ДВ. бр. 143 от 04.12.1998г.

(Приета на ХVII сесия на Генералната конференция на
Международната организация на труда в Женева, Швейцария,
на 8 юни 1933 г. и влязла в сила на 18 октомври 1936 г.
Ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на
Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. - ДВ,
бр. 207 от 1949 г. Ратификацията е официално регистрирана
в Международното бюро на труда на 29 декември 1949 г.
В сила за България от 29 декември 1950 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 36 от 6 май 1997 г., попр., бр. 143
от 4 декември 1998 г.

history Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 8 юни 1933 г. на своята седемнадесета сесия,
след като реши да приеме различни предложения относно платените бюра за настаняване, въпрос, включен като първа точка в дневния ред на сесията,
след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,
приема на този двадесет и девети ден от месец юни 1933 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно платените бюра за настаняване, 1933 г., за ратифициране от държавите - членки на Международната организация на труда, съобразно разпоредбите на Устава на Международната организация на труда:

history Член 1
1. За целите на тази конвенция изразът "платено бюро за настаняване" означава:
а) бюрата за настаняване на работа, които имат за цел извличане на печалба, т. е. всяко лице, дружество, институция, агенция или друга организация, която служи като посредник за намирането на работа на трудещ се или на трудещ се за работодател с цел да се извлече пряко или косвено материална изгода; това определение не се прилага за вестниците или другите издания освен тези, на които изключителният или основният предмет на дейност е да служат като посредник между работодателите и трудещите се;
b) (попр. - ДВ, бр. 143 от 1998 г.) бюрата за настаняване на работа, които нямат за цел извличане на печалба, т. е. службите за настаняване, дружества, институции, агенции или други организации, които не преследват материална изгода и получават от работодателя или от трудещия се за тази услуга встъпителна вноска, такса или каквото и да е възнаграждение.
2. Тази конвенция не се прилага за настаняването на работа на моряците.