| ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП | |
|
Не сте абонат на Експертис? Разгледайте вариантите ни за АБОНАМЕНТ |
|
ДОГОВОР ЗА НАТУРАЛИЗАЦИЯ между България и Съединените Щати
ДВ. бр. 3 от 04.04.1924г.
Утвърден с Указ № 1655 на Цар Борис III
от 30 март 1924 г. В сила от 5 април 1924 г.)
Обнародван, ДВ, бр. 3 от 4 април 1924 г.
history
Негово Величество Борис III, Цар на Българите и Председателят на Съединените Щати на Америка, въодушевени от желанието да постигнат едно разбирателство досежно положението на предишните поданици на едната от двете държави, които са придобили или биха придобили посредством установени способи за натурализация поданството на другата държава в територия, намираща се под нейния суверенитет, решиха да сключат договор по тази материя и за целта назначиха свои пълномощници, а именно:
Негово Величество Царят на Българите:
Христо Калфов, министър на външните работи и на изповеданията и
Председателят на Американските Съединени Щати:
Чарлс С. Уйлсон, извънреден пратеник и пълномощен министър на Съединените щати в България,
които, след като си представиха пълномощията, намерени в изправност, се споразумяха върху следните членове:
history
Член I
Поданиците на България, които са или ще бъдат натурализирани в територията на Съединените Щати, ще бъдат считани от България, че са изгубили предишното си поданство и че са станали поданици на Съединените Щати.
Също тъй, поданиците на Съединените Щати, които са или ще бъдат натурализирани в българска територия, ще бъдат считани от Съединените Щати, че са изгубили първоначалното си поданство и че са станали поданици на България.
Предшествуващите постановления на този член не ще се прилагат, ако има други закони в някоя от двете държави, постановяващи, че нейните поданици не губят поданството си чрез натурализация в някоя друга държава през време на война.
Думата "поданик", както е употребявана в този договор, означава лице, което по законите на България или на Съединените Щати дължи постоянна верност или притежава поданството на една от тях.
Думата "натурализиран" се отнася само за натурализацията на лица пълновъзрастни, по тяхна собствена молба, и до натурализацията на малолетни чрез натурализацията на родителите им. Тя не се отнася до придобиване на поданство от една жена чрез женитба.
