ДВ. бр. 253 от 09.02.1929г.

(Приета на VII сесия на Генералната конференция на
труда в Женева, Швейцария, на 10 юни 1925 г. и влязла
в сила на 1 април 1927 г. Ратифицирана от България с
решение на Народното събрание през 1929 г. - ДВ, бр. 253
от 1929 г. Ратификацията е официално регистрирана в
Международното бюро на труда на 5 септември 1929 г.
В сила за България от 5 септември 1929 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 253 от 9 февруари 1929 г.

history Общата Конференция на МОТ при Обществото на народите,
свикана в Женева от управителния съвет при МБТ и събрана на 19 май 1925 г. на 7-а си сесия, след като реши да разгледа разните предложения, отнасящи се до обезщетенията при професионалните заболявания, въпрос, съдържащ се в първата точка от дневния ред на сесията и след като прие тези предложения да вземат форма на проект за международна конвенция,
прие на 10 юни 1925 г., следния проект за конвенция за ратифициране от членовете на МОТ, съобразно нарежданията на глава ХIII от Версайлския договор и съответните глави от другите договори за мир:

history Член 1
Всеки член на МОТ, който ратифицира настоящата конвенция, се задължава да гарантира на пострадалите от професионални болести или на техните наследници едно обезщетение, основано върху общите принципи на националното законодателство относно обезщетението при злополука.
Размерът на това обезщетение да не бъде по-малък от тоя, който предвижда националното законодателство за обезщетение, вследствие злополука. Съгласно това разпореждане всеки член ще бъде свободен, като определя в своето национално законодателство условията, които регламентират изплащането на обезщетението на болестите, за които се касае, и като прилага за тези болести своето законодателство относно обезщетенията при злополука, да възприеме измененията и приложенията, които биха му се показали удобни.