ДВ. бр. 8 от 28.01.2003г.

(Ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно
събрание на 12 януари 2001 г. - ДВ, бр. 7 от 2001 г.
В сила за Република България от 5 юли 2001 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 8 от 28 януари 2003 г.

history Договарящите се страни по тази конвенция:
съзнавайки необходимостта от опазване на околната среда като цяло и морската среда в частност,
признавайки сериозната заплаха, която представляват замърсяванията с нефт при аварии, в които участват кораби, морски платформи, морски пристанища и съоръжения за обработка на нефт,
съзнавайки също значимостта на предпазните мерки и предотвратяването на замърсявания с нефт преди всичко, както и нуждата от стриктно прилагане на съществуващите международни правни инструменти относно безопасността на море и предпазването от замърсяване, по-специално Международната конвенция за опазване на човешкия живот на море от 1974 г., с измененията, Международната конвенция за предпазване от замърсявания от кораби от 1973 г., променена съгласно Протокола към нея от 1978 г., с измененията, както и бързото развитие и завишаването на стандартите за конструкция, експлоатация и поддръжка на кораби, превозващи нефт, и за морските платформи,
съзнавайки също, че в случай на инцидент с нефт бързите и ефективни действия са от съществено значение за свеждането до минимум на опасността от такъв инцидент,
наблягайки на значението на ефективната подготовка за борба с нефтени разливи и важната роля, която нефтената и корабоплавателната индустрия имат в това отношение,
признавайки също важността на взаимната помощ и многостранното сътрудничество, включително обмена на информация по въпроси относно техническите възможности на държавите да посрещнат адекватно инцидент, свързан със замърсяване с нефт, подготовката на план за борба с такъв инцидент, обмена на доклади за по-мащабни инциденти, които биха могли да повлияят на морската среда, крайбрежието или свързаните с него интереси на държавите, проучването и развитието на средствата за борба с нефтени разливи в морската среда,
отчитайки принципа, че "плаща този, който замърсява" като основен принцип в международното право, свързано с опазване на околната среда,
отчитайки също значимостта на международните правни инструменти относно отговорността и обезщетението за щети от нефтен разлив, включително Международната конвенция за гражданската отговорност за щети от замърсяване с нефт от 1969 г. (CLC); Международната конвенция за учредяването на Международен фонд за обезщетяване при щети, причинени от замърсяване с нефт (FUND), от 1971 г.; и непреодолимата нужда от ранното влизане в сила на Протоколите от 1984 г. към Конвенциите CLC и FUND,
отчитайки също значимостта на двустранните и многостранните споразумения и договори, включително регионални конвенции и спогодби,
имайки предвид съответните разпоредби на Конвенцията по морско право на ООН, по-специално на част XII от нея,
осъзнавайки необходимостта от насърчаване на международното сътрудничество и засилване на съществуващите технически възможности на национално, регионално и световно ниво във връзка с подготовката и борбата с нефтени замърсявания, отчитайки особено нуждите на развиващите се страни и предимно на малките островни държави,
взимайки под внимание, че тези цели могат да бъдат постигнати най-ефективно чрез сключване на Международна конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяване с нефт,
се споразумяха, както следва:

history Член 1
Основни разпоредби
(1) Договарящите се страни се задължават, самостоятелно или съвместно, да предприемат всички възможни мерки в съответствие с разпоредбите на тази конвенция и приложението към нея с цел подготовката за борба с инциденти, свързани със замърсяване с нефт.
(2) Приложението към тази конвенция представлява неразделна част от конвенцията и всяко позоваване на конвенцията представлява същевременно и позоваване на приложението.
(3) Тази конвенция не се прилага за военни кораби, военни спомагателни кораби или други кораби, които са собственост на или се оперират от дадена държава и които към момента се използват само за правителствени нетърговски цели. Всяка договаряща се страна обаче трябва за такъв тип кораби, които са нейна собственост или се експлоатират от нея, когато има разумно основание това да се приложи на практика чрез приемането на подходящи мерки, които не пречат на дейността им или не нарушават експлоатационните им възможности, да гарантира експлоатацията им по начин, който е съвместим с изискванията на тази конвенция.