По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗКПО > 2020 г. > Данъчни аспекти по ЗКПО и ЗДДС при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон между свързани лица
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Данъчни аспекти по ЗКПО и ЗДДС при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон между свързани лица

Публикувано на 18.12.2020

Иван МИНЧЕВ - данъчен консултант

    Съгласно чл. 15 от Търговския закон (ТЗ) предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Собствеността се прехвърля срещу цена, която купувачът на търговското предприятие се задължава да плати съгласно условията на договора. Под термина предприятие в ТЗ следва да се разбира имуществото, а не предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Когато продавачът и купувачът по сделката са свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 13 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) във връзка с пар. 1, т. 3 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) търговските и финансовите взаимоотношения между тях следва да се осъществяват при условия, които не се отличават от условията между несвързани лица. В тези случаи лицата, страни по сделката, следва внимателно да се запознаят с разпоредбите на чл. 15, и чл. 16 на ЗКПО, за да не се допусне отклонение от данъчно облагане.
Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Въз основа на тази разпоредба за сделките между свързани лица следва да се прилагат пазарни цени, като съгласно пар. 1, т. 14 от ЗКПО “пазарна цена” е цената по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на ДОПК, а именно това е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.

   Пазарната цена следва да бъде определена по някой от методите, изчерпателно изброени в пар. 1, т. 10 от ДР на ДОПК, като с Наредба № Н-9 от 14. 08. 2006 г. на министъра на финансите са уредени редът и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица за целите на данъчното облагане, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица. В тази наредба подробно е регламентирано при какви условия кой метод може да бъде ползван, като е допустимо едновременно прилагане на два или повече метода (чл. 10 от наредбата), в случаите, когато самостоятелното прилагане на методите не води до резултат, отразяващ обичайните търговски и финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. Разбира се, лицата, страни по такива сделки, могат да ползват и оценки на лицензирани оценители или заключения на вещи лица (чл. 65 от наредбата).
Може да се направи обоснованият извод, че ако уговорената продажна цена по прехвърляне на предприятието по чл. 15 от ТЗ съответства на изискванията на гореупоменатата наредба, то за данъчни цели следва същата да бъде приета за пазарна цена. Разбира се, при съмнения дали е правилно определена, при едно данъчно производство така определената пазарна цена може да бъде изследвана и анализирана от органите по приходите.
Съгласно чл. 77 от ДОПК в хипотезата на прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ търговецът има задължение да уведоми ТД на НАП по седалището на търговеца. Впоследствие ТД на НАП издава на търговеца удостоверение за уведомяване, като същото се прилага към заявлението за вписване на прехвърлянето и е условие за разглеждането му.
Съгласно изискванията на ЗСч, респективно на чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗКПО следва да се има предвид, че сделката при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ трябва да бъде документирана с първичен счетоводен документ, без значение от наименованието му, изпълняващ изискванията на чл. 6 от ЗСч. Предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция (ал. 1), и счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват(ал. 2).

   Следва да се има предвид, че сделката при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ за данъчни цели се третира по общия ред на ЗКПО, тоест при отчитането на финансовите резултати в тези случаи няма специфично данъчно третиране, различно от счетоводните изисквания. При продавача се отписва продаденото имущество и се отчита финансовият резултат от сделката, а при купувача закупеното имущество се включва в баланса. Единствените изключения, предвидени в ЗКПО, са свързани с данъчното третиране на прехвърлянето на предприятие на ЕТ по ТЗ, регламентирани са в Глава деветнадесета от същия закон и се отнасят единствено към лицето правоприемник.
При продажба на предприятие по чл. 15 от ЗКПО следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 119, ал. 2 от ЗКПО, че правоприемникът не може да пренася данъчните загуби, формирани от отчуждителя, и чл. 120, ал. 2 от ЗКПО, че правоприемникът не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви и/или непризнатото превишение на разходи по заеми при отчуждителя от прилагане на режима на слабата капитализация, съответно на правилото за ограничаване приспадането на лихви. Внимание следва да се обърне и на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗКПО, според която при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът е солидарно отговорен за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от преобразуващия се, от отчуждителя или от апортиращия в резултат на прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон. В тази връзка, предвид че в тези случаи няма доставка по смисъла на ЗДДС, за продавача не възникват задължения по ЗДДС по сделката от прехвърляне на предприятието, респективно не възниква задължение за издаване на данъчен документ - фактура (не се прилага чл. 113, ал. 1 от ЗДДС).

   Реклама:
     

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...