ДВ. бр. 2 от 08.01.2002г.

В сила от 1 януари 2003 г.
Обн. ДВ. бр.2 от 8 Януари 2002г.

 

Раздел I.
Общи разпоредби

history Чл. 1. С наредбата се определят:
1. изискванията за етикетиране на текстилните продукти;
2. изискванията към наименованията на текстилните продукти;
3. методите за количествен анализ на двукомпонентни и трикомпонентни смеси от влакна.

history Чл. 2. (1) Наредбата се прилага за текстилни продукти, пускани на пазара преди или по време на промишлената им обработка, както и във всеки етап на разпространението им.
(2) Наредбата се прилага и за:
1. продукти със съдържание на текстилни влакна не по малко от 80 на сто от общата маса;
2. покривни материи за мебели, слънчобрани и дъждобрани, съдържащи не по-малко от 80 на сто текстилни компоненти;
3. текстилните части на многопластови подови настилки, дюшеци, матраци, продукти за къмпинг и топли подплати за обувни изделия и ръкавици, когато тези части или подплати съставляват не по-малко от 80 на сто от масата на комплектувания продукт;
4. текстилни изделия, включени в други продукти и съставляващи неотделима част от тях, когато техният състав е посочен.

history Чл. 3. (1) Лицата, които пускат текстилни продукти на пазара, трябва да ги етикетират съгласно изискванията на наредбата.
(2) Лицата по ал. 1 трябва да гарантират съответствието на информацията, давана чрез етикетирането, с изискванията на наредбата по отношение на наименованията и описанието на продуктите.
(3) Търговците трябва да продават само текстилните продукти, етикетирани в съответствие с изискванията на наредбата.

Раздел .
Изисквания към наименованията на текстилните продукти

history Чл. 4. (1) При етикетиране на текстилни продукти трябва да се ползват само наименованията на текстилни влакна, определени в приложение № 1.
(2) На всяко наименование на текстилно влакно трябва да съответства описанието, посочено в приложение № 1.
(3) Наименованията от приложение № 1 не могат да се използват като основна част, като прилагателно или като корен на дума в наименованието на друго влакно.
(4) Думата "коприна" не може да се използва за означаване на формата или друго отделно качество на прежди и/или текстилни влакна.

history Чл. 5. (1) За състава на текстилен продукт не могат да се ползват определения "100 %", "чист", "изцяло" или друг подобен термин, когато продуктът не е съставен само от посоченото влакно.
(2) Текстилен продукт може да съдържа най-много до 2 на сто от масата си друг вид влакна (примеси), при условие че това количество съществува по технически причини и не е добавено съгласно установената практика за производство.
(3) За текстилни продукти, преминали през процес на кардиране, се допуска съдържание на примесите по ал. 2 до 5 на сто.

history Чл. 6. При етикетиране за означаване на текстилен продукт, съставен от две или повече влакна, едно от които съставлява най-малко 85 на сто от общата маса, трябва да се ползва:
1. наименованието на това влакно, последвано от неговото процентно съдържание от общата маса, или
2. наименованието на това влакно, последвано от думите "85 на сто минимум", или
3. пълното процентно съдържание на продукта.

history Чл. 7. (1) При етикетиране за означаване на текстилен продукт, съставен от две или повече влакна, когато никое от тях не съставлява повече от 85 на сто от общата маса, трябва да се ползва наименованието и процентното съдържание на не по-малко от две от основните влакна в продукта, последвано от наименованията на другите съставни влакна в низходящ ред по маса, със или без тяхното процентно съдържание спрямо масата.
(2) Влакната, които поотделно съставляват по-малко от 10 на сто от общата маса на продукта, могат да бъдат означени общо с термина "други влакна", последван от цялото процентно съдържание спрямо масата.
(3) Когато наименованието на влакно, което съставлява по-малко от 10 на сто от общата маса на продукта, е точно определено, следва да бъде посочено пълното процентно съдържание на състава на продукта.

history Чл. 8. (1) При етикетиране вълнен продукт може да бъде означен като "необработена вълна", когато е съставен изключително от влакна, които:
1. не са включени в състава на завършен продукт;
2. не са подложени на плетене, предене и/или сплъстяване, освен ако това се изисква от производството на този продукт;
3. не са повредени в процеса на производство или употреба.
(2) Алинея 1 не се прилага за смеси от влакна (влакнести смеси), когато:
1. цялото съдържание на вълна в сместа отговаря на изискванията по ал. 1;
2. съдържанието на вълна в сместа е не по-малко от 25 на сто от общата маса на сместа;
3. в случай на кардна смес вълната е примесена с още едно друго влакно.
(3) В случаите по ал. 2 трябва да се посочва пълното процентно съдържание на влакната в състава на продукта.
(4) В случаите по ал. 1 и 2 съдържанието на влакнести примеси, допуснато по технически причини, не може да е по-голямо от 0,3 на сто, включително за вълнени продукти, подложени на процес на кардиране.

history Чл. 9. При етикетиране на продукти, имащи чиста памучна основа и чист ленен вътък, в които процентното съдържание на вътъка представлява не по-малко от 40 на сто от общата маса на неоразмерения плат, може да се ползва наименованието "памучно-ленена смес", като то се придружава от спецификация на състава "чиста памучна основа - чист ленен вътък".

history Чл. 10. Наименованията "смеси от влакна" ("влакнести смеси") и "неспецифициран текстилен състав" могат да бъдат използвани за продукти, чийто състав трудно може да се определи по време на производствения процес.

history Чл. 11. (1) В случаите, когато текстилни продукти, предназначени за потребител, имат процентно съдържание на състава в съответствие с изискванията на чл. 5, 6, 8 и 9:
1. се допуска съдържание на примеси от други влакна до 2 на сто от общата маса на текстилния продукт, при положение че това съдържание се налага по технически причини и не е добавено съгласно установената практика за производство; за текстилни продукти, преминали през процес на кардиране, съдържанието на примеси от други влакна може да е до 5 на сто от общата маса на продуктите, без да се нарушава изискването на чл. 8, ал. 4;
2. се допуска производствено отклонение от 3 на сто между обявеното влакнено съдържание и процентното съдържание, получено от анализа, по отношение на общата маса на влакната, посочена на етикета; такова отклонение може да има и за влакна, които са описани в низходящ ред по отношение на масата, в съответствие с изискванията по чл. 6, ал. 2, когато тяхното процентно съдържание не е означено, както и за влакна по чл. 8, ал. 2, т. 2.
(2) При анализа отклоненията се изчисляват поотделно. Общата маса, която трябва да се вземе предвид при изчисляване на отклоненията по ал. 1, т. 2, трябва да е масата на нишките на завършения продукт минус масата на всякакви чужди влакна, открити при прилагане на отклоненията по ал. 1, т. 1.
(3) Прибавянето на отклоненията по ал. 1 се допуска, когато при извършване на анализа се установи, че страничните влакна във връзка с отклоненията по ал. 1, т. 1 са от един и същ вид с едно или няколко от влакната, посочени на етикета.
(4) Отклонения, по-големи от определените в ал. 1, се допускат по изключение за отделни продукти, при които производственият процес го налага и при спазване на изискванията по чл. 13.

history Чл. 12. (1) Видими и разграничими влакна, използвани с декоративна цел, които не превишават 7 на сто от масата на крайния продукт, не се включват в състава на влакнената структура, определен съгласно изискванията на чл. 4, 5, 6, 8, 9 и 10, при спазване изискванията на чл. 4, ал. 2, чл. 8, ал. 4 и чл. 10.
(2) Алинея 1 се прилага и за влакна, които се влагат за постигане на антистатичен ефект и които не превишават 2 на сто от масата на крайния продукт.
(3) За продукти по чл. 8 процентното съдържание по ал. 1 и 2 трябва да се изчислява поотделно на базата на масата на основата и масата на вътъка.

Раздел III.
Етикетиране на текстилните продукти

history Чл. 13. (1) Лицата, които пускат на пазара текстилни продукти за производствени или търговски цели, трябва да ги етикетират.
(2) Когато текстилните продукти не са предназначени за потребител или са в изпълнение на обществена поръчка, етикетирането по ал. 1 може да бъде заменено или допълнено чрез информация в търговската документация, придружаваща текстилните продукти.
(3) Изискването по ал. 1 се отнася за опаковките за макари, масури, чилета, кълбета или други малки количества прежди за шиене, кърпене и бродиране.

history Чл. 14. (1) Наименованията, описанията и съдържанието на текстилните влакна по чл. 3 - 10 и по приложение № 1 трябва ясно да се посочват в търговската документация. Използването на съкращения в договорите за продажба и фактурите не се допуска. Може да се използва автоматизиран код за обработка на информация, при условие че този код е обяснен в същия документ.
(2) Когато текстилните продукти се предлагат за продажба на потребител, наименованията, описанието и спецификата на съдържанието на текстилните влакна по чл. 3 - 10 и в приложение № 1 трябва да се посочват с ясен, разбираем и еднакъв текст в рекламните, каталожните и търговските документи, отнасящи се до опаковката, етикетировката и маркировката.
(3) Когато се предоставят описания или информация, различни от определените в наредбата, те трябва да се дават отделно.
(4) Алинея 3 не се прилага за търговски марки и наименования на производители, които са дадени непосредствено преди или след описанията, определени в наредбата.
(5) Ако търговска марка, фирмено наименование на производител или друг надпис съдържат като основна част, като прилагателно или като корен на дума наименование, съдържащо се в приложение № 1, или наименование, което е възможно да въведе потребителя в заблуждение, те трябва да се предхождат непосредствено от наименованията, описанието и спецификата на съдържанието на текстилните влакна, определени в чл. 3 - 10 и в приложение № 1, с ясен текст.

history Чл. 15. По отношение на макари, масури, чилета, кълбета или каквито и да е други малки количества от прежди за шиене, кърпене и бродиране чл. 14, ал. 1 се прилага само в случаите на етикетиране върху опаковката.

history Чл. 16. При етикетиране на текстилни продукти, предназначени за продажба на потребител, предоставяната информация трябва да е на български език или и на български език.

history Чл. 17. При етикетирането се допуска и добавяне на описания и подробности, различни от определените в чл. 3, 4 и чл. 7, ал. 1, в случаите, когато те се отнасят до характеристиките на продукта и са установени в търговската практика.

history Чл. 18. (1) Текстилни продукти, състоящи се от два или повече компоненти, съставени от различни влакна, трябва да носят етикет, посочващ процентното съдържание на всеки компонент.
(2) Алинея 1 може да не се прилага за компоненти, съставляващи по-малко от 30 на сто от общата маса на продукта, с изключение на случаите, когато този компонент представлява основна подплата.
(3) Текстилен продукт, съставен от два или повече компоненти с еднакъв състав, трябва да носи един етикет.

history Чл. 19. (1) Етикетите на корсетните продукти трябва да съдържат информация за влакнестия им състав, включваща състава на целия продукт или състава на отделните части, както следва:
1. за сутиени - външния и вътрешния плат на чашките и гърба;
2. за корсети - предницата, гърба и страничните пристягащи елементи;
3. за корсети, комбинирани със сутиен - външния и вътрешния плат на чашките, предните и задните пристягащи елементи и страничните части.
(2) Етикетите на корсетни продукти, различни от тези по ал. 1, следва да съдържат информация за състава на целия продукт или за състава на отделните компоненти като цяло или поотделно. Такова етикетиране не е задължително за компоненти, представляващи по-малко от 10 на сто от общата маса на продукта.
(3) Ако различните компоненти на корсетните продукти носят отделни етикети, на всеки етикет трябва ясно да е обозначено за коя част на продукта се отнасят съответните характеристики.

history Чл. 20. При етикетиране на релефни или печатани платове, получени чрез процес на ецване, трябва да се даде информация за влакнестия състав на целия продукт. Основният плат и релефните/печатаните части може да се означават отделно, но наименованията им трябва да са ясно посочени.

history Чл. 21. При етикетиране на бродирани платове трябва да се даде информация за влакнестия състав на целия продукт. Основният плат и материалът за бродерия може да се означават поотделно, но наименованията им трябва да са ясно посочени. Ако бродираните части съставляват по-малко от 10 на сто от повърхността на продукта, се посочва само съставът на основния плат.

history Чл. 22. При етикетиране на прежди, състоящи се от сърцевина и покритие от различни влакна и предоставяни за продажба на потребителите, трябва да се даде информация за продукта като цяло. Съставът на сърцевината и покритието може да се означават поотделно, но наименованията им трябва да са ясно посочени.

history Чл. 23. При етикетиране на кадифени и плюшени текстилни продукти и текстилни продукти, съдържащи кадифе или плюш, се дава информация за влакнестия състав на целия продукт. Лицевата и опаковата страна на кадифени и плюшени текстилни продукти може да се означават поотделно, когато те се състоят от различни влакна, като се посочват наименованията на влакната.

history Чл. 24. При етикетиране на подови настилки и килими, чиято лицева и опакова страна се състоят от различни влакна, може да се дава информация само за състава на лицевата страна, чието наименование трябва да е ясно посочено.

history Чл. 25. (1) Текстилните продукти съгласно приложение № 3 във всички етапи на производство или разпространение не е задължително да се етикетират и маркират.
(2) Когато продукти, включени в приложение № 3, съдържат етикет или маркировка, прилагането на чл. 12 - 18 е задължително.
(3) Когато текстилни продукти, определени в приложение № 4, са от един вид и имат еднакъв състав, те могат да се предложат за продажба заедно с един и същ общ етикет, съдържащ информация за състава съгласно изискванията на наредбата.
(4) Съставът на текстилните продукти, продавани на метър, трябва да е посочен за цялата дължина на продукта при пускане на пазара.

history Чл. 26. (1) При определяне на процентното съдържание на влакната съгласно чл. 4 - 10 за текстилните продукти не се включват следните съставки:
1. нетекстилни части, кантове, етикети и означения, ширити, обшивки и гарнитури, които не са съществена част от продукта;
2. копчета и катарами, облечени с текстилна материя;
3. аксесоари, декорации, нееластични панделки, еластични конци и ленти, прибавени на специфични и точно определени места на продукта и предмет на условията, определени в чл. 11;
4. видими, разграничими декоративни влакна и метални влакна.
(2) При определяне на процентното съдържание на влакната за подови настилки и килими не се включват компонентите, различни от използваемата повърхност.
(3) При определяне на процентното съдържание на влакната за материали, които са основа или подплата на текстилни продукти, подложка на лицева част (за одеяла и двойни платове) или опакова страна на кадифени, плюшени и подобни платове, те се считат като неотделима подложка.
(4) При определяне на процентното съдържание на влакната за платове за тапициране не се включват компонентите, свързващи и запълващи вътъка и основата, които не формират лицевата страна на плата.
(5) При определяне на процентното съдържание на влакната за пердета и завеси не се включват компонентите, свързващи и запълващи вътъка и основата, които не формират лицевата страна на плата.
(6) При определяне на процентното съдържание на влакната за други текстилни продукти не се включват платове, служещи за основа или подплата, подлепващи и подсилващи материали, материали за подшиване, подложна канава, конци за шев и сглобяване, освен ако те заместват основата и/или вътъка на плата, пълнежи с изолационна функция и подплати, които са предмет на чл. 18, ал. 1.
(7) При определяне на процентното съдържание на влакната в текстилните продукти не се включват промазващи, свързващи и подлепващи материали, пълнежи, импрегниращи вещества, допълнителни багрила, вещества за щамповане и други вещества за текстилна обработка. Тяхното количество трябва да е такова, че да не въвежда потребителя в заблуждение относно състава на продуктите.
(8) Процентното съдържание на влакната за текстилните продукти по чл. 4-10 се определя при спазване изискванията на ал. 1-7 и като се вземат предвид отклоненията, определени в приложение № 2.

Раздел IV.
Количествен анализ на двукомпонентни смеси от влакна

history Чл. 27. За количествен анализ на двукомпонентни влакнести смеси и за подготовка на пробите и образците се прилагат методите, определени в приложение № 5.

history Чл. 28. Когато за количествен анализ на двукомпонентни смеси от влакна се ползват методи извън определените в приложение № 5, в протокола от изпитването задължително се посочват използваният метод, полученият резултат и степента на точност на използвания метод.

Раздел V.
Количествен анализ на трикомпонентни смеси от влакна

history Чл. 29. (1) За количествен анализ на трикомпонентни смеси от влакна чрез ръчно или химическо отделяне или чрез комбинация от двете се ползват методите, определени в приложение № 6.
(2) Тестови проби и образци се подготвят по методите, определени в приложение № 5.
(3) В протоколите от изпитването на трикомпонентни смеси от влакна съгласно приложение № 6 задължително се посочват:
1. вариантите, използвани при анализа, методите, реактивите и коригиращите коефициенти;
2. предварителните обработки на влакната;
3. отделните резултати от измерванията и средноаритметичната стойност с точност до първия десетичен знак;
4. точността на метода за измерване за всеки компонент, определена съгласно таблицата в т. IV на приложение № 6.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

history • 1. По смисъла на наредбата:
1. "Текстилни продукти" са всички необработени, полуобработени, обработени, полуфабрични, фабрични, полуготови или готови продукти, които се състоят изключително от текстилни влакна, независимо от използваните процеси на смесване или съчетаване.
2. "Текстилни влакна" е единица материя, характеризираща се с гъвкавост, тънкост, високо съотношение на дължина към максимум напречно измерение, както и гъвкави ленти и нишки, чиято видима широчина не надвишава 5 mm, подходящи за влагане в производството на текстил.
3. "Видима широчина" е широчината на ивицата, след като е сгъната, сплескана, пресована или усукана, или средната широчина, когато широчината не е стандартна.
4. "Подлепващи и подсилващи материали" са прежди или материали, прибавени на специфични или точно определени места на текстилни продукти, за да ги подсилят или да им дадат плътност, дебелина или твърдост.
5. "Метални влакна" са влакна, които се добавят в текстилен продукт с оглед получаване на антистатичен ефект.
6. "Проба" е проба с размери, подходящи за анализ, която се взема от лабораторната пробна маса, която от своя страна се взема от дадена партида за анализ.
7. "Образец" е тази част от пробата, от която се изисква да даде индивидуални тестови резултати.
8. "Етикетиране" е нанасянето на необходимата информация по наредбатата чрез отпечатване върху продукта или чрез използване на прилепен или прикрепен етикет.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

history • 2. Наредбата се приема на основание чл. 7 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (ЗЗППТ).

history • 3. Контролът по прилагането на наредбата се възлага на Комисията по търговия и защита на потребителите към министъра на икономиката, нейните регионални структури и звената за защита на потребителите към общинската администрация по реда на част четвърта "Контролни органи" от ЗЗППТ.

history • 4. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2003 г.

history • 5. До влизането в сила на наредбата лицата, които пускат на пазара текстилни продукти, са длъжни да приведат продуктите в съответствие с изискванията на наредбата.

history

history Наименования и описания на текстилните влакна

№	Наименование	Описание на влакната
	на влакната
1	2	3
1.	Вълна (wool)	Влакно от овца или агне
		(Ovis aries)
2.	Алпака (alpaca)	Влакно от алпака
	Лама (lama)	Влакно от лама
	Камила (camel)	Влакно от камила
	Кашмир (kashmir)	Влакно от кашмирена коза
	Мохер (mohair)	Влакно от ангорска коза
	Ангора (angora)	Влакно от ангорски заек
	Вигон (vicuna)	Влакно от вигон
	Як (yak)	Влакно от як
	Гуанако (guanaco)	Влакно от гуанако
	Кашгора (cashgora)	Влакно от кашгорска коза
		(кръстоска между кашмирена
		и ангорска коза)
	Кастор (beaver)	Влакно от бобър
	Видра (otter)	Влакно от видра
3.	Животински	Влакна от животни, които не
		са посочени в т. 1 - 12 (със или
		без посочване на вида на
		животното)
4.	Коприна (silk)	Влакна, отделяни от коприне-
		ни жлези на насекоми
5.	Памук (cotton)	Едноклетъчни целулозни влак-
		на от семената на растението
		памук (Gossypium)
6.	Капок (kapok)	Едноклетъчно влакно от шу-
		шулките на семената на дър-
		вото капок (Ceiba pentandra)
7.	Лен (flax)	Влакно от стъблото на лен
		(Linum usitatissimum)
8.	Коноп (true hemp)	Влакно от стъблото на коноп
		(Cannabis sativa)
9.	Юта (jute)	Влакно от стъблото на юта
		(Corchorus olitorius, Corchorus
		capsularis, Hibiskus cannabinus,
		Hibiskus sabdariffa, Abultilon
		avicennae, Urena lobata, Urena
		sinuata)
10.	Абака (abaca)	Влакно от листата на растение
		то Musa textilis
11.	Алфа (alfa)	Влакно от листата на растение
		то Stipa tenacissima
12.	Кокосово (coir)	Влакно от обвивката на коко-
		совия орех (Cocos nucifera)
13.	Зановец (broom)	Влакно от стъблото на зановец
		(Cytisus scoparius, Spartium
		junceum)
14.	Рамия (ramie)	Влакно от стъблото на рамия
		(Boehmeria nivea, Boehmeria
		tenacissima)
15.	Сизал (sisal)	Влакно от листата на Agave
		sisalana
16.	Сюн (sunn)	Влакно от индийски коноп
		(Crotalaria juncea)
17.	Хенекен (henequen)	Влакно от Agave fourcroydes
18.	Маги (maguey)	Влакно от Agave Cantala
19.	Ацетат (acetate)	Влакно от целулозен ацетат, в
		което хидроксилните групи са
		ацетирани най-малко 74 % и
		най-много 92 %
20.	Алгинат (alginate)	Влакно, извлечено от метални
		соли на алгиновата киселина
21.	Купро (cupro,	Влакно от регенерирана целу-
	cuprammonium	лоза, получено чрез медно-амо-
	rayon)	нячен процес на овлакняване
22.	Модал (modal)	Влакно от регенерирана целу-
		лоза, получено чрез модифици-
		ран процес на вискозиране и
		притежаващо голяма здравина
		и висок модул в мокро състоя-
		ние. Силата на скъсване в ос-
		новното състояние и силата
		изисква предизвикването на
		удължение от 5 % в мокро
		състояние
		BC (CN) і 1,3 ЦT +2T
		BM (CN) і 0,5 ЦT,
		където Т е средноаритметич-
		ната стойност на линейната
		плътност (маса за единица дъл-
		жина) в децитекс
23.	Протеин (protein)	Влакно, извлечено от натурални
		протеинови субстанции, регене-
		рирани и стабилизирани чрез
		третиране с химически агенти
24.	Триацетат	Влакно от целулозен ацетат, в
	(triacetate)	което най-малко 92 % от хидро-
		ксилните групи са ацетилирани
25.	Вискоза (viscose)	Влакно от регенерирана целу-
		лоза, получено чрез процес на
		вискозиране за фина нишка и
		щемпелно влакно
26.	Акрил (acrylic)	Влакно, формирано от линей-
		ни макромолекули, съдържа-
		щи се най-малко 85 % (от ма-
		сата) във веригата на акрило-
		нитрилен образец
27.	Хлоровлакно	Влакно, формирано от линей-
	(chlorofibre)	ни макромолекули, съдържа-
		щи в своята верига повече от
		50 % масови части от винил-
		хлоридни или винилиденхло-
		ридни звена
28.	Флуоровлакно	Влакно, формирано от линей-
	(fluorofibre)	ни макромолекули, изградени
		от алифатни мономери на флу-
		орокарбон
29.	Модакрил	Влакно, формирано от линей-
	(modacrylic)	ни макромолекули, съдържа-
		щи във веригата си не по-мал-
		ко от 50 % и не повече от 85 %
		(от масата си) акрилонитрил-
		ни образци
30.	Полиамид/найлон	Влакно, формирано от синте-
	(polyamide/nylon)	тични линейни макромолеку-
		ли, съдържащи във веригата си
		повторени амидни връзки, от
		които най-малко 85 % са свър-
		зани с алифатни или цикло-
		алифатни единици
31.	Арамид (aramid)	Влакно, формирано от синте-
		тични линейни макромолеку-
		ли, съставени от ароматни гру-
		пи, свързани от амидни или
		имидни връзки, от които не по-
		малко от 85 % са свързани пря-
		ко с два ароматни пръстена и с
		определен брой имидни връз-
		ки, които не надвишават броя
		на амидните връзки
32.	Полиимид	Влакно, формирано от синте-
	(polyimide)	тични линейни макромолеку-
		ли, съдържащи във веригата си
		повторени имидни единици
33.	Лиоцел (lyocell)	Влакно от регенерирана целу-
		лоза, получено чрез процес на
		овлакняване от органичен раз-
		творител, като "органичен раз-
		творител" означава смес от ор-
		ганични химикали и вода, "ов-
		лакняване от разтвор" означа-
		ва разтваряне и овлакняване
		без формиране на дериват
34.	Полиестер	Влакно, формирано от линей-
	(polyester)	ни макромолекули, съдържа-
		щи във веригата си най-малко
		85 % (от теглото) естер от диол
		и терефтална киселина
35.	Полиетилен	Влакно, формирано от незамес-
	(polyethylene)	тени алифатни, наситени хид-
		рокарбонни линейни макро-
		молекули
36.	Полипропилен	Влакно, формирано от алифат-
	(polypropylene)	ни, наситени хидрокарбонни ли-
		нейни макромолекули, в които
		един на всеки два карбонни ато-
		ма носи странична метилова
		верига в изотактична позиция
		и без по-нататъшно заместване
37.	Поликарбамид	Влакно, формирано от линей-
	(polycarbamide)	ни макромолекули, съдържа-
		щи във веригата си повтарящи
		се уреиленови функционални
		групи (NH-CO-NH)
38.	Полиуретан	Влакно, формирано от линей-
	(polyurethane)	ни макромолекули, съставени
		от вериги с повтаряща се уре-
		танова функционална група
39.	Винилал (vinylal)	Влакно, формирано от линей-
		ни макромолекули, чиято ве-
		рига е изградена от поли/вини-
		лов алкохол/ с различаващи се
		нива на ацетализация
40.	Тривинил (trivinyl)	Влакно, формирано от акрило-
		нитрилен полимер, хлориран
		винилов мономер и трети ви-
		нилов полимер, при условие че
		никой от трите не съставлява
		50 % от общото тегло
41.	Еластодиен	Еластично влакно, съставено
	(elastodiene)	от натурален или синтетичен
		полиизопрен или съставено от
		полимеризирани диени, със или
		без един или повече винилови
		мономери, което при опъване
		до размер три пъти на нормал-
		ната дължина и при отпускане
		бързо и трайно възстановява
		първоначалната си дължина
42.	Еластан (elastane)	Еластично влакно, съставено
		от най-малко 85 % (от теглото)
		от сегментен полиуретан, кое-
		то при опъване до размер три
		пъти на нормалната дължина
		и при отпускане бързо и трай-
		но възстановява първоначална-
		та си дължина
43.	Стъкловлакно	Влакно, направено от стъкло
	(glass fibre)
44.	Наименование, ко-	Влакна, съставени от разно-
	респондиращо на	образни или нови материали,
	материала, от който	които не са посочени по-горе
	са съставени влакна-
	та - метално, мета-
	лизирано, азбестово,
	хартиено, със или
	без използване на
	думата "нишка"
	или "влакно"

history Приложение № 2 към чл. 26, ал. 8

history Допустими отклонения при търговска отстъпка за остатъчна влага, използвани за изчисляване на масата на влакната, съдържащи се в текстилен продукт

№ на	Влакно	Откло-
влак-		нение
ното		[%]
1	2	3
1-2.	Вълна или други животински влакна:
	Ресани влакна	18,25
	Кардни влакна	17,00
3.	Животински влакна:
	Ресани влакна	18,25
	Кардни влакна	17,00
	Конски косъм:
	Ресани влакна	16,00
	Кардни влакна	15,00
4.	Коприна	11,00
5.	Памук:
	Нормални влакна	8,50
	Мерсеризирани влакна	10,50
6.	Капок	10,90
7.	Лен	12,00
8.	Коноп	12,00
9.	Юта	17,00
10.	Абака	14,00
11.	Алфа	14,00
12.	Кокосово влакно	13,00
13.	Зановец	14,00
14.	Рамия	8,50
15.	Сизал	14,00
16.	Сюн	12,00
17.	Хенекен	14,00
18.	Маги	14,00
19.	Ацетат	19,00
20.	Алгинат	20,00
21.	Купро	13,00
22.	Модал	13,00
23.	Протеин	17,00
24.	Триацетат	7,00
25.	Вискоза	13,00
26.	Акрил	2,00
27.	Хлоровлакно	2,00
28.	Флуорно влакно	0,00
29.	Модакрил	2,00
30.	Полиамид/найлон
	Щемпелно влакно	6,25
	Фина нишка	5,75
31.	Арамид	8,00
32.	Полиимид	3,50
33.	Лиосел	13,00
34.	Полиестер
	Щемпелно влакно	1,50
	Фина нишка	1,50
35.	Полиетилен	1,50
36.	Полипропилен	2,00
37.	Поликарбамид	2,00
38.	Полиуретан
	Щемпелно влакно	3,50
	Фина нишка	3,00
39.	Винилал	5,00
40.	Тривинил	3,00
41.	Еластодиен	1,00
42.	Еластан	1,50
43.	Стъклено влакно:
	със среден диаметър,
	по-голям от 5mм	2,00
	със среден диаметър, равен или
	по-малък от 5 mм	3,00
44.	Метално влакно	2,00
	Метализирано влакно	2,00
	Азбест	2,00
	Хартиена нишка	13,75

history Приложение № 3 към чл. 25, ал. 1

history Списък на текстилните продукти, чието етикетиране и маркиране не е задължително

history 1. Ленти, поддържащи ръкава
2. Ленти за очи от текстилни материали
3. Етикети и знаци
4. Подплатени държачки за нагрети съдове от текстилни материали
5. Калъфи за кафеник
6. Калъфи за чайник
7. Ръкавели
8. Маншони други освен от мъхнати платове
9. Изкуствени цветя
10. Възглавничка за топлийки (игленик)
11. Рисувани канави
12. Текстилни продукти на основата на хастарни материи и подплънки
13. Кечета
14. Старинни ръчно изработени текстилни продукти, които изрично са декларирани като такива
15. Гамаши
16. Опаковъчни материи, не нови и продавани като такива
17. Филцови шапки
18. Кутии меки и без основа, сарашки стоки, от текстилни материали
19. Пътнически стоки от текстилни материали
20. Ръчно бродирани гоблени, завършени или недовършени, и материали за тяхното производство, включително нишки за бродиране, продавани отделно от канавата и изрично посочени за използване при такива гоблени
21. Плъзгащи се ципове
22. Копчета и катарами, покрити с текстилни материали
23. Книжни подвързии от текстилни материали
24. Играчки
25. Текстилни части от обувни изделия, с изключение на топли подплати
26. Подложки за маса, съставени от различни компоненти и с горна повърхност не повече от 500 кв. см
27. Ръкавици и кърпи за фурна
28. Калъфки за яйца
29. Несесери за гримове
30. Кесии за тютюн от текстилни материали
31. Калъфки за очила, запалки и гребени, табакери за цигари и пури от текстилни материали
32. Предпазни спортни принадлежности, с изключение на ръкавици
33. Тоалетни чанти
34. Калъфи за чистене на обувки
35. Погребални текстилни продукти
36. Свободни текстилни продукти, с изключение на уплътнителни материали.
Разпоредбите на наредбата не се отнасят за текстилни продукти, предназначени за еднократно или кратковременно използване и нормалното използване на които изключва възможността от каквото и да е възстановяване за последваща употреба за същата или за подобна цел
37. Текстилните продукти, подчинени на правилата на Европейската Фармакопея и подлежащи на позоваване на тези правила, несвободни бандажи за медицински и ортопедични цели и ортопедични текстилни продукти изобщо
38. Текстилните продукти, включващи върви, въжета и канапи - предмет на т. 12 от приложение № 4, и предназначени обикновено за:
а) използване като съставни компоненти при производството и обработката на стоки;
б) включване в машини, инсталации (например за отопление, климатични или осветителни), домашни и други приспособления, превозни и други транспортни средства или за тяхното функциониране, поддържане или оборудване, други освен брезентовите покривала и текстилните принадлежности за моторни превозни средства, продавани отделно от превозното средство
39. Текстилните продукти за предпазване и за защитни цели, като предпазни колани, парашути, спасителни жилетки, спасителни улеи, пожарогасителни устройства, бронирани жилетки и специални защитни облекла (например за защита от огън, химикали или други рискове за безопасността)
40. Надуваеми конструкции (например спортни зали, изложбени щандове или складови помещения), при условие че са посочени особеностите на характеристиките и техническите спецификации на тези продукти
41. Корабни платна
42. Облекло за животни
43. Флагове и знамена

history Приложение № 4 към чл. 25, ал. 3

history Списък на текстилните продукти, чието етикетиране и маркиране може да бъде направено с един общ етикет

history 1. Линолеуми
2. Изтривалки
3. Шнурове и гарнитури
4. Пасмантерия
5. Колани
6. Презрамки
7. Тиранти и жартиери
8. Връзки за обувки и ботуши
9. Ленти
10. Ластик
11. Нова опаковъчна материя, продавана като такава
12. Опаковъчни върви и селскостопански канап; връв, въженца и въжета, различни от изброените в т. 38 от приложение № 3
13. Подложки за маса
14. Носни кърпички
15. Мрежи за кок и за коса
16. Вратовръзки и връзки за панделки за деца
17. Лигавчета; ръкавици за миене на съдове и кърпи за лице
18. Нишки за шиене, кърпене и бродиране, предлагани за продажба на дребно в малки количества с нетно тегло не по-голямо от 1 г
19. Ленти за завеси и транспаранти и жалузи
За продукти, включени в тази точка и продавани на отрязъци по дължина, етикетирането за състав трябва да бъде това на макарата. Вървите и въжетата се включват в тази точка, включително тези, използвани в алпинизма и водните спортове.

history Приложение № 5 към чл. 27

Раздел I
Подготовка на пробите и образците за определяне състава на влакната на текстилни продукти 1. Приложение Приложението описва процедурите за получаване на лабораторни проби с подходящ размер за предварителна обработка за количествен анализ (т.е. с маса не п

Раздел II
Методи за количествен анализ на някои двукомпонентни смеси от текстилни влакна 1. Обща информация Въведение Методите за количествения анализ на смесите от влакна се основават главно на два процеса - ръчното разделяне и химичното разделяне на влакната. Мет

history A е процентът на азота в чистия сух образец;
V - общият обем в ml на стандартната сярна киселина, използвана при определянето;
b - общият обем в ml на стандартната сярна киселина, използвана в грубото определяне;
N - нормалността на стандартната сярна киселина;
W - сухата маса (g) на образеца.
6.2. Като се използват стойностите 0,22 на сто азотно съдържание за юта и 16,2 на сто азотно съдържание за животинските влакна, изразени чрез сухата маса на влакното, се изчислява съдържанието на сместа, както следва:

		А - 0,22
РA%	=	_____________	x 100,
		16,2 - 0,22

където:

history PA% е процентът на животинското влакно в чистия сух образец.
7. Точност
При хомогенна смес на текстилните материали точността на резултатите, получени по този метод, е не по-голяма от ± 1, при ниво на точност 95 на сто.
Метод 13
Влакна от полипропилен и някои други влакна
(Метод с ксилол)
1. Приложение
Този метод се прилага след премахване на невлакнестите вещества върху двукомпонентни смеси от:
а) влакна от полипропилен (36)
със
б) вълна (1) или животинска козина (2 и 3), коприна (4), памук (5), ацетат (19), купро (21), модал (22), триацетат (23), вискоза (25), акрил (26), полиамид или найлон (30), полиестер (34) и стъклени влакна (43).
2. Принцип
Полипропиленът се разтваря от сухата маса на сместа, която трябва да е известна, посредством врящ ксилол.
Утайката се събира, измива се, суши се и се претегля. Нейната маса, която при необходимост се коригира, се изразява като процент от сухата маса на сместа. Процентът на полипропилен се намира като разлика.
3. Уреди и реактиви (различни от описаните в общата информация)
3.1. Уреди:
3.1.1. Конична колба от най-малко 200 ml със стъклена запушалка;
3.1.2. Кондензатор (подходящ за течности с висока температура на кипене), който се прикрепя към коничната колба (3.1.1).
3.2. Реактиви:
Ксилол, който дестилира при температура между 137 и 142 градуси С.
Този реактив е силно възпламеним и изпаренията му са токсични. При употребата му трябва да се вземат подходящи предпазни мерки.
4. Процедура на теста
Следва се процедурата, описана в основните инструкции, и се действа, както следва:
В коничната колба (3.1.1) с образеца се прибавя 100 ml ксилол (3.2) на грам от образеца. Кондензаторът (3.1.2) се прикрепя и съдържанието се оставя да ври три минути. Горещата течност веднага се прелива през претегления филтърен съд (следва да се има предвид забележка № 1). Процедурата се повтаря два пъти, като всеки път се използва 50 ml пресен разтвор.
Утайката, която е останала в колбата, се измива последователно два пъти с 30 ml врящ ксилол, после два пъти със 75 ml петролен етер (т. I.3.2.1 от основните инструкции). След второто измиване с петролен етер съдържанието на колбата се филтрира през съда, останалите влакна се прехвърлят в съда с помощта на малко количество петролен етер и разтворът се оставя да се изпари. Съдът и утайката се изсушават, охлаждат се и се претеглят.
Забележки:
1. Филтърният съд, през който се прелива ксилолът, трябва да е предварително загрят.
2. След процедурата с врящия ксилол колбата с утайката трябва да се охлади, преди да се използва етерът.
3. За да се намали опасността от пожар и токсичност, може да се използва уред за горещо извличане с подходящи операции, който дава еднакви резултати. (Виж уреда, описан в Melliand Textilberichte 56(1975), стр. 643 - 645. Схема на уреда е показана на фигура 1.)
5. Изчисляване и представяне на резултатите
Резултатите се изчисляват, както е описано в общата информация. Стойността на коефициента d за вълна съгласно т. I.8.1 от общата информация е 1,00.
6. Точност
При хомогенна смес на текстилните материали точността на резултатите, получени по този метод, е не по-голяма от ± 1 при ниво на точност 95 на сто.
Метод 14
Хлоровлакна (хомополимери на винилхлорида) и някои други влакна
(Метод с концентрирана сярна киселина)
1. Приложение
Този метод се прилага след премахване на невлакнестите вещества върху двукомпонентни смеси от:
а) хлоровлакна (27) на основата на хомополимери на винилхлорида независимо дали са след хлориране, или преди хлориране
със
б) памук (5), ацетат (19), купро (21), модал (22), триацетат (24), вискоза (25), някои акрили (26), някои модакрили (29), полиамид или найлон (30) и полиестер (34).
Споменатите модакрили са тези, които дават прозрачен разтвор, когато са потопени в концентрирана сярна киселина (с относителна плътност 1,84 при температура 20 градуси С).
Този метод може да се използва вместо методи 8 и 9.
2. Принцип
Съставката, с изключение на хлоровлакното (т. е. влакната по т. 1, буква "а"), се разтваря от сухата маса на сместа, която трябва да е известна, посредством концентрирана сярна киселина (с относителна плътност 1,84 при температура 20 градуси С). Утайката, която се състои от хлоровлакно, се събира, измива се, суши се и се претегля. Нейната маса, която при необходимост се коригира, се изразява като процент от сухата маса на сместа. Процентът на втората съставка се намира като разлика.
3. Уреди и реактиви (различни от описаните в общата информация)
3.1. Уреди:
3.1.1. Конична колба от най-малко 200 ml със стъклена запушалка;
3.1.2. Стъклена пръчка с плосък край.
3.2. Реактиви:
3.2.1. Сярна киселина, концентрирана (с относителна плътност 1,84 при температура 20 градуси С);
3.2.2. Сярна киселина, приблизително 50 на сто воден разтвор.
Приготвя се, като се прибавя внимателно, докато се охлажда, 400 ml сярна киселина (с относителна плътност 1,84 при температура 20 градуси С) към 500 ml дестилирана или дейонизирана вода. След охлаждане до стайна температура разтворът се разрежда до един литър с вода;
3.2.3. Амоняк, слаб разтвор
Разтваря се 60 ml концентриран амонячен разтвор (плътност при 20 градуси C 0,880) до 1 l с вода.
4. Процедура на теста
Следва се процедурата, описана в общата информация, и се действа както следва:
В коничната колба (3.1.1) с образеца се прибавя 100 ml сярна киселина (3.2.1) на грам от образеца.
Съдържанието на колбата се оставя на стайна температура 10 минути и през това време образецът се разбърква от време на време с помощта на стъклената пръчка. Ако се обработват платове или плетени продукти, те се закрепват между стената на колбата и стъклената пръчка и се прилага лек натиск, за да се отдели материалът, разтворен от сярната киселина.
Течността се прелива през претегления филтърен съд. Към колбата се прибавя 100 ml прясна сярна киселина (3.2.1) и процедурата се повтаря. Съдържанието на колбата се прехвърля във филтърния съд и влакнестата утайка се прехвърля там с помощта на стъклената пръчка. Ако е необходимо, в колбата се прибавя малко концентрирана сярна киселина (3.2.1), за да се премахнат останалите по стената влакна. Филтърният съд се източва с всмукване; премахва се филтратът, като се изпразни или смени колбата-филтър, утайката в съда се измие последователно с 50 на сто сярна киселина (3.2.2), дестилирана и дейонизирана вода (т. I.3.2.2 в общата информация), амонячен разтвор (3.2.3) и накрая се измива обилно с дестилирана или дейонизирана вода, като съдът се източва чрез всмукване след всяка прибавка. (По време на измиващата процедура не се прилага всмукване. То се прилага само след като течността е източена под действието на гравитацията.)
Съдът и утайката в него се изсушават, охлаждат се и се претеглят.
5. Изчисляване и представяне на резултатите
Резултатите се изчисляват, както е описано в общата информация. Стойността на коефициента d за вълна съгласно т. I.8.1 от общата информация е 1,00.
6. Точност
При хомогенна смес на текстилните материали точността на резултатите, получени по този метод, е не по-голяма от ± 1 при ниво на точност 95 на сто.
Метод 15
Хлоровлакна, някои модакрили, някои еластани, ацетати, триацетати и някои други влакна
(Метод с циклохексанон)
1. Приложение
Този метод се прилага след премахване на невлакнестите вещества върху двукомпонентни смеси от:
а) ацетат (19), триацетат (24), хлоровлакна (27), някои модакрили (29), някои еластани (42)
със
б) вълна (1), животинска козина (2 и 3), коприна (4), памук (5), купро (21), модал (22), вискоза (25), акрил (26), полиамид или найлон (30) и стъклени влакна (43).
Когато се обработват модакрили или еластани, първо трябва да се проведе тест, за да се установи дали влакното е напълно разтворимо в реактива.
За анализ на смеси, в които има хлоровлакна, е възможно да се използва метод 9 или метод 14.
2. Принцип
Ацетатните и триацетатните влакна, хлоровлакната, някои модакрили и някои еластани се разтварят от сухата маса на сместа, която трябва да е известна, чрез циклохексанон с температура близка до температурата на кипене. Утайката се събира, измива се, суши се и се претегля. Нейната маса, която при необходимост се коригира, се изразява като процент от сухата маса на сместа. Процентното съдържание на хлоровлакно, модакрил, еластан, ацетат и триацетат се намира като разлика.
3. Уреди и реактиви (различни от описаните в общата информация)
3.1. Уреди:
3.1.1. Уред за горещо изтегляне, подходящ за процедурата от част 4 (фигура № 1: това е модел на уреда, описан в Melliand Textilberichte 56 (1975) 643 - 645).
3.1.2. Филтърен съд за образеца.
3.1.3. Пореста пластина (степен на шупливост 1).
3.1.4. Кондензатор, който може да се прикрепя към дестилационната колба.
3.1.5. Нагревател.
3.2. Реактиви:
3.2.1. Циклохексанон с температура на кипене 156 градуси С.
3.2.2. Етилов алкохол - 50 на сто.
Следва да се има предвид, че циклохексанонът е запалим и токсичен. При употребата му трябва да се вземат подходящи предпазни мерки.
4. Процедура на теста
Следва се процедурата, описана в общата информация, и се действа, както следва:
Налива се по 100 ml циклохексанон на грам от образеца в дестилационната колба и вътре се вкарва съдът за извличането, в който предварително са поставени под ъгъл филтърът с образеца и порестата пластина. Вкарва се и кондензаторът. Загрява се до кипене и обработката се продължава още 60 минути при най-малко 12 цикъла за час. След обработката и охлаждането се отделят съдът за извличане, филтърният съд и порестата пластина. Съдържанието на филтърния съд се измива три или четири пъти с 50 на сто етилов алкохол, нагрят до около 60 градуси C, а след това се измива с
1 литър вода при 60 градуси C.
Не се прилага всмукване по време на измиванията или между тях. Течността се оставя да се източи под действието на гравитацията и след това се започва всмукването.
Накрая съдът с утайката се изсушава, охлажда се и се претегля.
5. Изчисляване и представяне на резултатите
Резултатите се изчисляват, както е описано в общата информация. Стойността на коефициента d съгласно т. I.8.1 от общата информация е 1,00 със следните изключения:
коприна - 1,01
акрил - 0,98
6. Точност
При хомогенна смес на текстилните материали точността на резултатите, получени по този метод, е не по-голяма от ± 1 при ниво на точност 95 на сто.

history Фигура по т. 3.1.1 от метод 15
1. Пореста пластина
2. Филтърен съд
3. Уред за горещо извличане

history Приложение № 6 към чл. 29

Раздел I
Количествен анализ на трикомпонентни смеси от влакна Обща информация Методите за количествен анализ на трикомпонентните смеси от влакна се основават на два процеса - ръчно и химическо разделяне на видовете влакна. Методът на ръчно разделяне трябва да се и

history където:
P1% е съдържанието (в проценти) на първия чист сух компонент (компонента от първия образец, разтворен с първия реактив);
P2% - съдържанието (в проценти) на втория чист сух компонент (компонента от втория образец, разтворен с втория реактив);
P3% - съдържанието (в проценти) на третия чист сух компонент (компонент, останал неразтворен и в двата образеца);
m1 - сухата маса на първия образец след предварителната обработка;
m2 - сухата маса на втория образец след предварителната обработка;
r1 - сухата маса на остатъка след отстраняването на първия компонент от първия образец с първия реактив;
r2 - сухата маса на остатъка след отстраняването на втория компонент от първия образец с втория реактив;
d1 - коригиращият фактор за загуба на маса с първия реактив, на втория компонент, неразтворен в първия образец (1);
d2 - коригиращият фактор за загуба на маса с първия реактив, на третия компонент, неразтворен в първия образец (1);
d3 - коригиращият фактор за загуба на маса с втория реактив, на първия компонент, неразтворен във втория образец (1);
d4 - коригиращият фактор за загуба на маса с втория реактив, на третия компонент, неразтворен във втория образец (1).
1.8.1.2. Вариант 2
Формули за прилагане в случаите, когато компонент (А) се отстранява от първия тестов образец, оставяйки като утайка другите два компонента (Б и В), и два компонента (А + Б) са отстранени от втория тестов образец, оставяйки като утайка третия компонент (В):
P1% = 100 - (P2% + P3%)
където:
P1% е съдържанието (в проценти) на първия чист сух компонент (компонент на първия образец, разтворен с първия реактив);
P2% - съдържанието (в проценти) на втория чист сух компонент (компонент, разтворен по същото време, както и първият компонент на втория образец с втория реактив);
P3% - съдържанието (в проценти) на третия чист сух компонент (компонент, неразтворим и в двата образеца);
m1 - сухата маса на първия образец след предварителната обработка;
m2 - сухата маса на втория образец след предварителната обработка;
r1 - сухата маса на остатъка след отстраняването на първия компонент от първия образец в първия реактив;
r2 - сухата маса на остатъка след отстраняването на първия и втория компонент от втория образец във втория реактив;
d1 - коригиращият фактор за загуба на маса в първия реактив на втория компонент, неразтворен в първия образец (1);
d2 - коригиращият фактор за загуба на маса в първия реактив на третия компонент, неразтворен в първия образец (1);
d4 - коригиращият фактор за загуба на маса във втория реактив на третия компонент, неразтворен във втория образец (1).
1.8.1.3. Вариант 3
Формули за прилагане, когато два компонента (А+Б) са отстранени от образец, оставяйки като остатък третия компонент (В), после два компонента (Б +В) се отстраняват от друг образец, като първият компонент (А) остава като остатък:

history където:
P1% е съдържанието (в проценти) на първия чист сух компонент (компонент, разтворен от реактива);
P2% - съдържанието (в проценти) на втория чист сух компонент (компонент, разтворен от реактива);
P3% - съдържанието (в проценти) на третия чист сух компонент (компонент, разтворен във втория образец с реактива);
m1 - сухата маса на първия образец след предварителната обработка;
m2 - сухата маса на втория образец след предварителната обработка;
r1 - сухата маса на остатъка след отстраняването на първия и втория компонент от първия образец с първия реактив;
r2 - сухата маса на остатъка след отстраняването на втория и третия компонент от втория образец с втория реактив;
d2 - коригиращият фактор за загуба на маса с първия реактив на третия компонент, неразтворен в първия образец (1);
d3 - коригиращият фактор за загуба на маса с втория реактив на първия компонент, неразтворен във втория образец (1).
1.8.1.4. Вариант 4
Формули за прилагане, когато два компонента са последователно отстранявани от сместа, като се използва един и същ образец:
P1% = 100 - (P2% + P3%)
където:
P1% е съдържанието (в проценти) на първия чист сух компонент (първи разтворен компонент);
P2% - съдържанието (в проценти) на втория чист сух компонент (втори разтворен компонент);
P3% - съдържанието (в проценти) на третия чист сух компонент (неразтворим компонент);
m1 - сухата маса на образеца след предварителната обработка;
r1 - сухата маса на остатъка след отстраняването на първия компонент с първия реактив;
r2 - сухата маса на остатъка след отстраняването на първия и втория компонент с първия и втория реактив;
d1 - коригиращият фактор за загуба на маса на втория компонент с първия реактив (1);
d2 - коригиращият фактор за загуба на маса на третия компонент с първия реактив (1);
d3 - коригиращият фактор за загуба на маса на третия компонент с първия и втория реактив (2).
(1) Стойностите на коефициента d са указани в съответния раздел на приложение № 5, отнасящи се до различните методи за анализ на двукомпонентни влакнести смеси.
(2) Когато е възможно, d3 трябва да се определи предварително чрез експериментални методи.
1.8.2. Изчисляване на процентното съдържание на всеки компонент с коригиране с коефициент на стандартно възстановяване и, където това е възможно, коригиращи фактори за загуби на маса при предварителна обработка.
Ако:

history То:

history където:
P1А% е съдържанието (в проценти) на първия чист сух компонент, който включва съдържанието на влага и загубата на маса при предварителната обработка;
P2А% - съдържанието (в проценти) на втория чист сух компонент, който включва съдържанието на влага и загубата на маса при предварителната обработка;
P3А% - съдържанието (в проценти) на третия чист сух компонент, който включва съдържанието на влага и загубата на маса при предварителната обработка;
P1 - съдържанието (в проценти) на първия чист сух компонент, получен по една от формулите, дадени в т. 1.8.1;
P2 - съдържанието (в проценти) на втория чист сух компонент, получен по една от формулите, дадени в т. 1.8.1;
P3 - съдържанието (в проценти) на третия чист сух компонент, получен по една от формулите, дадени в т. 1.8.1;
а1 - коефициент на възстановяване на първия компонент;
а2 - коефициент на възстановяване на втория компонент;
а3 - коефициент на възстановяване на третия компонент;
b1 - процентната загуба на маса на първия компонент при предварителна обработка;
b2 - процентната загуба на маса на втория компонент при предварителна обработка;
b3 - процентната загуба на маса на третия компонент при предварителна обработка.
При специална обработка стойностите на b1, b2 и b3 трябва да се определят, ако това е възможно, като се подлага всеки от чистите компоненти на влакното на предварителна обработка, приложена в анализа. Чисти влакна са влакната, прочистени от съпътстващи и добавени към влакната материали, освен онези, които обикновено те съдържат (или по естествен път, или заради процеса на производство), в състоянието (избелени, неизбелени), в което са намерени в материала, подлежащ на анализ.
В случай че липсват чисти отделни съставящи влакна, използвани в материала за анализ, трябва да се използват средни стойности на b1, b2 и b3, каквито са получени от тестовете, извършени върху чисти влакна, подобни на тези в сместа за изследване.
Ако се прилага нормална предварителна обработка с отделяне чрез петролен етер и вода, коригиращите фактори b1, b2 и b3 могат като цяло да се пренебрегнат, освен в случая с неизбеления памук, лен или коноп, където загубата, дължаща се на предварителна обработка, се приема да е 4 на сто, а в случая на полипропилена е 1 на сто.
При другите влакна загубите, дължащи се на предварителна обработка, обикновено се пренебрегват при изчисляването.
1.8.3. Забележка
Примери за изчисления са дадени в раздел II на това приложение.
II. Метод на количествен анализ чрез ръчно разделяне на трикомпонентни смеси от влакна
2.1. Област на приложение.
Този метод е приложим за текстилни влакна от всички видове, ако не се сливат и ако могат да се разделят ръчно.
2.2. Принцип.
След идентификацията на текстилните компоненти съпътстващи и добавените към влакната материали се отстраняват чрез подходяща предварителна подготовка и след това влакната се разделят ръчно, изсушават се и се претеглят, за да се изчислят пропорциите на влакната в сместа.
2.3. Уреди.
2.3.1. Тегловни стъкла или друга апаратура, даваща подобни резултати.
2.3.2. Сушилен шкаф, съдържащ самоиндициращ силициев гел.
2.3.3. Вентилационна камера за изсушаване на образци при 105 ± 3 градуси С.
2.3.4. Аналитична везна с точност до 0,0002 g.
2.3.5. Екстрактор Soxhlet или друга апаратура.
2.3.6. Игла.
2.3.7. Тестер за усукване или подобна апаратура.
2.4. Реактиви.
2.4.1. Петролен етер, повторно дестилиран, кипене при 40 градуси C до 60 градуси С.
2.4.2. Дестилирана или дейонизирана вода.
2.5. Атмосфера на подготовка и изпитване - виж т. 1.4.
2.6. Лабораторна тестова проба - виж т. 1.5.
2.7. Предварителна обработка на лабораторни тестови проби - виж т. 1.6.
2.8. Процедура.
2.8.1. Анализ на вълната.
От предварително обработена лабораторна тестова проба се взема образец с маса не по-малка от 1 g. За много тънка прежда анализът може да се проведе на не по-малко от 30 m дължина с каквато и да е маса. Преждата се нарязва на парчета с подходяща дължина и видовете влакна се разделят с помощта на игла или, ако е необходимо, с усукващ тестер. Видовете влакна, получени по този начин, се поставят в предварително претеглени тегловни стъкла и се сушат при 105 ± 3 градуси С до постоянна маса, както е описано в т. 1.7.1 и 1.7.2.
2.8.2. Анализ на плата.
От предварително обработена лабораторна проба се взема образец с маса не по-малка от 1 g, без да се включва кантът с внимателно подравнени ръбове, за да се избегне раздробяването на влакната, успореден на преждата на основата или на вътъка, или в случая с плетените продукти - успореден или перпендикулярен на бримковия ред. Различните видове влакна се разделят, събират се в предварително претеглени тегловни стъкла и се процедира, както е указано в т. 2.8.1.
2.9. Изчисляване и представяне на резултатите.
Масата на всяко от съставящите влакна се представя като процент от общата маса на влакната в сместа. Резултатите се изчисляват на базата на чистата суха маса, коригирана с коефициента на възстановяване и с коригиращите фактори, необходими за отчитане на загубите на маса при предварителната обработка.
2.9.1. Изчисляване на процентни маси на чисто сухо влакно, без да се отчита загубата на маса на влакното при предварителната обработка

history P3% = 100 - (P1% + P2%),
където:
P1% е съдържанието (в проценти) на първия чист сух компонент;
P2% - съдържанието (в проценти) на втория чист сух компонент;
P3% - съдържанието (в проценти) на третия чист сух компонент;
m1 - сухата чиста маса на първия компонент;
m2 - сухата чиста маса на втория компонент;
m3 - сухата чиста маса на третия компонент.
2.9.2. За изчисляването на процента на всеки компонент с коригиране с коефициент на възстановяване и, където е подходящо - с коригиращи фактори за загуби на маса при предварителна обработка - виж т. 1.8.2.
III. Метод за анализиране на трикомпонентни смеси от влакна с комбинация от ръчно и химическо разделяне.
Когато е възможно, трябва да се използва ръчното разделяне, като се отчитат пропорциите на разделените компоненти, преди да се пристъпи към химическо третиране на всеки от отделните компоненти.
IV. Точност на методите.
Точността, показана при всеки метод на анализиране на двукомпонентни смеси от влакна, се отнася до възпроизводимостта (виж раздел II към приложение № 5).
Възпроизводимостта е свързана с надеждността, т.е. близостта на резултатите, получени при експерименти в различни лаборатории, от различни оператори, по различно време, използвайки един и същ начин и получавайки отделни резултати по образци от идентични хомогенни смеси.
Възпроизводимостта се изразява чрез граници на сигурност на резултатите за ниво на сигурност 95 на сто.
С това се има предвид, че разликата между два резултата при серия от анализи, направени в различни лаборатории, ако методите са приложени правилно и нормално върху идентични и хомогенни смеси, ще бъде надвишена само в 5 от 100 случая.
За да се определи точността на анализа на трикомпонентната влакнеста смес, стойностите, указани в методите за анализ на двукомпонентни влакнести смеси, които са използвани за анализиране на трикомпонентната смес, се прилагат по обичайния начин.
Ако в четирите варианта на количествения химически анализ на трикомпонентните смеси от влакна са предвидени две разтваряния (като се използват два отделни образеца за първите три варианта и отделен образец за четвъртия вариант) и като се приеме, че Е1 и Е4 са точността на двата метода за анализиране на двукомпонентните смеси, точността на резултатите за всеки компонент е указана в следващата таблица:

Съставно	Вариант 1	Варианти 2 и 3	Вариант 4
влакно
А	E1	E1	E1
Б	E2	E1+E2	E1+E2
В	E1+E2	E2	E1+E2

Ако се използва четвъртият вариант, нивото на точност може да се окаже по-ниско от изчисленото по метода, даден по-горе, което се дължи на възможно действие на първия реактив върху остатъка, съдържащ компонентите Б и В, което трудно може да се изчисли.
V. Протоколи от изпитването
5.1. Отбелязва се вариантът/ите/, използван/и/ за изпълнение на анализа, методите, реактивите и коригиращите фактори.
5.2. Подробно се описват всякакви предварителни обработки (виж т. 1.6).
5.3. Посочват се отделните резултати и средната аритметична стойност с точност до десети.
5.4. При възможност се отбелязва точността на метода за всеки компонент, изчислена според таблицата в т. IV.

Раздел II
Примери за изчисляване на процентното съдържание на компонентите на някои трикомпонентни смеси от влакна, като се използват някои от вариантите, описани в т. 1.8.1 на раздел I В случай на смес от влакна, която при количествен анализ е дала следните компон

history P3%(памук) = 100 - (10.30 + 50.00) = 39.70
Процентното съдържание на различните чисти сухи влакна в сместа е, както следва:
Вълна - 10,30 на сто
Полиамид - 50,00 на сто
Памук - 39,70 на сто
Тези проценти трябва да се коригират според формулите в точка 1.8.2 от раздел I, за да се отчетат и коефициентите на възстановяване, и коригиращите фактори за всякакви загуби на маса след предварителната обработка.
Съгласно приложение № 2 на тази наредба коефициентите на възстановяване са, както следва: кардна вълна - 17,0 на сто, полиамид - 6,25 на сто, памук - 8,5 на сто, също така неизбеленият памук показва загуби на маса от 4 на сто след предварителна обработка с петролен етер и вода. Следователно:

history P3А%(памук) = 100 - (10.97 + 48.37) = 40.66
Съставът на преждата е, както следва:
Полиамид - 48,4 на сто
Памук - 40,6 на сто
Вълна - 11,0 на сто
Общо - 100 на сто
Вариант 4
В случай на смес от влакна, при който количественият анализ е дал следните компоненти: кардна вълна, вискоза, неизбелен памук.
Използвайки вариант 4, т.е. последователно отстраняване на два компонента от сместа на един образец, са получени следните резултати:
1. Суха маса на образеца след предварителна обработка: (m1) = 1,6000 g.
2. Суха маса на остатъка след първа обработка с алкален натриев хипохлорит (вискоза и памук). r1 = 1,4166 g.
3. Суха маса на остатъка след повторна обработка на остатък r1 с цинков хлорид/мравчена киселина (памук): r2 = 0,6630 g.
Обработката с алкален натриев хипохлорит не води до загуба на маса при вискозата, докато при неизбеления памук загубата е 3 %, затова d1 = 1,0 и d2 = 1,03.
В резултат на третирането с цинков хлорид/мравчена киселина обемът на памука се увеличава с 4 на сто, така че d3 = (1,03 x 0,96) = 0,9888, закръглено на 0,99 (като d3 е коригиращият фактор респективно за загубата и увеличаването на масата на третия компонент в първия и втория реактив).
Ако стойностите, получени чрез химически анализ, и коригиращите фактори се заместят във формулите, дадени в т. 1.8.1.4 на раздел I, ще се получи следният резултат:

history P1%(вълна) = 100 - (48.75 + 41.02) = 10.23 %
Както вече беше показано във вариант 1, тези проценти трябва да се коригират по формулите, дадени в т. 1.8.2 на раздел I.

history P3А%(памук) = 100 - (10.57 + 48.65) = 40.78 %
Съставът на сместа е, както следва:
Вискоза - 48,6 на сто
Памук - 40,8 на сто
Вълна - 10,6 на сто
Общо - 100 на сто

Раздел III
Таблица на трикомпонентни смеси от влакна, които могат да бъдат изпитвани чрез използване на методите от приложение № 5 за изпитване на двукомпонентни смеси от влакна

<

---

Реклама: