ДВ. бр. 19 от 22.02.2008г.

Правителството на Република България и Швейцарския федерален съвет (наричани по-нататък “договарящи страни”);
желаейки да съдействат за укрепването на международната авиационна система, основана на пазарна конкуренция между въздухоплавателните предприятия с минимална правителствена намеса и регулиране;
желаейки да облекчат възможностите за разширяване на международните въздушни съобщения;
признавайки, че ефективните и конкурентоспособни международни въздушни съобщения стимулират развитието на търговията, повишават благосъстоянието на потребителите и ускоряват икономическия растеж;
желаейки да осигурят на въздухоплавателните предприятия възможности за предоставяне на пътниците и на товародателите на разнообразни варианти на обслужване и стремейки се да поощрят отделните въздухоплавателни предприятия за развитието и прилагането на новаторско и конкурентно ценообразуване;
желаейки да осигурят максимална степен на безопасност на полетите и авиационна сигурност при осъществяването на международните въздушни съобщения и отново заявявайки за сериозната им загриженост по повод актовете или заплахите, насочени срещу безопасността на въздухоплавателните средства, подлагащи на опасност човешкия живот и имущество, негативно отразяващи се върху осъществяването на въздушните съобщения и подкопаващи увереността на обществото в безопасността на гражданското въздухоплаване;
явявайки се участници в Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, открита за подписване в Чикаго на 7 декември 1994 г.;
се договориха за следното:

history Член 1. Определения
1. За целите на тази спогодба и нейното приложение, освен ако не е договорено друго:
а) понятието “конвенцията” означава Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, открита за подписване в Чикаго на седми декември 1994 г., и включва всяко приложение, прието съгласно член 90 на тази конвенция и всяко изменение на приложенията или конвенцията, съгласно член 90 и член 94 от същата, дотолкова, доколкото тези приложения и изменения са влезли в сила по отношение на двете договарящи страни;
б) понятието “въздухоплавателни власти” означава за Република България Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, а за Швейцария—Федералната служба за гражданска авиация, или и в двата случая всяко лице или орган, упълномощени да изпълняват функциите, които понастоящем упоменатите власти изпълняват;
в) понятието “назначени въздухоплавателни предприятия” означава въздухоплавателно предприятие или предприятия, които една договаряща страна е посочила съгласно член 5 на спогодбата, за целите на експлоатацията на договорните въздушни линии;
г) понятието “договорни линии” означава въздушните услуги за превоз на пътници, товари и поща, отделно или в комбинация, предоставяни по определените маршрути;
д) понятията “въздушна линия”, “международна въздушна линия”, “въздухоплавателно предприятие” и “спиране с нетърговски цели” имат значенията, придадени им в член 96 от конвенцията;
е) понятието “територия” по отношение на дадена държава има значението, придадено му в член 2 на конвенцията;
ж) понятието “тарифа” означава цените, които се заплащат за превоз на пътници, багаж и товари, и условията, при които се прилагат тези цени, както и комисионните и другите допълнителни възнаграждения за представителство или продажба на транспортни документи, но без заплащането и условията за превоза на поща;
з) понятието “основно място на дейност” по отношение на въздухоплавателно предприятие означава територията, на която назначеното въздухоплавателно предприятие е учредено и регистрирано в съответствие с приложимите национални закони и наредби, и по-специално където: предприятието осъществява значителни по обем превози; инвестира значителни по обем капиталовложения във физически средства; плаща данък върху дохода; регистрира и базира на тази територия своите въздухоплавателни средства; наема значителен брой местни граждани за управленски, технически и експлоатационен персонал.
2. Приложението представлява неделима част от спогодбата. Всяко позоваване на спогодбата се отнася и до приложението, освен ако не е изрично упоменато по друг начин.

history Член 2. Предоставяне на права
1. Всяка договаряща страна предоставя на другата договаряща страна правата, определени в тази спогодба, за целите на експлоатация на международните въздушни линии по маршрутите, определени в маршрутните разписания на приложението. Оттук нататък тези линии и маршрути се наричат съответно “договорни линии” и “посочени маршрути”.
2. В съответствие с разпоредбите на спогодбата на назначените от всяка договаряща страна въздухоплавателни предприятия се предоставят следните права, докато експлоатират международни въздушни линии:
а) правото да прелитат без кацане през територията на другата договаряща страна;
б) правото да кацат на тази територия с нетърговски цели;
в) останалите права, определени в спогодбата.
3. Нищо в разпоредбите на този член няма да се разглежда като предоставяне на право на въздухоплавателните предприятия, назначени от едната договаряща страна, да вземат на територията на другата договаряща страна пътници, багаж, товар и поща за превоз срещу заплащане или наем до друг пункт на територията на тази договаряща страна.
4. Ако поради въоръжен конфликт, политически неуредици или събития или поради особени и необичайни обстоятелства назначените въздухоплавателни предприятия на една от договарящите страни не са в състояние да изпълняват услугите по нормалните си маршрути, другата договаряща страна трябва да направи всички възможно, за да улесни по-нататъшното изпълнение на съответните услуги чрез подходящо пренасочване на маршрутите, включително и чрез предоставяне на необходимите права за съответния времеви период с цел осъществяването на услугите.