Чл. 2. (1) Месечният размер на компенсацията на всяко правоимащо лице по чл. 1, т. 1 е 75 на сто от размера на осигурителния му доход за юли 2021 г. Когато договореното работно време в месеца, за който се изплаща компенсация, е по-малко от договореното работно време в месеца, от който се определя размерът й, същата се изплаща пропорционално.
(2) Осигурителният доход за юли 2021 г. се определя, както следва:
1. за лицата, които имат отработени дни - среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за месец юли;
2. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст - среднодневният размер на дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за месец юли;
3. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст - минималната месечна работна заплата за страната;
4. за лицата, които през определени дни от месеца са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст - среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;
5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при този работодател - минималната месечна работна заплата за страната.
(3) Размерът на компенсацията по ал. 1 на всеки работник и служител се изчислява, като осигурителният доход, определен по реда на ал. 2, се раздели на броя на работните дни в месеца, за който се иска компенсацията, и се умножи по броя на работните дни, за които се дължи.
(4) (изм., ДВ, бр. 110 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.) Лицата по чл. 1, т. 1 имат право на компенсация за периода, в който са ползвали неплатен отпуск по реда на чл. 160, ал. 1 или чл. 173а, ал. 2 от Кодекса на труда във връзка с наложени ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети, с акт на държавен орган.
(5) Компенсации не се изплащат за работници и служители, които:
1. не са били осигурени при същия работодател към датата, предхождаща датата на издаване на акта на държавния орган по чл. 1;
2. за претендирания период ползват отпуск на друго основание.
(6) При прекратяване на трудовия договор на работника или служителя в периода за подкрепа изплащането на компенсацията се прекратява от датата на прекратяването на договора.