ДВ. бр. 35 от 02.05.1997г.

(Приета на XXXI сесия на Генералната конференция на
Международната организация на труда в Сан Франциско,
Съединени американски щати, на 17 юни 1948 г. и е
влязла в сила на 4 юли 1950 г. Ратифицирана от България
с Указ № 111 от 21 февруари 1959 г. на Президиума на Народното
събрание - ДВ, бр. 19 от 1959 г. Ратификацията й е официално
регистрирана в Международното бюро на труда на 8 юни 1959 г.
В сила за България от 8 юни 1960 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 35 от 2 май 1997 г.

history Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Сан Франциско от Административния съвет на Международното бюро на труда на 17 юни 1948 г. на своята Тридесет и първа сесия,
след като реши различни предложения да вземат формата на конвенция относно синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, въпрос, включен като седма точка в дневния ред на сесията,
като взе предвид, че Преамбюлът на Устава на Международната организация на труда посочва между средствата за подобряване на положението на трудещите се и осигуряването на мира и "утвърждаването на принципа за синдикалната свобода",
като взе предвид, че Филаделфийската декларация отново потвърди, че "свободата на словото и на сдружаването е необходимо условие за продължителен прогрес",
като взе предвид, че Генералната конференция на своята Тридесет и първа сесия прие единодушно принципите, които трябва да бъдат в основата на международната уредба,
като взе предвид, че Общото събрание на Организацията на обединените нации на своята Втора сесия възприе тези принципи и покани Международната организация на труда да положи всички усилия за приемането на една или няколко международни конвенции,
приема на деветия ден от месец юли 1948 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, 1948 г.:

ЧАСТ I. СИНДИКАЛНА СВОБОДА