ДВ. бр. 44 от 03.06.1997г.

(Приета на II сесия на Генералната конференция на
Международната организация на труда в Генуа, Италия,
на 15 юни 1920 г. и влязла в сила на 16 март 1923 г.
Ратифицирана от България със закон през 1923 г. - ДВ,
бр. 236 от 1923 г. Ратификацията е официално регистрирана
в Международното бюро на труда на 16 март 1923 г.
В сила за България от 16 март 1923 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 44 от 3 юни 1997 г.

history Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Генуа от Административния съвет на Международното бюро на труда на 15 юни 1920 г.,
след като реши да приеме различни предложения относно "контрола на условията за наемане на моряци: настаняване; условия на прилагане на конвенцията и препоръките, направени във Вашингтон през ноември миналата година по повод безработицата и обезщетенията за безработни", въпрос, включен като втора точка в дневния ред на сесията на конференцията, състояла се в Генуа,
след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,
приема следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно обезщетенията за безработица (корабокрушение), 1920 г., за ратифициране от държавите - членки на Международната организация на труда, съобразно разпоредбите на Устава на Международната организация на труда:

history Член 1
1. За прилагането на тази конвенция терминът "моряци" е приложим за всички лица, наети на борда на всеки плавателен съд, който извършва морско корабоплаване.
2. За прилагането на конвенцията изразът "плавателен съд" следва да обхваща всички кораби или други плавателни съдове, каквито и да са те - публична или частна собственост, които извършват морско корабоплаване, с изключение на военните кораби.