ДВ. бр. 28 от 01.04.1994г.

(Ратифициран от Великото народно събрание
със закон, приет на 13 септември 1991 г. -
ДВ, бр. 80 от 1991 г. В сила от 9 ноември
1992 г.)
Обнародван, ДВ, бр. 28 от 1 април 1994 г.

history Кралство Белгия, Република България, Федерална република Германия, Гръцката република, Кралство Дания, Република Исландия, Кралство Испания, Италианската република, Канада, Великото херцогство Люксембург, Кралство Норвегия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Съединените американски щати, Съюзът на съветските социалистически републики, Република Турция, Република Унгария, Френската република и Чешката и Словашката федеративна република, наричани по-долу "държави участнички",
ръководейки се от Мандата на преговорите по обикновените въоръжени сили в Европа от 10 януари 1989 г. и след като проведоха във Виена тези преговори, започнали на 9 март 1989 г.,
ръководейки се от целите и задачите на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, в рамките на което се водиха преговорите по този договор,
напомняйки задължението си да се въздържат в отношенията помежду си и в международните си отношения изобщо от използването на сила или заплаха със сила както срещу териториалната цялост или политическата независимост на всяка държава, така и по какъвто и да било друг начин, несъвместим с целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации,
съзнавайки необходимостта да се предотврати какъвто и да било военен конфликт в Европа,
съзнавайки общата отговорност, която всички те носят за постигането на по-голяма стабилност и сигурност в Европа,
стремейки се да заменят военната конфронтация с нов тип отношения на сигурността между всички държави участнички, основани на мирно сътрудничество, и по този начин да дават своя принос за преодоляване на разделението на Европа,
придържайки се към целта да се установи сигурен и стабилен баланс на обикновените въоръжени сили в Европа на по-ниски от досегашните равнища, да се премахнат неравенствата, които вредят на стабилността и сигурността, и да се ликвидира като първостепенна задача потенциала за извършване на внезапно нападение и за започване на голямомащабни настъпателни действия в Европа,
напомняйки, че те са подписали или са се присъединили към Брюкселския договор от 1948 г., Вашингтонския договор от 1949 г. или Варшавския договор от 1955 г. и че имат правото да бъдат или да не бъдат страна в съюзни договори,
придържайки се към целта да осигурят количествата обикновени въоръжения и техника, ограничени от договора, в района на приложение на този договор, да не надхвърлят 40 000 бойни танка, 60 000 бойни бронирани машини, 40 000 артилерийски единици, 13 600 бойни самолета и 4000 ударни вертолета,
потвърждавайки, че този договор няма за цел да окаже отрицателно въздействие върху интересите на сигурността на която и да е държава,
потвърждавайки своята ангажираност да продължат процеса на контрол над обикновените въоръжения, включително преговори, като отчитат бъдещите изисквания на европейската стабилност и сигурност в светлината на развитието на политическата обстановка,

history се споразумяха за следното: