По тематика > Осигуряване > Писма и указания > 2012 г. > № 96-00-127 от 27.02.2012 г. - ОТНОСНО: Данъчно третиране на суми, разпределени от адвокатско дружество, и дължими осигурителни вноски върху тях
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 96-00-127 от 27.02.2012 г. - ОТНОСНО: Данъчно третиране на суми, разпределени от адвокатско дружество, и дължими осигурителни вноски върху тях

Публикувано на 15.05.2012

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

    ОТНОСНО: Данъчно третиране на суми, разпределени от адвокатско дружество, и дължими осигурителни вноски върху тях
В отговор на направеното от вас запитване с писмо вх. № 96-00-127 от 27.02.2012 г. при Дирекция „ОУИ” – Пловдив, ви уведомяваме за следното:
Според изложеното съдържание вие сте двама съдружници в адвокатско дружество с равни вноски. В писмото си пишете, че по учредителен договор нямате определено изплащане на текущо възнаграждение по договор за управление или под друга форма. Текущо през годината се осигурявате като самоосигуряващи се лица върху 550 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2, б. „г” от Закона за бюджета на ДОО.
След облагане с корпоративен данък на печалбата за 2011 г. възнамерявате да разпределите остатъка между съдружниците през 2012 година.
В тази връзка задавате следните въпроси:
1. Какъв е дължимият данък върху получените от съдружниците суми от разпределената печалба?
2. Дължат ли се осигурителни вноски върху същите суми и ако се дължа в какъв размер и за кой период?
В отговор на първия въпрос:
Независимо че според изложената от вас фактическа обстановка през годината нямате определено заплащане, отговаряме принципно на поставените въпроси, тъй като към писмото си не прилагате учредителния или друг договор, сключен с адвокатското дружество.
Отношенията между адвокатското дружество и неговите съдружници за полагането на личен труд в дружеството се уреждат обичайно с договор. Това биха могли да бъдат договори по чл. 77 от Закона за адвокатурата, но е възможно тези отношения да бъдат уредени и с дружествения договор. Във всички тези случаи между адвоката и адвокатското дружество следва да се третира въпросът за получаваното възнаграждение. Законът за адвокатурата не регулира нито условия на труд, нито отговорността на адвокатското дружество.
Съгласно чл. 72, ал. 1 от Закона за адвокатурата всеки съдружник отговаря лично за вредите, причинени на клиента, а адвокатското дружество отговаря солидарно със съдружника само до размера на направените вноски. Чл. 71, ал. 2 от същия закон предвижда, че доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество. Съгласно Закона за адвокатурата адвокатът - съдружник в адвокатското дружество, запазва характерната за адвокатската професия независимост и преки доверителни отношения с клиента. Съгласно чл. 40, ал. 5 от същия закон адвокатът е длъжен да бъде безкористен и независим при изпълнение на професионалните си задължения, като не позволява да бъде повлиян от интереси на трети лица, в т.ч. от интересите на дружеството, за което работи. Адвокатите съдружници могат да запазят своите самостоятелни “кантори”. В допълнение по отношение на договора по чл. 77, ал. 1 от закона, а именно такъв между адвоката и адвокатското дружество, който се сключва “за постоянна работа срещу определено възнаграждение”, което, ако друго не е уговорено, се дължи месечно, намират приложение разпоредбите на договора за поръчка, а не на трудовия договор.
От изложеното може да се заключи, че дейността на адвоката съдружник остава независима и в интерес на крайния клиент, без оглед на това дали тя се осъществява съвместно с други адвокати в адвокатското дружество или самостоятелно. Тя е предмет на специфичната законова регламентация по специалния Закон за адвокатурата, и по-специално относно характера на адвокатското дружество, който е различен от този на търговското дружество, създадено по реда на Търговския закон, и другите форми за извършване на стопанска дейност, като например кооперациите. Това обуславя и специфика на правоотношенията между съдружниците, адвокатското дружество и клиентите и разграничаването им от тези между съдружниците и търговските дружества.
По своята правна форма адвокатските дружества са юридически лица и на основание чл. 1, т. 1 от Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО) обект на облагане с корпоративен данък е реализираната през данъчната година печалба.
Ето защо за данъчни цели, когато взаимоотношенията между адвоката и адвокатското дружество се осъществяват при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа и които се отличават от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица (чл. 15 от ЗКПО).
Определение на понятието „свързани лица” съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО се съдържа в § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а именно:
„Свързани лица” са:
а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 - когато са включени в общо домакинство;
б) работодател и работник;
в) съдружниците;
г) лицата, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;
д) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице;
е) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;
ж) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото;
з) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;
и) лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;
к) лицата, едното от които е търговски представител на другото;
л) лицата, едното от които е направило дарение на другото;
м) лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
Следователно адвокатите съдружници и адвокатското дружество за данъчни цели са свързани лица.
По отношение на конкретния ви въпрос следва да се има предвид, че по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО разпределението на сума в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното се третира като дивидент.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „а” от ЗДДФЛ дивидентите се облагат с окончателен данък с данъчна ставка 5 на сто, регламентирана в чл. 46, ал. 3 от с.з.
Нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ регламентира, че окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределение на дивидент.
На основание чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ за доходите по чл. 38, ал. 2 данъкът по чл. 46 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивидент.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Текстът на чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ посочва, че доходите по чл. 38, ал. 1, т. 2 се включват в справката по ал. 1 за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента, за данъчната година на начисляване на сумите – в случаите на скрито разпределение на печалбата, или за данъчната година на начисляване на ликвидационния дял.
В отговор на втория въпрос и прилагане на осигурителното законодателство:
Относно осигуряването на съдружниците в адвокатското дружество:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
Според чл. 3, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия. От текста на посочената норма е видно, че лицата, които упражняват професията адвокат, се обхващат от определението за „лица, упражняващи свободна професия”, тъй като подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт. Следователно за времето, през което упражняват трудова дейност в това качество, адвокатите са задължени да се осигуряват като самоосигуряващи се лица на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗА адвокатите могат да образуват адвокатско дружество, което е юридическо лице. Членуването в адвокатско дружество не ограничава адвоката съдружник за самостоятелно упражняване на адвокатската професия, ако друго не е предвидено в договора (чл. 64 от ЗА).
Създаването на адвокатско дружество съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗА не променя характера на упражняваната от адвокатите дейност, поради което съдружниците в адвокатско дружество също следва да се осигуряват като упражняващи свободна професия по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО.
Относно осигуряването на съдружниците, на които е възложено управлението на адвокатското дружество:
Начинът на управление и представителство на дружеството се определят с договора за учредяване на адвокатското дружество (чл. 58, т. 7 от ЗА). Органи на управление на адвокатското дружество са общото събрание, управителят и управителният съвет. Общото събрание се състои от съдружниците и взема решения за избор на управител или управителен съвет измежду съдружниците и за разпределение на печалбата (чл. 69, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗА). Всеки съдружник има право на участие в управлението на дружеството и на част от печалбата (чл. 67, т. 1 и 2 от ЗА).
Дружеството се управлява от управителя или управителния съвет, който се състои от членове на дружеството, избрани измежду съдружниците за срок три години. Имената на членовете на управителния съвет или управителя и на лицето/лицата, които представляват дружеството, подлежат на вписване в регистъра на адвокатските дружества при окръжния съд по седалището на дружеството (чл. 62, ал. 3, т. 2 от ЗА). Управителят или членовете на управителния съвет имат право на възнаграждение, което се определя при разпределението на печалбата на дружеството (чл. 70, ал. 3 от ЗА).
Осигуряването на управителя и на членовете на управителния съвет на адвокатското дружество се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, тъй като упражняват трудова дейност в дружеството и получават възнаграждение въз основа на избор. Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Относно дължимите осигурителни вноски върху получените от съдружниците суми от разпределената печалба на адвокатското дружество:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Върху дивидентите, изплащани на съдружниците в търговските дружества след разпределение на печалбата, не се дължат осигурителни вноски, защото не представляват доход от трудова дейност, която да поражда задължение за осигуряване на лицата по съответния ред на чл. 4 от КСО. Дивидентите не участват и при формиране на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В този смисъл разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДОВ), регламентира, че при определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.
Въпреки че съдружниците в адвокатските дружества не са изрично посочени в цитираната разпоредба, доколкото получените от тях суми за сметка на разпределената печалба (с изключение на възнагражденията на управителя и на членовете на управителния съвет) имат характер на дивиденти, върху тях също не се дължат осигурителни вноски.

   Директор на Дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)
(не се чете)