ДВ. бр. 61 от 28.07.2006г.

Обн., ДВ, бр. 61 от 28 юли 2006 г.

history Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, наричана по-долу "ЮНЕСКО", състояла се в Париж от 29 септември до 17 октомври 2003 г., на своята 32-ра сесия,
като се позовава на съществуващите международни нормативни актове по правата на човека и по-специално на Универсалната декларация за правата на човека от 1948 г., на Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г. и на Международния договор за граждански и политически права от 1966 г.,
като взема под внимание значението на нематериалното културно наследство, израз на културното многообразие и гаранция за устойчиво развитие, което бе изтъкнато в Препоръката на ЮНЕСКО за опазване на фолклора от 1989 г., във Всеобщата декларация на ЮНЕСКО за културно разнообразие от 2001 г. и в Истанбулската декларация от 2002 г., приета на Третата кръгла маса на министрите на културата,
като отчита тясната взаимозависимост между нематериалното културно наследство и материалното културно и природно наследство,
като признава, че процесите на глобализация и социални промени създават условия за възобновяване на диалога между обществата паралелно с проявите на нетърпимост, са източник на сериозна заплаха от деградация, изчезване и разрушаване на нематериалното културно наследство поради недостига на средства за неговото съхраняване,
като съзнава общата загриженост и стремеж за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството,
като признава, че обществото и по-специално коренните общности и групи, а в някои случаи и отделни лица играят важна роля в процеса на създаване, опазване, съхраняване и пресъздаване на нематериалното културно наследство, като по този начин способстват за обогатяване на културното разнообразие и насърчават човешкото творчество,
като отбелязва голямото значение на дейността на ЮНЕСКО за разработване на нормативни актове за защита на културното наследство и по-специално Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство от 1972 г.,
като отбелязва също така, че в този момент не съществува нито един многостранен договор със задължителна сила в областта на нематериалното културно наследство,
като отчита, че действащите международни спогодби, препоръки и резолюции в областта на културното и природното наследство трябва да бъдат обогатени и ефективно допълнени с нови разпоредби, които се отнасят до нематериалното културно наследство,
като отчита необходимостта от по-дълбоко осъзнаване, особено от младото поколение, на значението на нематериалното културно наследство и неговото опазване,
като отчита, че международната общност и държавите-страни по тази конвенция, би следвало да способстват за опазването на това наследство в дух на сътрудничество и взаимопомощ,
като припомня програмите на ЮНЕСКО в областта на нематериалното културно наследство и в частност Програмата за провъзгласяване на шедьоврите на устно и нематериално наследство на човечеството,
като взема под внимание неоценимата роля на нематериалното културно наследство като фактор за сближаване, културен обмен и взаимно разбирателство между хората,
приема на седемнадесети октомври 2003 г. тази конвенция.

history I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ