ДВ. бр. 37 от 09.05.1997г.

(Приета на ХХ сесия на Генералната конференция
на Международната организация на труда в Женева,
Швейцария, на 24 юни 1936 г. и влязла в сила
на 22 септември 1939 г. Ратифицирана от България
с Указ № 745 на Президиума на Великото народно
събрание от 31 август 1949 г. - ДВ, бр. 207 от 1949 г.
Ратификацията е официално регистрирана в Международното
бюро на труда на 29 декември 1949 г. В сила за България
от 29 декември 1950 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 37 от 9 май 1997 г.

history Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 4 юни 1936 г., на своята двадесета сесия,
след като реши да приеме различни предложения относно платените годишни отпуски, въпрос, включен като втора точка в дневния ред на сесията,
след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,
приема на този двадесет и четвърти ден от месец юни 1936 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно платените годишни отпуски, 1936 г.:

history Член 1
1. Тази конвенция се прилага за наетите лица в следните публични или частни предприятия и заведения:
а) предприятия, в които продуктите се изработват, изменят, почистват, поправят, украсяват, завършват, подготвят за продажба, разрушават или унищожават или в които материалите претърпяват промяна, включително и предприятията в корабостроенето, както и предприятията за производството, трансформирането и предаването на електричество и изобщо на двигателна сила;
b) предприятия, които изключително или основно извършват построяване, реконструкция, поддържане, поправяне, изменение или разрушаване на следните обекти: сгради и постройки, железопътни линии, трамваи, летища, пристанища, докове, вълноломи, съоръжения за защита срещу действието на водните и морските течения, канали, съоръжения за вътрешното, морското или въздушното плаване, пътища, тунели, мостове, виадукти, събирателни и обикновени водосточни тръби, кладенци, съоръжения за напояване и отводняване, телекомуникационни съоръжения, съоръжения за производство и разпределение на електричество и газ, нефтопроводи, инсталации за водоснабдяване, и предприятия, които извършват сходни дейности, както и подготвителните работи и изграждането на основите, предшествуващи дейностите, изброени по-горе;
c) пътнически или товарен транспорт по пътища, жп линии, по морски път или по вътрешен воден път, включително и поддържането на стоки в докове, пристанища, варфове и складове с изключение на ръчното пренасяне;
d) мини, кариери и всякакъв вид добивни индустрии;
е) търговски предприятия, включително пощенските и телекомуникационните услуги;
f) предприятия и администрации, в които основната работа е канцеларска;
g) предприятия за вестници;
h) заведения, които имат за предмет на дейност лечението или настаняването в болници на болни, недъгави, бедни и душевно болни;
i) хотели, ресторанти, пансиони, клубове, кафенета и други заведения, където има консумация;
j) заведения за развлечения и спектакли;
k) предприятия, които имат едновременно търговски и индустриален характер, които не съответствуват напълно на нито една от изброените категории.
2. Във всяка страна компетентната власт трябва след проведени консултации с основните заинтересувани организации на работодателите и на трудещите се, ако такива организации съществуват, да определи разграничителната линия между предприятията и учрежденията, посочени в предходната алинея, и тези, за които тази конвенция не се отнася.
3. Във всяка страна компетентната власт може да изключи от прилагането на тази конвенция:
а) лицата, наети в предприятия и заведения, в които работят само членове на семейството на работодателя;
b) лицата, наети на държавни служби, чиито трудови условия дават право на годишен платен отпуск, времетраенето на който е най-малко равно на това, предвидено в тази конвенция.