ДВ. бр. 253 от 09.02.1929г.

(Приета на VII сесия на Генералната конференция на
труда в Женева, Швейцария, на 5 юни 1925 г. и влязла
в сила на 8 септември 1926 г. Ратифицирана от България с
решение на Народното събрание през 1929 г. - ДВ, бр. 253
от 1929 г. Ратификацията е официално регистрирана в
Международното бюро на труда на 5 септември 1929 г.
В сила за България от 5 септември 1929 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 253 от 9 февруари 1929 г.

history Общата конференция на МОТ при Обществото на народите, свикана в Женева от Управителния съвет на МБТ и събрана там на 19 май 1925 г. на 7-а си сесия,
след като реши да разгледа разните предложения относно еднаквото третиране местните работници и чужденците работници, пострадали от злополука, втори въпрос, влизащ в дневния ред на сесията, и
след като реши тези предложения да вземат форма на Международна проекто-конвенция,
прие на 5 юни 1925 г. следния проект за конвенция за ратифициране от членовете на МОТ, съобразно нарежданията на глава ХIII от Версайлския договор и съответните глави от другите договори за мир:

history Член 1
Всеки член на МОТ, който одобри настояща конвенция, се задължава да признае на поданиците на всеки друг член, който е ратифицирал казаната конвенция, пострадали от злополука, станали на негова територия, или на неговите наследници, същото отнасяне, каквото осигурява на собствените си поданици при раздаване на обезщетение в случай на злополука.
Тази еднаквост на отнасяне ще бъде осигурена на чужденците-работници или на техните наследници независимо от местопребиваването им. Във всеки случай, колкото се отнася до изплащанията, които един член или поданиците му биха имали да дължат извън територията на казания член, по силата на този принцип, разпорежданията, които трябва да се вземат, ще бъдат определени, ако това е необходимо, чрез отделни наредби, взети между заинтересуваните членове.