ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП | |
Не сте абонат на Експертис? Разгледайте вариантите ни за АБОНАМЕНТ |
ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ - ОТМ.
ДВ. бр. 86 от 24.10.2006г.
В сила от 20.06.2002 г.
Обн., ДВ., бр. 28 от 19 Март 2002 г., отм., ДВ, бр. 86 от 24 октомври 2006 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет
history
Чл. 1. (1) Този закон урежда условията и реда за наблюдение и контрол на държавните помощи, както и за оценка на тяхната съвместимост с принципите на свободната конкуренция.
(2) Оценката по ал. 1 се прави в съответствие със задълженията, поети от Република България по силата на международни договори.
(3) "Държавна помощ" е всяка помощ, предоставена от държавата или общината, или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки, или предоставянето на определени услуги.
(4) Разпоредбите на този закон се прилагат и по отношение на помощи, предоставяни на предприятия, на които държавата или общината възлага извършването на услуги от обществен интерес, доколкото прилагането им не препятства фактически или юридически изпълнението на задачите, които са им възложени.
(5) Този закон не се прилага по отношение на държавната помощ:
1. предоставяна в земеделието и в рибното стопанство;
2. предназначена изключително за отбранителната промишленост.
(6) Помощите за отделно предприятие на обща стойност под 200 000 лв. за срок 3 години, независимо от формата или източника на помощта, с изключение на помощите:
1. за експортно ориентирани дейности и такива, чрез които се предоставя предимство на местните пред вносните стоки;
2. в областта на транспорта и корабостроенето;
3. предназначени за продукти, обхванати от Протокол № 2 за изделията, третирани от Договора за Европейското обединение за въглища и стомана във връзка с чл. 17 на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България - от друга страна, се считат за съвместими с принципите на свободната конкуренция и за тях се прилагат само разпоредбите на глава трета.