ДВ. бр. 70 от 10.08.2004г.

(Ратифицирана със закон, приет от 36-о Народно
събрание на 1 април 1993 г., и денонсиране на
Европейската конвенция за опазване на
археологическото наследство от 6 май 1969 г. -
ДВ, бр. 30 от 1993 г. В сила от 25 май 1995 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 70 от 10 август 2004 г.

history Преамбюл

history Държавите - членки на Съвета на Европа, и останалите държави - участнички в Европейската културна конвенция, подписали тази конвенция,
Отчитайки, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-тясно единство между своите членове по-конкретно с оглед на гарантирането и осъществяването на идеалите и принципите, които представляват общото им наследство;
Като имат предвид Европейската културна конвенция, подписана в Париж на 19 декември 1954 г., и по-конкретно чл. 1 и 5 от нея;
Като имат предвид Конвенцията за опазването на архитектурното наследство на Европа, подписана в Гранада на 3 октомври 1985 г.;
Като имат предвид Европейската конвенция за престъпленията по отношение на културните ценности, подписана в Делфи на 23 юни 1985 г.;
Като имат предвид препоръките на Парламентарната асамблея във връзка с археологията и по-конкретно Препоръки 848 (1978), 921 (1981) и 1072 (1988);
Като имат предвид Препоръка № Р (89) 5 относно опазването и обогатяването на археологическото наследство в контекста на градоустройствените дейности и териториалното планиране;
Припомняйки, че археологическото наследство има първостепенно значение за опознаването на историята на човечеството;
Признавайки, че европейското археологическо наследство, което предоставя доказателства за древната история, е сериозно застрашено от влошаване на състоянието поради растящия брой мащабни устройствени планове, природни рискове, тайни или ненаучни разкопки и недостатъчно познаване на темата от широката общественост;
Потвърждавайки, че има голямо значение да се създадат, ако все още не съществуват, подходящи процедури за административен и научен контрол и че необходимостта от опазване на археологическото наследство следва да бъде отразена в градоустройството и териториалното планиране, както и в политиката за развитие на културата;
Подчертавайки, че отговорността за опазването на археологическото наследство следва да се поеме не само от пряко заинтересованите страни, но и от всички европейски държави с цел да се намали рискът от влошаване на състоянието и да се засили консервационната дейност чрез насърчаване на обмена на експерти и сравняване на натрупания опит;
Отбелязвайки необходимостта от допълване на принципите, залегнали в Европейската конвенция за опазването на археологическото наследство, подписана в Лондон на 6 май 1969 г., в резултат на еволюцията на политиката в градоустройството и териториалното планиране в европейските страни,
се споразумяха за следното:
Определение на понятието "археологическо наследство"