| ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП | |
|
Не сте абонат на Експертис? Разгледайте вариантите ни за АБОНАМЕНТ |
|
ВЕТЕРИНАРНО - САНИТАРНА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ
ДВ. бр. 41 от 23.04.2002г.
(Утвърдена с Решение № 540 от 28 юли 2000 г. на
Министерския съвет. В сила от 7 април 2002 г.)
Обн., ДВ, бр. 41 от 23 април 2002 г.
history Правителството на Република България и правителството на Република Македония, наричани оттук нататък "договарящи страни", ръководени от желанието за развитие на международните връзки и задълбочаване на сътрудничеството в областта на ветеринарномедицинската дейност, се споразумяха да сключат настоящата конвенция и се договориха за следното:
history
Член 1
Договарящите страни си сътрудничат за предпазване на техните територии от епизоотии при вноса, износа и транзита на живи животни, семенна течност, яйцеклетки и ембриони, продукти от животински произход, фуражи и предмети, които могат да бъдат преносители на заразни агенти.
1. Договарящите страни се уведомяват взаимно за появата, развитието и ликвидирането на тяхната територия на болестите, включени в списък "А" на Международното бюро по епизоотиите по начини и срокове, посочени в Международния зоосанитарен код, като се посочват районите, засегнати от тези болести, видовете и броят на заразените животни, взетите мерки за тяхното ограничаване и ликвидиране, установените причинители и предполагаеми пътища за предаване на инфекцията.
2. Договарящите страни се уведомяват взаимно за появата на тяхна територия на заразни болести, включени в списък "Б" на Международното бюро по епизоотиите, чрез обмен на месечни бюлетини за заразните болести и друга специална информация, особено по отношение на икономически и социално значими заболявания по животните.
3. Договарящите страни се информират взаимно за появата на зоонози или за наличието в животни или във внесени хранителни продукти от животински произход на вещества от химично, биологично, физично и механично естество, представляващи опасност за здравето на човека и животните.
4. В случай на нужда договарящите страни си оказват взаимна помощ при появили се заболявания по животните и могат да разменят помежду си бактериални и вирусни щамове, спазвайки установените за тази цел международни правила.
