ДВ. бр. 68 от 30.07.1999г.

(Ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно
събрание на 29 юли 1998 г. - ДВ, бр. 93 от 1998 г.
В сила от 1 март 1999 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 68 от 30 юли 1999 г.

history ПРЕАМБЮЛ

history Държавите страни,
решени да сложат край на страданията и жертвите, причинени от противопехотни мини, които убиват или осакатяват стотици хора всяка седмица, предимно невинни и беззащитни цивилни и особено деца, препятстват икономическото развитие и възстановяване, забавят репатрирането на бежанците и разселените лица и имат други тежки последствия с години след поставянето им,
вярвайки, че е необходимо да направят всичко възможно да допринесат по действен и съгласуван начин за посрещане на предизвикателството по премахване на противопехотни мини, поставени по целия свят, и да гарантират тяхното унищожаване,
желаейки да направят всичко възможно по предоставяне на помощ за грижите и възстановяването, включително социалното и икономическо реинтегриране, на жертвите на мини,
признавайки, че пълна забрана на противопехотни мини би била също важна мярка за укрепване на доверието,
приветствайки приемането на Протокола за забрана или ограничаване на използването на мини, мини-капани и други устройства с измененията от 3 май 1996 г., приложен към Конвенцията за забрана или ограничаване употребата на определени видове конвенционални оръжия, които могат да се смятат за нанасящи прекомерни увреждания, или имащи неизбирателно действие и призовавайки за скорошното ратифициране на този протокол от всички държави, които още не са го направили,
приветствайки също така Резолюция 51/45 S на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 10 декември 1996 г., подканяща всички държави да се стремят енергично към ефективно, юридически обвързващо международно споразумение за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини,
приветствайки и мерките, предприети през последните години, както едностранно, така и многостранно, насочени към забраняване, ограничаване или временно прекратяване на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини,
изтъквайки ролята на общественото съзнание в подкрепа на принципите на хуманност, доказателство за което е призивът за пълна забрана на противопехотни мини, и признавайки усилията, полагани с тази цел от Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец, Международната кампания за забрана на наземните мини и многобройните други неправителствени организации по цял свят,
напомняйки за Декларацията от Отава, приета на 5 октомври 1996 г., и Брюкселската декларация от 27 юни 1997 г., призоваващи международната общност да договори международно и юридически обвързващо споразумение, забраняващо използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини,
подчертавайки, че е желателно всички държави да се присъединят към тази конвенция, и решени да работят усилено за постигане на нейната универсализация на всички съответни форуми, включително inter alia, Организацията на обединените нации, Конференцията по разоръжаването, регионалните организации и групировки и конференциите за преглед на Конвенцията за забрана или ограничаване употребата на определени видове конвенционални оръжия, които могат да се смятат за нанасящи прекомерни увреждания, или имащи неизбирателно действие,
основавайки се на принципа на международното хуманитарно право, че правата на страните в един въоръжен конфликт да избират методи и средства за воюване не са неограничени; на принципа, който забранява употребата във въоръжени конфликти на оръжия, снаряди, материали и методи за воюване от естество, можещо да причини прекомерни увреждания и ненужно страдание; и на принципа, че трябва да се прави разлика между граждански лица и комбатанти,
се споразумяха за следното: