ДВ. бр. 111 от 22.12.1995г.

(Ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание
на 19 април 1995 г. - ДВ, бр. 39 от 1995 г.
В сила от 6 септември 1995 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 111 от 22 декември 1995 г.

history Договарящите държави,
загрижени от широко разпространеното и вземащо все по-големи размери неразрешено възпроизвеждане на звукозаписи и от нанасяните по този начин вреди на интересите на авторите, изпълнителите и продуцентите на звукозаписи,
убедени, че закрилата на продуцентите на звукозаписи срещу такива действия ще облагодетелства също така изпълнителите и авторите, чиито изпълнения и произведения са записани на тези звукозаписи,
признаващи голямото значение на работата, извършена в тази област от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура и от Световната организация за интелектуална собственост,
стремейки се да не засегнат по никакъв начин вече действащи международни договори и по-специално да не възпрепятстват по никакъв начин по-широкото приемане на Римската конвенция от 26 октомври 1961 г., предоставяща закрила на артистите-изпълнители и на излъчващите организации, както и на продуцентите на звукозаписи,
се съгласиха за следното:

history Член 1
По смисъла на тази конвенция:
(а) "звукозапис" е всеки предназначен за изключително слухово възприемане запис на звуци, представляващи изпълнение, или на други звуци;
(b) "продуцент на звукозаписи" е физическото или юридическото лице, което първо осъществява запис на звуците на изпълнение или на други звуци;
(с) "копие" е всеки носител, който съдържа звуци, записани пряко или косвено от звукозапис, и който включва всички звуци, записани на този звукозапис, или значителна част от тях;
(d) "разпространение сред публиката" е всяко действие, чрез което копия от звукозаписа се предлагат пряко или косвено на публиката като цяло или на части от нея.