ДВ. бр. 149 от 17.12.1998г.

Обн. ДВ. бр.22 от 15 Март 1996г., изм. ДВ. бр.37 от 9 Май 1997г., отм. ДВ. бр.149 от 17 Декември 1998г.

history МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:

history Чл. 1. (1) Митническата облагаема стойност на внасяни стоки, определена по този член, следва да бъде договорната стойност, т. е. реално платената или подлежащата на плащане цена за стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 7, при условие, че:
1. няма ограничения относно правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача освен ограниченията, които:
а) са установени с нормативни актове на Република България;
б) определят географския район, в който стоките могат да бъдат препродавани, или
в) не засягат съществено стойността на стоките;
2. продажбата или цената не е подчинена на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;
3. каквато и да е част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача не се връща пряко или косвено на продавача, освен ако е възможна корекция съгласно чл. 7;
4. купувачът и продавачът не са свързани лица или ако са свързани - при условие, че договорната стойност е приемлива за митнически цели съгласно ал. 2.
(2) Обстоятелства, които следва да се отчитат при свързани лица:
1. при определянето дали договорната стойност е приемлива за целите по ал. 1 фактът, че купувачът и продавачът са свързани лица, не следва да бъде основание договорната стойност да се разглежда като неприемлива. При необходимост следва да се разгледат обстоятелствата по продажбата и при условие, че връзката не е повлияла върху цената, договорната стойност следва да бъде приета. Ако въз основа на предоставената от купувача или от друг източник информация митническите учреждения имат основание да считат, че връзката е повлияла върху цената, те следва да съобщят своите основания на декларатора и да му дадат реална възможност да отговори. По искане на декларатора основанията следва да му се съобщят писмено;
2. при продажба между свързани лица договорната стойност следва да се приеме и стоките да се остойностят съгласно ал. 1, когато деклараторът докаже, че тази стойност е много близка до една от следните, определени в същия или приблизително в същия момент:
а) договорната стойност при продажби на идентични или сходни стоки, продадени за износ в Република България между купувачи и продавачи, които не са свързани лица;
б) митническата облагаема стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно чл. 5;
в) митническата облагаема стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно чл. 6, ал. 1.
(3) При прилагането на т. 2 от ал. 2 следва да се отделя необходимото внимание на различия в търговското равнище, количеството, елементите, изброени в чл. 7, и в разходите, направени от продавача при продажби, когато той и купувачът не са свързани лица, и които не се правят от продавача при продажби, когато той и купувачът са свързани лица. Изброените в т. 2 от ал. 2 методи следва да се прилагат по инициатива на декларатора и само за сравнителни цели, а не като основа за определяне на митническата облагаема стойност.
(4) Реално платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил ил следва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача и включва всички плащания от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача, които са извършени или следва да се извършат като условие за продажбата. Плащането не е необходимо винаги да бъде под формата на превеждане на пари, а може да бъде осъществено чрез акредитив или договоряеми средства и може да бъде извършено пряко или косвено.
(5) Действия, вкл. маркетингови, предприети от купувача за негова сметка, различни от тези, за които е предвидена корекция в чл. 7, не следва да се смятат за косвено плащане на продавача даже и когато те могат да се разглеждат, че са в полза на продавача или са били предприети в резултат на споразумение с него и разходите за тях не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена. "Маркетингови действия" по смисъла на тази алинея са всички действия, свързани с рекламирането и насърчаването на продажбата на остойностяваните стоки и всички гаранционни дейности по отношение на стоките.
(6) Митническата облагаема стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена:
1. разходи за строителство, инсталиране, монтаж, поддръжка или техническа помощ, извършени за стоките след вноса им;
2. мита, данъци, акцизи и такси, дължими в Република България за вноса или за продажбата на стоките.
(7) Лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо дали насрещна страна е продавачът или трето лице, не се включват в митническата облагаема стойност, при условие че:
1. лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена;
2. финансовото споразумение е в писмена форма;
3. купувачът може при необходимост да докаже, че:
а) такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена, и
б) обявеният лихвен процент не превишава равнището за преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансирането е било осигурено.
(8) Разпоредбите на ал. 7 следва да се прилагат, като се извършват необходимите промени, когато митническата облагаема стойност се определя по методи, различни от договорната стойност.
(9) Разпоредбите на ал. 7 и 8 се прилагат независимо от това, дали финансирането се осигурява от продавача, от банка или от друго физическо или юридическо лице.
(10) Когато стоките, декларирани за внасяне в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена следва да бъде онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена следва да се прилага също и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат оформени за внос в Република България.
(11) Когато реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на ал. 1 включва суми за такси и данъци в страната на произход или на износ, засягащи внасяните стоки, тези суми не се включват в митническата облагаема стойност, ако на митническите учреждения могат да се предоставят достатъчни доказателства, че стоките са били или ще бъдат освободени от тези такси и данъци и от това се е възползвал или ще се възползва купувачът.
(12) За целите на този член обстоятелството, че стоките, които са обект на продажба, са декларирани за внос в Република България, следва да се разглежда като достатъчен признак, че те са били продадени за износ за Република България. При последователни продажби преди остойностяване на стоките само последната продажба, водеща до вноса на стоките в Република България, или продажба на нейна територия преди оформянето на вноса на стоките следва да представлява такъв признак. Когато декларираната цена се отнася за продажби, осъществени преди последната продажба, следва да бъдат представени достатъчно доказателства на митническото учреждение, че тази продажба на стоки е за износ за Република България.
(13) Когато стоките са били използвани в трета страна, в интервала от време между продажбата и вноса в Република България митническата облагаема стойност може да не бъде договорната стойност.
(14) Купувачът не следва да отговаря на други условия, освен на условието да бъде страна по договора за продажба.
(15) Когато стойността на условията или съображенията по ал. 1, т. 2 може да бъде определена, тя следва да се разглежда като косвено плащане от купувача на продавача и като част от реално платената или подлежащата на плащане цена, ако условията или съображенията не се отнасят до:
а) действия, спрямо които се прилага ал. 5, или
б) фактор, по отношение на който към реално платената или подлежащата на плащане цена следва да се направи добавка съгласно чл. 7.