ДВ. бр. 33 от 28.04.1978г.

(Приета на XLI сесия на Генералната конференция на
Международната организация на труда в Женева, Швейцария,
на 13 май 1958 г. и влязла в сила на 19 февруари 1961 г.
Ратифицирана от България с Указ № 1730 на Държавния съвет
от 10 ноември 1976 г. - ДВ, бр. 93 от 1976 г.
Ратификацията е официално регистрирана в Международното
бюро на труда на 26 януари 1977 г. В сила за НРБ от
26 януари 1978 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 33 от 28 април 1978 г.

history Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда и събрала се на 29 април 1958 г. на четиридесет и първата си сесия,
като постанови да приеме редица предложения за взаимно или международно признаване на националните удостоверения за самоличност на моряците, представляващи точка седма от дневния ред на сесията,
като реши да придаде на тези предложения форма на международна конвенция,
приема днес на тринадесети май хиляда деветстотин петдесет и осма година следващата по-долу конвенция, която ще се именува Конвенция за националните удостоверения за самоличност на моряците, 1958 г.

history Член 1
1. Тази конвенция се прилага към всеки моряк, заемащ каквато и да е длъжност на борда на плавателния съд (с изключение на военен плавателен съд), зарегистриран на територията, на която тази конвенция е в сила, и използуван обикновено за морско плаване.
2. В случай на някакви съмнения по отношение на това, дали някои категории лица се смятат за моряци съгласно целите на тази конвенция, този въпрос се решава от компетентните власти във всяка страна след консултация със заинтересуваните организации на корабопритежателите и на моряците.