Непредявяването на запис на заповед в едногодишния срок от издаването му по чл. 487, ал. 1, предл. 2, във вр. с чл. 537 ТЗ не прескрибира менителничния му ефект, нито води до основателност на абсолютното възражение по чл. 514 ТЗ. Независимо от начина на определяне на падежа непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането по изпълнителния титул.

  

За да четете пълния текст на този материал, моля, влезте с вашата абонаментна парола за достъп или
разгледайте вариантите за АБОНАМЕНТ.