ДВ. бр. 38 от 13.05.1997г.

(Приета на ХХIII сесия на Генералната конференция на
Международната организация на труда в Женева, Швейцария,
на 23 юли 1937 г. и влязла в сила на 4 юли 1942 г.
Ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на
Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. - ДВ,
бр. 207 от 1949 г. Ратификацията е официално регистрирана
в Международното бюро на труда на 29 декември 1949 г.
В сила за България от 29 декември 1950 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 38 от 13 май 1997 г.

history Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 3 юни 1937 г. на своята Двадесет и трета сесия,
като смята, че в строителната индустрия съществуват сериозни рискове от злополуки и че намаляването на тези рискове е необходимо поради хуманни и икономически причини,
след като реши да приеме различни предложения относно предписанията по безопасността в строителната индустрия, по-точно относно скелетата и подемните машини, въпрос, включен като първа точка в дневния ред на сесията,
като смята, че поради необходимостта от унифициране на минималните предписания за безопасност, без да налага строги задължения при приложението, най-подходящата форма, която ще вземат тези предложения, е формата на международна конвенция, придружена от препоръка, която съдържа типов правилник по безопасност,
приема на този двадесет и трети ден от месец юни 1937 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно техническата безопасност (строителство), 1937 г.:
Част I
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО КОНВЕНЦИЯТА

history Член 1
1. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да има законодателство:
а) което да осигури прилагането на общите разпоредби, които се съдържат в части II до IV на тази конвенция;
b) въз основа на което съответната власт има право да издава правилници, които изпълняват, доколкото е възможно и желателно, като се имат предвид съществуващите условия в страната, предписания, сходни или еднакви с тези на типовия правилник, приложен към Препоръката относно техническата безопасност (строителство), 1937 г., или с тези на всеки типов правилник, който ще бъде препоръчан по-късно от Международната конференция на труда.
2. Всяка от държавите - членки на организацията, се задължава да представи на всеки 3 години в Международното бюро на труда доклад, който да посочва в каква степен са спазени разпоредбите на типовия правилник, приложен към Препоръката относно техническата безопасност (строителство), 1937 г., или на предписанията на всеки типов ревизиран правилник, препоръчан по-късно от Международната конференция на труда.