ДВ. бр. 89 от 22.10.2024г.

(Ратифицирана с Указ № 1458 от 15 август 1978 г. на Държавния съвет на Народна република България, ДВ, бр. 66 от 1978 г., със следната резерва: "Народна република България не се счита обвързана от чл. 9 от Спогодбата, предвиждащ задължителен арбитраж", и следните декларации: "Народна република България заявява, че чл. 3 от Спогодбата противоречи на Декларацията за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи от 14 декември 1960 г."; "Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи са компетентните органи по чл. 6, т. 7 от Европейската спогодба, допълваща Конвенцията за движението по пътищата". Спогодбата е в сила от 7 юни 1979 г., а за Народна република България - от 28 декември 1979 г.)
Издадена от Министерството на вътрешните работи
Обн., ДВ, бр. 89 от 22 октомври 2024 г.

history Договарящите страни, бидейки също така страни по Конвенцията за движението по пътищата, открита за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г.,
Стремейки се да постигнат по-голямо уеднаквяване на правилата за движението по пътищата в Европа,
Се споразумяха за следното:

history Член 1
1. Договарящите страни, бидейки също така страни по Конвенцията за движението по пътищата, открита за подписване във Виена на 8 ноември 1968 г., вземат подходящи мерки, за да гарантират, че правилата за движението, които са в сила на тяхна територия, съответстват по същество на разпоредбите на Приложението към тази Спогодба.
2. При условие че те по никакъв начин не са несъвместими с разпоредбите на Приложението към тази Спогодба:
(а) тези правила не е необходимо да възпроизвеждат разпоредби, отнасящи се за случаи, които не възникват на териториите на съответните договарящи страни;
(b) тези правила могат да включват разпоредби, които не се съдържат в Приложението.
3. Разпоредбите на този член не задължават договарящите страни да предвидят санкции за всяко нарушение на разпоредбите на Приложението, възпроизведени в техните правила за движение по пътищата.