ДВ. бр. 102 от 01.11.2002г.

(Утвърдена с Решение № 564 от 23 август 2002 г. на
Министерския съвет. В сила от 12 октомври 2002 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 102 от 1 ноември 2002 г.

history Правителството на Република България и правителството на Република Латвия, наричани по-нататък "договарящите страни",
като желаят, в дух на сътрудничество и на реципрочна основа, да улесняват обратното приемане на лица, които влизат и пребивават незаконно в една страна,
като вземат предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета на 10 декември 1948 г. от Общото събрание на Организацията на обединените нации, Конвенцията от 4 ноември 1950 г. за защита на правата и основните свободи на човека и Конвенцията от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците със съответните поправки, внесени с Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците,
се договориха, както следва:

history Член 1
Определения
В тази спогодба следните понятия имат следните значения:
1. "Чужденец" - лице, което не е нито български, нито латвийски гражданин.
2. "Виза" - валидно разрешение, издадено от компетентните служби на договарящата страна, което дава право на чужденеца на едно или повече влизания на територията на страната и на пребиваване на тази територия за определен срок.
3. "Разрешение за пребиваване" - валидно разрешение, издадено от компетентните служби на договарящата страна, което дава право на лицето да пребивава на нейна територия за определен или неопределен срок, както и да напуска и отново да влиза на нейна територия без виза в течение на разрешения срок на пребиваване. Разрешението за пребиваване не означава виза, нито възможност за престой на територията на договарящата страна по време на разглеждане на молба за убежище или разрешение за пребиваване или докато тече процедура за експулсиране.