ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП | |
Не сте абонат на Експертис? Разгледайте вариантите ни за АБОНАМЕНТ |
КОНВЕНЦИЯ № 1 ОТНОСНО РАБОТНОТО ВРЕМЕ (ИНДУСТРИЯ), 1919 Г.
ДВ. бр. 36 от 06.05.1997г.
(Приета на I сесия на Генералната конференция
на Международната организация на труда във Вашингтон,
Съединените американски щати, свикана на 29 октомври 1919 г.
и влязла в сила на 13 юни 1921 г. Ратифицирана от България
със закон през 1921 г. - ДВ, бр. 189 от 1921 г.
Ратификацията й е официално регистрирана в Международното
бюро на труда на 14 февруари 1922 г. В сила за България от
14 февруари 1922 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 36 от 6 май 1997 г.
history
Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана във Вашингтон от правителството на Съединените американски щати на 29 октомври 1919 г.,
след като реши да приеме различни предложения относно "ограничаването до 8 часа на ден и до 48 часа на седмица работното време в индустриалните предприятия", въпрос, включен като първа точка в дневния ред на сесията на конференцията, състояла се във Вашингтон,
след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,
приема следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно работното време (индустрия), 1919 г., за ратифициране от държавите - членки на Международната организация на труда, съобразно разпоредбите на Устава на Международната организация на труда:
history
Член 1
1. При прилагането на тази конвенция за "индустриални предприятия" се смятат:
a) мините, кариерите и всякакъв вид добивни индустрии;
b) индустриите, в които продуктите се изработват, изменят, почистват, поправят, украсяват, завършват, подготвят за продажба или в които материалите претърпяват промяна, включително и корабостроенето, индустриите за разрушаване на материали, както и производството, трансформирането и предаването на двигателна сила изобщо и на електричество;
c) построяването, реконструкцията, поддържането, поправянето, изменението или разрушаването на всички сгради и постройки, жп линии, трамваи, пристанища, докове, вълноломи, канали, виадукти, събирателни водосточни тръби, кладенци, телеграфни и телефонни съоръжения, електрически съоръжения, газови заводи, водоснабдяване или други строителни дейности, както и подготвителните дейности и изграждане на основите, предшестващи дейностите, изброени по-горе;
d) пътнически или товарен транспорт по пътища, жп линии, по вода, морски път или вътрешен воден път, включително и поддържането на стоки в докове, пристанища, варфове и складове с изключение на ръчното пренасяне.
2. Разпоредбите, свързани с вътрешния воден транспорт, се определят от специална конференция относно работата по море и по вътрешните водни пътища.
3. Във всяка страна компетентната власт определя разграничителната линия между индустрията, от една страна, и търговията и земеделието, от друга.