ДВ. бр. 35 от 02.05.1997г.

(Приета на ХХХII сесия на Генералната конференция
на Международната организация на труда в Женева,
Швейцария, на 8 юни 1949 г. и е влязла в сила
на 18 юли 1951 г. Ратифицирана от България с
Указ № 111 от 21 февруари 1959 г. на Президиума
на Народното събрание - ДВ, бр. 19 от 1959 г.
Ратификацията й е официално регистрирана в
Международното бюро на труда на 8 юни 1959 г.
В сила за България от 8 юни 1960 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 35 от 2 май 1997 г.

history Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 8 юни 1949 г. на своята Тридесет и втора сесия,
след като реши да приеме различни предложения относно прилагането на принципите на правото на организиране и на колективно договаряне, въпрос, включен като четвърта точка в дневния ред на сесията,
след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,
приема в този първи ден от месец юли 1949 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция за правото на организиране и на колективно договаряне, 1949 г.:

history Член 1
1. Трудещите се се ползват от надлежна защита срещу всякакви дискриминационни действия, насочени към накърняване на синдикалната свобода в областта на заетостта.
2. Такава защита трябва да се прилага особено при действия, целта на които е:
а) да подчини заетостта на трудещия се на изискването да не членува или да престане да членува в синдикална организация;
b) да уволни трудещия се или по всякакъв друг начин да му навреди заради неговото членуване в синдикална организация или участие в синдикална дейност в извънработно време или със съгласието на работодателя - в работно време.