ДВ. бр. 37 от 09.05.1997г.

(Приета на ХХХII сесия на Генералната конференция
на Международната организация на труда в Женева,
Швейцария, на 8 юни 1949 г. и влязла в сила на
24 септември 1952 г. Ратифицирана от България с
Указ № 161 на Президиума на Народно събрание от
2 юли 1955 г. - Изв., бр. 54 от 1955 г. Ратификацията
е официално регистрирана в Международното бюро на
труда на 7 ноември 1955 г. В сила за България
от 7 ноември 1956 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 37 от 9 май 1997 г.

history Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 8 юни 1949 г., на своята тридесет и втора сесия,
след като реши да приеме различни предложения относно закрилата на работната заплата, въпрос, включен като седма точка в дневния ред на сесията,
след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,
приема на този първи ден от месец юли 1949 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция за закрилата на работната заплата, 1949 г.:

history Член 1
За целите на тази конвенция изразът "работна заплата" независимо от наименованието и начина на изчисляването й означава възнаграждение или доходи, които могат да бъдат оценявани в пари и определяни по споразумение или от националното законодателство и се дължат по силата на писмен или устен договор от работодателя на трудещия се за работата, която е изпълнена или предстои да бъде изпълнена, или за услуги, които са извършени или предстои да бъдат извършени.