ДВ. бр. 19 от 24.02.1995г.

(Ратифицирана с Указ № 515 на Държавния съвет
от 23 юни 1966 г. - ДВ, бр. 51 от 1966 г.
В сила от 4 януари 1969 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 56 от 10 юли 1992 г.,
изм. и доп., бр. 19 от 24 февруари 1995 г.

history Държавите - страни по тази конвенция,

history считайки, че Уставът на Организацията на обединените нации се основава на принципите на достойнство и равенство, присъщи на всички човешки същества, и че всички държави членки са поели задължение да предприемат съвместни и самостоятелни действия, в сътрудничество с организацията, за постигане на една от целите на Обединените нации, която е да се подпомага и насърчава всеобщото зачитане и съблюдаване на правата на човека и основните свободи на всички без разлика по отношение на раса, пол, език или религия,
считайки, че Всеобщата декларация за правата на човека провъзгласява, че всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права и че всички имат право на всички права и свободи, изложени в нея, без каквато и да е разлика, особено що се отнася до раса, цвят на кожата или национален произход,
считайки, че всички човешки същества са равни пред закона и имат право на еднаква защита от закона срещу каквато и да е дискриминация и срещу каквото и да е подбуждане към дискриминация,
считайки, че Обединените нации са осъдили колониализма и всякакво практикуване на сегрегация и дискриминация, свързани с него, в каквато и да е форма и където и да съществуват и че Декларацията за даване на независимост на колониалните страни и народи от 14 декември 1960 г. (резолюция 1514 (ХV) на Общото събрание) утвърди и тържествено провъзгласи необходимостта от довеждането им до бърз и безусловен край,
считайки, че Декларацията на Организацията на обединените нации за премахването на всички форми на расова дискриминация от 20 ноември 1963 г. (резолюция 1904 (ХVIII) на Общото събрание) тържествено утвърждава необходимостта от бързо премахване на расовата дискриминация в целия свят във всички нейни форми и прояви и от осигуряване на разбиране и зачитане на достойнството на човешката личност,
убедени, че всяка доктрина за превъзходство на основата на расова диференциация е ненаучна, морално осъдима, социално несправедлива и опасна и че няма оправдание за расовата дискриминация, на теория или на практика, където и да е,
утвърждавайки, че дискриминацията на човешките същества на основата на раса, цвят или етнически произход е пречка за приятелските и мирни отношения между народите и е в състояние да наруши мира и сигурността между народите и хармоничното съжителство на лицата, живеещи едни до други, дори в една и съща държава,
убедени, че съществуването на расови прегради е несъвместимо с идеалите на което и да е човешко общество,
обезпокоени от проявите на расова дискриминация, които се наблюдават в някои части на света и в политиката на правителствата, основаваща се на расово превъзходство или омраза, като политиката на апартейд, сегрегация или делене,
решени да предприемат всички необходими мерки за бързото премахване на расовата дискриминация във всичките й форми и прояви и да предотвратяват и се борят срещу расистките доктрини и практика с цел да подпомогнат разбирателството между расите и да изградят международна общност, свободна от всички форми на расова сегрегация и расова дискриминация,
имайки предвид Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и професиите, приета от Международната организация на труда през 1958 г., и Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, приета от Организацията по образованието, науката и културата към Организацията на обединените нации през 1960 г.,
желаейки да осъществят принципите, въплътени в Декларацията на Организацията на обединените нации за премахване на всички форми на расова дискриминация и за осигуряване на възможно най-бързо предприемане на практически мерки за тази цел,
се споразумяха за следното: