ДВ. бр. 70 от 19.07.2002г.

(Ратифицирана със закон, приет от 39-о Народно
събрание на 23 януари 2002 г. - ДВ, бр. 11 от
2002 г. В сила от 15 май 2002 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 70 от 19 юли 2002 г.

history Преамбюл

history Държавите - страни по тази конвенция,
вземайки под внимание целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации относно поддържането на международния мир и сигурност и развитието на добросъседските и приятелските отношения, и сътрудничеството между държавите,
дълбоко обезпокоени от нарастването на терористичните актове във всичките им форми и проявления в целия свят,
позовавайки се на Декларацията по случай петдесетата годишнина от създаван ето на Организацията на обединените нации, съдържаща се в резолюция 50/6 на Общото събрание от 24 октомври 1995 г.,
позовавайки се също на всички други резолюции на Общото събрание по този въпрос, включително резолюция 49/60 от 9 декември 1994 г. и приложението към нея, съдържащо Декларацията за мерките по ликвидирането на международния тероризъм, в която държавите - членки на Организацията на обединените нации, тържествено потвърждават, че категорично осъждат като престъпни и нямащи оправдание всички терористични актове, методи и практики, независимо къде и от кого се извършват, включително и тези, които заплашват приятелските отношения между държавите и народите, и заплашват териториалната цялост и сигурността на държавите,
отбелязвайки, че Декларацията за мерките по премахването на международния тероризъм насърчава държавите спешно да преразгледат обхвата на съществуващите международноправни разпоредби за предотвратяването, пресичането и премахването на тероризма във всичките му форми и прояви с цел да се обезпечи наличието на всеобхватна законова рамка, обхващаща всички аспекти на този въпрос,
позовавайки се на параграф 3, подточка (f), на резолюция 51/210 от 17 декември 1996 г. на Общото събрание, в която събранието призова всички държави да предприемат стъпки за предотвратяване и противодействие чрез подходящи вътрешни мерки на финансирането на терористи и терористични организации, независимо дали това финансиране се осъществява пряко или косвено чрез организации, които имат или твърдят, че имат благотворителни, обществени или културни цели, или които се занимават с незаконни дейности, като например незаконен трафик на оръжие, търговия с наркотици и рекет, включително използването на лица с цел финансиране на терористична дейност и в частност, където е уместно, да разгледат въпроса за приемането на мерки за регулиране за възпрепятстването и противодействието на движението на средства, за които съществуват подозрения, че са предназначени за терористични цели, като същевременно не възпрепятстват по никакъв начин свободното движение на законния капитал, и да увеличат обмена на информация за международното движение на такива средства,
позовавайки се също на резолюция 52/165 на Общото събрание от 15 декември 1997 г., в която събранието призова държавите да разгледат в частност въпроса за прилагането на мерките, изложени в параграф 3, подточки (a)-(f) от резолюция 51/210 от 17 декември 1996 г.,
позовавайки се също така и на резолюция 53/108 на Общото събрание от 8 декември 1998 г., в която събранието постанови, че Специалният комитет, създаден с резолюция 51/210 на събранието на 17 декември 1996 г., следва да разработи проект на международна конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, която да допълва съответните съществуващи международни договори,
отчитайки, че финансирането на международния тероризъм предизвиква сериозна загриженост в международната общност като цяло,
отбелязвайки, че броят и сериозността на международните терористични актове се обуславя от финансирането, което терористите могат да получат,
отбелязвайки също така, че такова финансиране не се засяга конкретно в съществуващите многостранни правни актове,
убедени в неотложната нужда да се укрепи международното сътрудничество между държавите в областта на изработването и приемането на ефективни мерки за предотвратяване финансирането на международния тероризъм, както и на борбата с него, посредством преследването и налагането на наказания на неговите извършители,
се договориха за следното: