ДВ. бр. 29 от 14.04.1978г.

УТВЪРДЕНА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 119 НА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 10 ДЕКЕМВРИ 1974 Г.,
Обн. ДВ. бр.99 от 20 Декември 1974г., изм. ДВ. бр.50 от 28 Юни 1977г., изм. ДВ. бр.29 от 14 Април 1978г.

history Чл. 1. (1) Организациите и учрежденията заплащат превозните разноски на работниците и служителите (куриери, домакини, щатни закупчици и др.), когато се ползват от обществен превоз в чертите на населеното място при изпълнение на служебните си задължения.
(2) Изразходваните суми по предходната алинея се изплащат на работника или служителя срещу представяне на използваните билети и сметки, заверени от ръководителя.
(3) За работниците и служителите по ал. 1, които пътуват по няколко пъти на ден, се закупуват абонаментни карти, когато това е по-изгодно за организацията или учреждението.

history Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1977 г.) Организациите и учрежденията могат да заплащат на работниците и служителите до 100% от цените на абонаментните карти за пътуване във втора класа по железопътния транспорт и до 90% - по автомобилния транспорт за обикновен автобус от местоживеенето им до местоработата и обратно, по съответната тарифа, когато мястото на работа е на повете от 3 км от населеното място, в което живеят (град, село или друго населено място), и превозната цена е по-висока от цената на вътрешноградски превоз. Транспортните разходи за работниците и служителите от стопанските ведомства и организации се определят в зависимост от приноса на отделните членове на колектива за повишаване на икономическата ефективност и могат да се заплащат и от фонд "СБКМ".
(2) Разстиянието от 3 км се смята от чертите на населеното място, където живее работникът или служителят, до мястото на работата независимо от това, дали то е в населено или ненаселено място.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1977 г.) На работниците и служителите, които работят в градовете и промишлените центрове и живеят в крайградските селища при условията на Постановление № 98 на Министерския съвет от 31 декември 1976 г. (ДВ, бр. 4 от 1977 г.), превозните разноски от местоработата до местоживеенето и обратно се заплащат изцяло.
(4) При наличието на няколко вида транспорт се заплащат пътни разноски за най-евтиния от тях.
(5) При коминиран превоз с влак, трамвай, тролейбус, автобус и други пътни разноски по предходните алинеи се заплащат само за превозните средства, които не са с маршрут само в границите на населеното място по местоживеенето или местоработата.
(6) Максималното разстояние, за което организацията или учреждението заплаща пътни разноски на работници и служители, не може да надвишава еднопосочно 100 км.