ДВ. бр. 76 от 20.09.2005г.

Обн., ДВ, бр. 76 от 20 септември 2005 г.
(Ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 23 юни 2004 г., ДВ, бр. 58 от 2004 г. В сила за Република България от 27 септември 2005 г.)

history Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро по труда на 3 юни 1992 г. на своята Седемдесет и девета сесия, като подчерта значението на защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя и като напомня свързаните с това разпоредби на чл. 11 от Конвенцията относно закрилата на работната заплата от 1949 г. и чл. 11 от Конвенцията относно обезщетенията при трудови злополуки от 1925 г., като отбеляза, че след приемането на Конвенцията относно закрилата на работната заплата от 1949 г. голямо внимание се обръща на оздравяването на предприятията и като отчита социалните и икономическите последици от несъстоятелността, смята, че трябва да бъдат положени възможните усилия, и с цел оздравяване на предприятията и защита на заетостта, като отбеляза, че след приемането на посочените норми е настъпил значителен напредък в развитието на законодателството и практиката на много държави-членки на Организацията, които са подобрили защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, и като смята, че е време Конференцията да приеме нови норми относно вземанията на работниците, като реши да приеме различните предложения, свързани със защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, въпрос, който е включен като точка четвърта от дневния ред на сесията, и като определи, че тези предложения ще приемат формата на международна конвенция, приема на този двадесет и трети ден от месец юни хиляда деветстотин деветдесет и трета година следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно защитата на вземанията на работниците в случай на несъстоятелност на работодателя, 1992 г.

ЧАСТ 1. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ