ДВ. бр. 44 от 03.06.1997г.

(Приета на ХVII сесия на Генералната конференция на
Международната организация на труда в Женева, Швейцария,
на 29 юни 1933 г. и влязла в сила на 18 юли 1937 г.
Ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на
Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. (ДВ,
бр. 207 от 1949 г.). Ратификацията е официално регистрирана
в Международното бюро на труда на 29 декември 1949 г.
В сила за България от 29 декември 1950 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 44 от 3 юни 1997 г.

history Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 8 юни 1933 г. на своята седемнадесета сесия,
след като реши да приеме различни предложения относно задължителната осигуровка старост, въпрос, включен като втора точка в дневния ред на сесията,
след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,
приема на този двадесет и девети ден от месец юни 1933 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно осигуровката старост (индустрия и др.), 1933 г., за ратифициране от държавите - членки на Международната организация на труда, съгласно условията на Устава на Международната организация на труда:

history Член 1
Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да установи или да осигури задължителна осигуровка старост при условия, най-малко равни на тези, предвидени в конвенцията.