ДВ. бр. 188 от 22.08.1935г.

Утвърден с Указ № 3210 от 4 юни 1924 г. -
ДВ, бр. 67 от 1924 г. В сила от 24 юни 1924 г.
Обнародван, ДВ, бр. 67 от 26 юни 1924 г., доп.,
бр. 188 от 22 август 1935 г.

history България и Съединените Щати на Америка, в желанието си да улеснят каузата на правосъдието, решиха да сключат договор за предаване между двете страни на лица, бягащи от правосъдието, и назначиха за тая цел следните пълномощници:
Негово Величество Царят на Българите:
Христо Калфов, министър на външните работи и на изповеданията, и
Председателят на Съединените Щати на Америка:
Чарлс С. Уйлсон, извънреден пратеник и пълномощен министър на Съединените Щати на Америка в България,
които, след като си представиха взаимно пълномощията, намерени в изправност, се съгласиха и сключиха следните членове:

history Член 1
Правителството на България и правителството на Съединените Щати при надлежно направено поискване, както е предвидено в настоящия договор, ще предават на правосъдието всяко лице, което е обвинено или е било осъдено за някое от престъпленията, изброени в член 2 на настоящия договор, извършено в териториите на една от Високите Договарящи страни, и което търси убежище или е намерено в територията на другата; с условие, че предаването ще става само при такива доказателства за престъпност, каквито според законите на мястото, където беглецът или обвиненото лице бъде намерено, би оправдали неговото залавяне и предаване на съд, ако престъплението е извършено там.