актовете по гражданското състояние на военните лица, които се намират в поход

history Чл. 168. Обязаностите на длъжностното лице по гражданското състояние за актовете по отношение на военните лица, които се намират в поход или по отношение на лицата, които съпровождат армията, се извършват от служащите, които определят военните правилници.

history Чл. 169. Заявленията, както за раждане, така и за смърт, трябва да се направят в най-къс срок и да съдържат указанията, предвидени в предшествуващите глави на настоящия отдел.

history Чл. 170. Военните служащи, които изпълняват обязаностите по гражданското състояние, са длъжни да изпратят актовете, които са съставени в Министерството на войната, което от своя страна, ги препраща на длъжностното лице по гражданското състояние, което е показано в чл. 137.

Глава шеста.
За поправянето на актовете по гражданското състояние

history Чл. 171. Молбите за поправяне на актовете по гражданското състояние се подават в областния съд, в окръжието на който се намира общината, гдето е съставен актът, поправянето на който се иска.

history Чл. 172. Определението за поправяне на акта не може никога да се противопоставя на ония, които не са взели участие в молбата за поправяне, или не са били редовно призовани в съда.

history Чл. 173. Определенията за поправяне, които са влезли в законна сила, се представят в заверен препис в общината, гдето се намира поправеният акт, по грижата на лицата, които са молили за постановяването им.
Длъжностното лице по гражданското състояние прави бележка за поправянето от страна на акта.

history Чл. 173а. (Нов - ДВ, бр. 147 от 1942 г.) Лицата от български произход и български поданици могат да променят небългарските си имена с български такива.
Молбите за това се подават чрез надлежното длъжностно лице по гражданското състояние до съответния областен съд, който в разпоредително заседание се произнася по исканата промяна.
Станалата промяна се съобщава служебно от съда на длъжностното лице по гражданското състояние, което извършва поправката във всички регистри и други официални книжа в общината.
Производството по промяна на името се освобождава от герб, такси, мита и берии.
(Нова - ДВ, бр. 18 от 1945 г.) Лицата, които до 9 септември 1944 година са променили имената си съгласно този член, могат да възстановят старите си имена по реда на предходните алинеи.

Глава седма.
Наказателни разпореждания

history Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1929 г.). Нарушенията на предписанията, които са предвидени в този отдел, се наказват от околийския съдия с глоба от сто до две хиляди лева.
(Нова - ДВ, бр. 56 от 1929 г.) Наказанията за тия нарушения се налагат по реда, предвиден в чл. чл. 665-672 от закона за углавното съдопроизводство.

history Чл. 175. Всяко умишлено изменение или опущение в актовете и в регистрите по гражданското състояние дава право на иск за вреди, независимо от наказанията, предвидени за това в наказателния закон.

history ПОСЛЕДНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

history Чл. 176. Наредбите на настоящия закон отменяват закона за забележване ражданията, женитбите и умиранията от 15 декемврий 1892 г., както и глава втора от закона за настойничеството, относително настойничеството на бащата и майката.

history Чл. 177. Наредбите на настоящия закон, в първите шест отдела, влизат в сила от 1 януарий 1908 г., а ония, в отдел седми, за актовете за гражданското състояние - от 1 януарий 1909 г.

history (Нови - ДВ, бр. 81 от 1941 г.)
По искане на роднинския съвет, на някои от възходящите, децата, братята, сестрите или служебно, всички съществуващи настойничества над запретени, настойниците по които не отговарят на чл. 106, се прекратяват и се учредяват нови настойничества.
Заварените настойници са длъжни в тримесечен срок от учредяване на новото настойничество да дадат окончателна сметка.

   Реклама:
       
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...