ДВ. бр. 60 от 07.08.2012г.

Ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 25 януари 2012 г., ДВ, бр. 11 от 2012 г.
В сила за Република България от 20 юни 2012 г.
Обн., ДВ, бр. 60 от 7 август 2012 г.

history Договарящите се държави,
Действайки в изпълнение на Резолюция 896 (IХ), приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 4 декември 1954 г.,
Считайки за желателно да бъдат намалени случаите на лица без гражданство чрез международно споразумение,
се споразумяха за следното:

history Член 1
1. Договарящите се държави предоставят своето гражданство на лице, родено на тяхна територия, което иначе би било без гражданство. Такова гражданство се предоставя:
а) по рождение, по закон, или
б) по молба до съответните власти, подадена от заинтересованото лице или от негово име в съответствие с националното законодателство; като се отчитат разпоредбите на точка 2 на този член, такава молба не може да бъде отклонена.
Договарящите се държави, които предвиждат в законодателството си предоставяне на своето гражданство в съответствие с буква "б" на тази точка, могат също така да предвидят предоставянето на своето гражданство по закон на такава възраст и при такива условия, каквито могат да бъдат определени от националното законодателство.
2. Договарящите се държави могат да поставят предоставянето на своето гражданство съгласно буква "б" на точка 1 на този член в зависимост от едно или няколко от следните условия:
а) молбата се подава в течение на период, определен от договарящата се държава, който започва не по-късно от осемнадесетгодишна възраст и завършва не по-рано от двадесет и една година, но така, че заинтересованото лице да разполага поне с една година, в течение на която то да може само да подаде молба, без да е необходимо да получава законно разрешение за това;
б) заинтересованото лице да е имало постоянно местожителство на територията на договарящата се държава в течение на такъв период от време, който може да бъде определен от тази държава при условие, че този период не превишава пет години непосредствено преди подаването на молбата, или общо десет години;
в) заинтересованото лице не е било осъждано за престъпление против националната сигурност и не е било осъждано за престъпление на лишаване от свобода за пет или повече години;
г) заинтересованото лице никога не е имало гражданство.
3. Независимо от разпоредбите на точка 1, буква "б" и точка 2 на този член дете, родено в брак на територията на една от договарящите се държави, чиято майка е гражданка на тази държава, придобива по рождение това гражданство, ако иначе би било без гражданство.
4. Всяка договаряща се държава предоставя своето гражданство на лице, което иначе би било без гражданство и което не е в състояние да получи гражданството на договарящата се държава, на чиято територия то се е родило, тъй като е преминало възрастта, необходима за подаване на молба, или не отговаря на изискваните условия за местожителство, ако един от родителите в момента на раждането на това лице е бил гражданин на първата спомената договаряща се държава.
Ако родителите на заинтересованото лице не са имали едно и също гражданство в момента на неговото раждане, то въпросът за това, дали неговото гражданство трябва да следва гражданството на неговия баща или това на неговата майка, се решава от закона на такава договаряща се държава.
Ако за получаването на такова гражданство е необходимо подаването на молба, тя трябва да бъде подадена до съответните власти от молителя или от негово име в съответствие с националното законодателство. Като се отчитат разпоредбите на точка 5 на този член, такава молба не трябва да бъде отклонена.
5. Всяка договаряща се държава може да постави предоставянето на своето гражданство в съответствие с разпоредбите на точка 4 от този член в зависимост от едно или няколко от следните условия:
а) молбата се подава, преди молителят да е достигнал възрастта, определена от договарящата се страна, която не трябва да бъде по-малко от двадесет и три години;
б) заинтересованото лице е живяло обичайно на територията на договарящата се държава в течение на такъв период от време, непосредствено предшестващ подаването на молбата, който може да бъде установен от тази държава, но не превишава три години;
в) заинтересованото лице никога не е имало гражданство.