ДВ. бр. 91 от 26.10.1993г.

(Ратифициран от Народното събрание на Република
България със закон от 17 юни 1992 г. - ДВ, бр. 53
от 1992 г. В сила от 6 октомври 1992 г.)
Обнародван, ДВ, бр. 91 от 26 октомври 1993 г.

history Република България и Чешката и Словашката федеративна република (наричани по-нататък "договарящите се страни"),
основавайки се на историческите корени и традиции на приятелските отношения между двете държави и запазвайки всички положителни резултати от взаимното им сътрудничество,
изхождайки от дълбоките политически и икономически промени, настъпили в последно време в двете държави, в Европа и в света,
твърдо решени да допринасят за превръщането на Европа в единен континент на мира и благоденствието, както и за изграждането на общоевропейски структури за сигурност и сътрудничество, които биха гарантирали еднаквата сигурност и териториалната цялост на всички държави на континента,
подчертавайки своята решимост да допринасят за развитието на процесите на интеграция на континента във всички области и разглеждайки взаимното си сътрудничество като тяхна неотделима част,
потвърждавайки своята преданост към общочовешките ценности на мира, свободата, демокрацията и солидарността, към правата на човека и основните свободи и разглеждайки ги като основа за изграждането на справедлив и траен мирен ред в Европа,
ръководейки се от нормите на международното право, от целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, Заключителния акт и другите документи на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, особено Парижката харта за нова Европа,
решиха да развиват своите приятелски отношения и сътрудничество на качествено нова основа и с тази цел се договориха да сключат този договор:

history Член 1
Договарящите се страни ще развиват своите отношения като приятелски държави на основата на взаимното зачитане, доверие и сътрудничество. Последователно ще се ръководят от принципите на суверенно равенство и зачитане на правата, присъщи на суверенитета, неупотреба на сила или заплаха със сила, неприкосновеност на границите, териториална цялост на държавите, мирно уреждане на споровете, ненамеса във вътрешните работи, зачитане на правата на човека и основните свободи, включително свободата на мисълта, съвестта, религията и убежденията, равноправие на народите и правото им да се разпореждат със своята съдба, сътрудничество между държавите и добросъвестно изпълнение на задълженията им съгласно международното право.