ДВ. бр. 99 от 17.12.2010г.

Приета от Общото събрание на ООН на 26 ноември 1968 г. с резолюция 2391 (XXIII)
Ратифицирана с Указ № 344 от 10 април 1969 г., ДВ, бр. 31 от 1969 г.
В сила за България от 11 ноември 1970 г.
Обн., ДВ, бр. 99 от 17 декември 2010 г.

history Преамбюл
Държавите - страни по тази конвенция,
позовавайки се на резолюции на Общото събрание на Организацията на обединените нации 3 (I) от 13 февруари 1946 г. и 170 (II) от 31 октомври 1947 г. за екстрадиция и за наказване на военните престъпници, на резолюция 95 (I) от 11 декември 1946 г. за потвърждаване на принципите на международното право, признати от Статута на Международния Нюрнбергски военен трибунал и от присъдата на този трибунал, и на резолюции 2184 (ХХI) от 12 декември 1966 г. и 2202 (ХХI) от 16 декември 1966 г., в които ясно се осъждат като престъпления против човечеството нарушаването на икономическите и политическите права на местното население, от една страна, и политиката на апартейд, от друга,
позовавайки се на резолюции 1074 D (ХХХIХ) от 28 юли 1965 г. и 1158 (ХLІ) от 5 август 1966 г. на Икономическия и социален съвет на Организацията на обединените нации за наказване на военните престъпници и на лицата, извършили престъпления против човечеството,
отбелязвайки, че нито една тържествена декларация, акт или конвенция относно съдебното преследване или наказание за военни престъпления и престъпления против човечеството не предвижда ограничения по отношение на времето,
смятайки, че военните престъпления и престъпленията против човечеството спадат към най-тежките престъпления според международното право,
изхождайки от убеждението, че ефективното наказание за военни престъпления и престъпления против човечеството е важен фактор за предотвратяване на такива престъпления, за защита на правата на човека и на основните свободи, укрепване на доверието, стимулиране на сътрудничеството между народите и осигуряване на международен мир и сигурност,
отбелязвайки, че прилагането спрямо военните престъпления и престъпленията против човечеството на вътрешни правни норми, отнасящи се към давността по отношение на обикновени престъпления, е въпрос, предизвикващ сериозна загриженост на световното обществено мнение, тъй като то пречи на съдебното преследване и наказание на лица, отговорни за такива престъпления,
признавайки необходимостта и навременността на утвърждаването в международното право посредством тази конвенция на принципа на неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството и осигуряването на универсално приложение на този принцип,
се споразумяха за следното:

history Член І
Не се прилага давност по отношение на следните престъпления, независимо от времето на тяхното извършване:
а) военните престъпления, както те са определени в Статута на Нюрнбергския международен военен трибунал от 8 август 1945 г. и потвърдени в резолюции 3 (I) от 13 февруари 1946 г. и 95 (I) от 11 декември 1946 г. на Общото събрание на Организацията на обединените нации, по-специално "тежките нарушения", изброени в Женевските конвенции от 12 август 1949 г. за защита на жертвите на войната;
b) престъпленията против човечеството, независимо дали са извършени по време на война или в мирно време, както те са определени в Статута на Нюрнбергския международен военен трибунал от 8 август 1945 г. и потвърдени в резолюции 3 (I) от 13 февруари 1946 г. и 95 (I) от 11 декември 1946 г. на Общото събрание на Организацията на обединените нации, прогонването в резултат на въоръжено нападение или окупацията и антихуманните действия, произтичащи от политиката на апартейд, а също така престъплението на геноцид, определено в Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, дори ако тези действия не представляват нарушение на вътрешното право на страната, в която са били извършени.