ДВ. бр. 36 от 20.04.1999г.

Издадена от министъра на земеделието, горите и
аграрната реформа и министъра на околната среда
и водите,
обн., ДВ, бр. 36 от 20 април 1999 г.

history На основание чл. 6, 9, 10, 11, 30, 31 и 32 от Закона за рибното стопанство (ЗРС) във връзка с Наредбата за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибното стопанство, приета с ПМС № 265 от 1998 г. (ДВ, бр. 145 от 1998 г.), за утвърждаване и усъвършенстване на режима за промишления и спортния риболов и промишленото рибовъдство, за установяване на сроковете за размножителните риболовни забрани във вътрешните водоеми и във водите на река Дунав и Черно море и мерките за охраната и контрола на рибните ресурси в страната, опазването на генетичния фонд и биологичното равновесие в тези води и за създаването на оптимални условия за естественото и изкуственото възпроизводство на рибите и другите водни животни режимът за риболова в рибностопанските води по чл. 3 ЗРС се определя, както следва:
Режим за риболов във водите на Черно море
1. През размножителния период на рибите се забранява:
1.1. Уловът на калкан, както следва:
1.1.1. с всякакъв вид риболовни уреди и средства за срок от 2 месеца, считано от 15 април до 14 юни включително; през останалия период на годината е разрешен риболовът с калкански мрежи със стъпка на окото не по-малка от 180 мм;
1.1.2. целогодишно се забранява използването на харпуни за промишлен улов на калкан; уловът на калкан с харпун за спортни цели се допуска при условията на т. 13.6.3;
1.1.3. по време на размножителната забрана за улов на калкан се забранява използването на тристенни сетки с фани, употребявани за улов на карагьоз (дунавска скумрия) и попчета; през този период е разрешено ползването само на едностенни мрежи, които за попчетата са с минимален размер на окото 22 мм, а за карагьоза - 32 мм;
1.2. Уловът на попчета, както следва:
1.2.1. с мрежени риболовни уреди за срок от 1 месец през периода от 15 април до 15 май включително;
1.2.2. целогодишно с мрежени риболовни уреди със стъпка на окото по-малка от 22 мм във всички акватории;
1.2.3. целогодишно с всякакъв вид риболовни уреди в акваториите на пристанищата и буните с отдалеченост 1 км от бреговата ивица, с изключение на регистрираните далянски огнища и на спортния риболов с единична спортна въдица.
2.1. Забранява се уловът на риба и други водни животни чрез използване на всякакви дънни тралиращи и драгиращи средства и приспособления във всички акватории на Черно море освен в случаите на провеждането на научни изследвания, за които се издава специално разрешение от компетентните органи по Закона за рибното стопанство.
2.2. Ползвателите на калкански мрежи се задължават да монтират на същите целогодишно уреди за радиоехолотна защита на делфините, когато такива са им предоставени от компетентните органи по чл. 31 ЗРС заедно с указание за техния монтаж и ползване.
3. Забранява се съхраняването в складове, производствени и други стопански сгради и помещения и превозването в моторни превозни средства и в плавателни съдове от всички категории на всякакъв вид риболовни уреди, средства и приспособления за дънно тралиране и/или драгиране по т. 2.1, освен такива, предназначени за научни изследвания и определени със специално разрешение, издадено от компетентните органи по Закона за рибното стопанство. Нарушенията на настоящата забрана се наказват по реда на чл. 35 ЗРС, ако не подлежат на по-тежко наказание по реда на друг закон.
4. Забранява се уловът на риба и други водни животни с всякакъв вид пелагични тралиращи риболовни уреди в крайбрежната зона, считано от бреговата ивица, както следва:
4.1. от н. Сиврибурун до устието на р. Камчия - в тримилната зона;
4.2. от устието на р. Камчия до нос Емине - в едномилната зона;
4.3. до линията нос Емине - фар Несебър;
4.4. до линията фар Несебър - с. Черноморец, южен нос;
4.5. от с. Черноморец до устието на р. Резовска - в едномилната зона.
5. През сафридения риболовен сезон ежегодно, считано от 15 септември до 15 ноември, забранените за риболов зони по т. 4 са отворени за улов само на сафрид при допустим прилов на други видове риба не повече от 10 на сто, а на маломерна риба - не повече от 5 на сто. Забранява се използването на рубашки на пелагичните тралове при улов на сафрид със стъпка на окото по-малка от 16 мм.
6. Забранява се ежегодно и целогодишно риболовът с всякакъв вид риболовни уреди и средства в радиус до 500 м от местата за вливане на топлите води на ТЕЦ "Варна" във Варненското езеро.
7. Зоните на изкуствените инсталации (ферми) за отглеждане на миди, считано до 100 м от техните конструкции, се обявяват за води за рибовъдство по смисъла на чл. 3, т. 3 ЗРС и за зони за естествено възпроизводство на местните видове риби (развъдници). В тези зони се забранява уловът на риба и други водни животни с всякакви средства и те се охраняват от лицата, които ги притежават или стопанисват по реда на чл. 31, ал. 2 ЗРС.
Режим за риболов във водите на река Дунав
8.1. Във водите на българския участък на река Дунав риболовът се забранява ежегодно, както следва:
8.1.1. частична етапна забрана само за дунавската скумрия (Alosa pontica) за срок от 33 дни през периода от втория понеделник на месец април до втория петък на месец май;
8.1.2. обща пълна забрана за всички останали видове риби за срок от 33 дни през периода от втория понеделник на месец април до втория петък на месец май. Разрешава се уловът само на дунавска скумрия извън периода на нейната забрана, определен по реда на т. 8.1.1.
8.2. Съгласувано по реда на Спогодбата за риболова в река Дунав сроковете за забраните по т. 8.1 могат да се удължават до две седмици, а за есетровите риби - за срок до 60 дни, със заповед на Държавната инспекция по рибарство към МЗГАР (ДИР) при наличие на предложение на официалния представител на българската страна в комисията по посочената спогодба. Удължаване на тези срокове се прилага при наличието на неоспорими данни за промяна в хидробиологичния режим, който може съществено да повлияе върху хода на естественото размножаване на съответните видове риби, както и при наличие на официално решение на смесената комисия по спогодбата.
8.3. Министерството на околната среда и водите по реда на Закона за защита на природата и като компетентен орган на Република България по прилагането на Конвенцията за търговията със защитени видове от дивата флора и фауна (Вашингтонската конвенция - CITES), съгласувано и съвместно с компетентните органи на МЗГАР, по реда на Закона за рибното стопанство и на тази заповед, определя условията и реда за опазване на есетровите риби, включително и за търговията и износа с продукти от тях, както и за изкуственото възпроизводство на същите чрез програмирано зарибяване с подходящ по възраст и размер зарибителен материал от характерни за Дунавско-Черноморския басейн чисти линии (форми).
8.4. Количеството на влагания за зарибяване материал се определя с оглед възстановяване на изземваното от промишления риболов количество есетрови риби. Зарибителният материал се влага за сметка на търговците, получили квота за износ на хайвер от есетрови риби, както и за сметка на Държавната инспекция по рибарство по реда на Наредба № 14 от 1998 г. за условията и реда за предоставяне на средства от държавния бюджет и от други целеви източници за издръжка от дейностите по създаване, съхраняване, опазване, отглеждане, обновяване и възпроизводство на генофонд от риби и други водни животни на МЗГАР (ДВ, бр. 50 от 1998 г.). Редът за осъществяване на посочените мероприятия се определя със заповед на министрите на двете ведомства по предложение на техните компетентни органи, придружено със становище на съответни специализирани научни институти в областта на рибарството.
8.5. Държавната инспекция по рибарство към МЗГАР събира, обобщава и представя на компетентните органи на МОСВ по конвенцията CITES необходимата информация за динамиката на уловите на есетрови риби в река Дунав и Черно море по видов състав и за мерките за охраната, контрола и възпроизводството на техните ресурси с оглед определяне на квоти за улов на есетрови риби и за износ на продукти от тях.
9. Забранява се целогодишно преграждането на устиевите пространства на вливащите се в река Дунав притоци на разстояние от устието на притока до талвега на река Дунав и от устието на притока до 1000 м нагоре по неговото течение с всякакви средства и приспособления, препятстващи свободното преминаване на рибата.
Режим за риболова във вътрешните водоеми,
представляващи "води за промишлен риболов"
10.1. Държавните язовири, като рибностопански води по чл. 3 ЗРС, в зависимост от водната им площ, определена при максимален обем, са:
10.1.1. "води за промишлен риболов" по чл. 3, т. 1 ЗРС - "големи държавни язовири" - язовирите с водна площ при максимален обем над 2000 дка;
10.1.2. "води за спортен риболов" - чл. 3, т. 2 ЗРС - държавни язовири, които с актове на Министерския съвет или други компетентни по закона органи са поименно определени като води за спортен риболов;
10.1.3. "води за рибовъдство" по чл. 3, т. 3 ЗРС - малките язовири с водна площ при максимален обем до 1000 дка и средните язовири - с площ до 2000 дка;
10.1.4. "специални рибностопански води и водоеми" - водите във водоемите - охладители на ТЕЦ и АЕЦ, водоемите или акваториите със специфичен хидрологичен и хидробиологичен режим и със специални условия за развитието на водната фауна, като кариерни водоеми, бентове и канали със специално предназначение, включително и предназначените за водни и риболовни спортове води, водоеми и водни площи и др., които не влизат в т. 10.1.1, 10.1.2 и 10.1.3.
10.2. В държавните язовири, представляващи "води за промишлен риболов" по чл. 3, т. 1 ЗРС, освен промишлен се извършва и спортен риболов по реда на глава трета от Закона за рибното стопанство и в определените за това зони.
10.3. В държавните язовири, представляващи "води за рибовъдство" по чл. 3, т. 3 ЗРС и т. 10.1.3 от тази заповед, се осъществява екстензивно, полуинтензивно и интензивно рибовъдство (системно изкуствено зарибяване със стопански ценни видове риби по определени от компетентните органи на МЗГАР нормативи, хранене и/или подхранване, охрана на рибните ресурси, мероприятия за подпомагане на естественото възпроизводство, улов и реализация на рибна продукция) в зависимост от хидрологичните и хидробиологичните особености на съответния водоем. В тях може да се извършва и спортен риболов по ред, определен от собственика/стопанина на водоема, съгласувано с Държавната инспекция по рибарство към МЗХП, при спазване разпоредбите на закона и тази заповед по смисъла на чл. 20 ЗРС.
10.4. За всеки водоем по т. 10.1.1 се определят три зони, както следва:
10.4.1. "зона(и) за промишлен риболов", в която рибностопанската дейност се осъществява от организациите по чл. 19, ал. 1 ЗРС или от други лица, получили право за това по ред, определен от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или упълномощен от него орган, ако с акт на Министерския съвет не е постановено друго;
10.4.2. "зона(и) за спортен риболов", в която се риболовства по реда на глава трета от Закона за рибното стопанство, тази заповед и другите нормативни актове, регламентиращи спортния риболов; в тези зони Съюзът на ловците и риболовците в България чрез ловно-рибарските дружества и дружини по места осъществява предвидените от закона мероприятия и мерки по охраната, контрола и възпроизводството на рибните ресурси, вкл. зарибяване по определените от компетентните органи норми; в тях лицата, снабдени с редовни риболовни билети, упражняват спортен риболов по правилата на закона и тази заповед свободно и без заплащане на никакви допълнителни такси и вноски; такива зони могат да се определят и в отделни водоеми по т. 10.1.3 при наличие на решение по реда на т. 10.3;
10.4.3. "зона(и) за естествено възпрозводство на рибите (боища, мръстилища)", които през размножителния период на рибите се охраняват от органите на ведомствата и организациите по чл. 9, 10, 11 и чл. 31, ал. 1 ЗРС; извън размножителния период на рибите те се ползват за спортен риболов;
10.4.4. в "специалните рибностопански води и водоеми" по т. 10.1.4 режимът за риболова се определя с акт на Държавната инспекция по рибарство към МЗГАР за всеки случай отделно в зависимост от конкретните хидрологични и хидробиологични условия, както и във връзка с използването им за регионални, национални или международни спортни прояви; актът се издава въз основа на предложение от съответните заинтересувани органи и организации; при липсата на такъв акт за водоемите от тази категория се прилага общият режим за риболова за водите за спортен риболов, а за язовирите над 2000 дка - режимът за водите за промишлен риболов.
10.5. Зоните по т. 10.4.1, 10.4.2 и 10.4.3 се определят за всеки водоем отделно от представители на Държавната инспекция по рибарство и Националното управление по горите към МЗГАР, местните организации на Съюза на ловците и риболовците в България с участието на организациите и лицата, стопанисващи язовирите, по основния им предмет на дейност и извършващи в тях рибностопанска дейност. В язовирите, за които такива зони не са определени по досегашния ред или за които е постъпило мотивирано предложение за промяна на определените зони, те се определят в срок до 30 юни ежегодно и се маркират с трайни знаци. Тези зони се разполагат, както следва:
10.5.1. "зоните за естествено възпроизводство (мръстилища, боища)" обхващат устията на вливащите се в язовирите реки в радиус от 200 м, другите подходящи места за естествено размножаване (заливи, разливи, плитчини) и/или местата, определени за създаване на изкуствени гнезда; тези зони обхващат от 10 до 20 на сто от дължината на бреговата ивица на водоема и прилежащата акватория съобразно специфичните хидрологични и хидробиологични особености;
10.5.2. всяка от "зоните за спортен риболов" и "зоните за промишлен риболов" обхваща до 50 на сто от останалата дължина на бреговата ивица с прилежащата им водна акватория, която се определя, маркира и картира от лицата и органите по т. 10.5; площта на зоната за промишлен риболов не може да надвишава 60 на сто от общата площ на водоема и не може да съвпада със зоната по т. 10.5.1, а бреговата ивица на зоната за спортен риболов не може да бъде по-малка от 25 на сто и по-голяма от 40 на сто от общата дължина на бреговата ивица на съответния водоем.
10.6. В язовирите по т. 10.1.1 се извършва рибностопанска дейност, както следва:
10.6.1. право за осъществяване на промишлен риболов и рибовъдство в язовирите по т. 10.1.1 имат лицата по чл. 19, ал. 1 ЗРС при наличието на специален акт на МЗГАР или упълномощен от него орган и/или лицата, които ги стопанисват по техния основен предмет на дейност и в чийто уставен капитал се намират същите;
10.6.2. промишлен риболов се извършва в зоните за промишлен риболов, определени по реда на т. 10.4 и 10.5 при спазване изискванията на Закона за рибното стопанство и по реда на тази заповед, ако с акт на Министерския съвет не е постановено друго; в язовирите за рибовъдство по т. 10.1.3 може да се извършва и спортен риболов по реда на чл. 20 ЗРС, както и при наличие на споразумение (договор) между собственика на водоема и съответните ловно-рибарски дружества по места, които поемат задължения и по охраната, контрола и възпроизводството на рибните ресурси, пропорционално на размера на правото за ползване; в тези случаи за спортен риболов може да се отдава от собствениците (ползвателите) целият водоем или в него да се определят зони по реда на т. 10.4;
10.6.3. държавната инспекция по рибарство към МЗГАР, съгласувано с другите компетентни органи по ЗРС, ежегодно в срок до 30 юни актуализира и оповестява нормативите за задължителното зарибяване на водоемите по т. 10.1 и 10.3 (поименно или по групи) за текущата година;
10.6.4. за осигуряване на изкуственото развъждане и люпилната кампания на растителноядните риби (амур и толстолоб) ДИР може да разрешава през размножителния период под неин контрол и в отделни водоеми улов и подбор на ремонт на стадо и производители от тях, както и на други риби за събиране на хипофизи на лица, разполагащи с риболюпилни.
11.1. Всички язовири, собственост на бившите ТКЗС, стопанисвани понастоящем от правоприемници на бившите ликвидационни съвети, от общините (кметствата) или от земеделски кооперации или други съответно оправомощени лица, са водоеми за интензивно или полуинтензивно рибовъдство по смисъла на чл. 3, т. 3 ЗРС и т. 10.1.3 от тази заповед, което включва ежегодно зарибяване със стопански ценни видове риби, хранене, охрана и контрол, улов и реализация на рибна продукция.
11.2. Водоемите по т. 11.1 се ползват по реда на т. 10.1-10.6 като "води за рибовъдство" от техните собственици или се предоставят от тях за ползване по определения от закона ред на други лица, включително на ловно-рибарските дружества или дружини по места за срок не по-малък от 5 години с условия за охрана, контрол и възпроизводство на рибните ресурси по определените от ДИР нормативи.
12.1. Във всички държавни язовири за промишлен риболов по т. 10.1-10.6 и в язовирите по т. 11.1 и 11.2 (ако не се ползват за рибовъдство и са предоставени за спортен риболов) се забранява извършването на промишлен и на спортен риболов през размножителния период на рибите за срок до 47 дни ежегодно, както следва:
12.1.1. за язовирите от топловодната зона, разположени под 600-800 м надморска височина през периода от третия понеделник на месец април до първия петък на месец юни включително;
12.1.2. за язовирите от студеноводната зона "Батак", "Доспат", "Антонивановци", "Йовковци", "Бакърдере", "Караджа дере", "Рабиша", разположени над 600-800 м надморска височина, през периода от първия понеделник на месец май до третия петък на месец юни включително.
12.2. Във водоемите - охладители на ТЕЦ и АЕЦ, които са в категорията на "специалните рибностопански води", забраната за риболова за срок 1 месец се определя в зависимост от технологичния режим на електросъоръженията и температурния режим на водата със заповед на Държавната инспекция по рибарство към МЗГАР, оповестена най-малко 7 дни предварително.
12.3. Забранява се целогодишно преграждането на устията на реките, вливащи се в язовирите и в Черно море, с всякакъв вид средства и приспособления, препятстващи свободното преминаване на рибата, считано на разстояние до 1000 м нагоре по течението на съответния приток и в радиус 200 м от средата на устието на притока по посока на водоема, в който се влива.
Спортен риболов
13.1. Във водите за спортен риболов по чл. 3, т. 2 ЗРС (реките, планинските езера), в определените за спортен риболов държавни язовири "Беглика", "В. Коларов", "Дженевра", "Искър", "Кавал тепе (Широка поляна)", "Кула", "Мечка", "Тополница" и бент "Панчарево" и в другите водоеми, предоставени или използвани за спортен риболов, уловът на риба и други водни животни се забранява, както следва:
13.1.1. за пъстървовите риби (речна и дъгова пъстърва, сивен) и корегонусовите риби (сиг и пелед) - за срок 4 месеца през периода от 1 октомври до 31 януари включително, във всички води за промишлен и спортен риболов (реките, езерата, блатата, язовирите);
13.1.2. за всички останали пролетно-лятно размножаващи се видове риби (шаранови, сомови и други топлолюбиви видове извън тези) - за срок от 47 дни, както следва:
13.1.2.1. за реките и държавните язовири от топловодната зона "Кула", "Мечка", "Тополница", разположени под 800 м надморска височина, през периода от третия понеделник на месец април до първия петък на месец юни включително;
13.1.2.2. за реките и язовирите от студеноводната зона "Искър", "Беглика", "В. Коларов", "Дженевра", "Белмекен", "Кавал тепе (Широка поляна)", разположени над 800 м надморска височина, през периода от първия понеделник на месец май до третия петък на месец юни включително;
13.1.2.3. в бентовете "Панчарево" и "Тешел" и в други водоеми или акватории, определени по реда на т. 10.4.4 от тази заповед, спортният риболов е разрешен целогодишно;
13.1.3. за голямата водна жаба - през периода от 15 март до 31 май;
13.1.4. за езерните раци (Astacus leptodactilus) - от 1 октомври до 15 юни;
13.1.5. уловът на речен рак (Astacus astacus) се забранява целогодишно;
13.1.6. забраната по т. 13.1.3, 13.1.4 и 13.1.5 се отнася за всички рибностопански води в страната.
13.2. Режимът за спортен риболов на пъстървови риби (речна и дъгова пъстърва, сивен и липан) се определя, както следва:
13.2.1. разрешени за спортен риболов дни от седмицата - събота, неделя и официалните празници, с изключение на периода по т. 13.1.1;
13.2.2. разрешен начин и средства за риболов - с една спортна въдица (пръчка) с монтирана на нея една кука и с болдо (до три изкуствени мухи);
13.2.3. разрешена риболовна стръв - всякаква изкуствена и естествена стръв с изключение на естествен хайвер;
13.2.4. по време на еднодневен излет риболовците спортисти могат да уловят и задържат за собствена консумация не повече от 8 броя от пъстървовите риби с общо тегло до 2 кг, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло.
13.3. По време на еднодневен излет риболовците спортисти могат да уловят и задържат за собствена консумация до 15 броя езерни раци и до 50 броя жаби.
13.4. Промишленият риболов в язовирите за спортен риболов по т. 13.1 е забранен целогодишно.
13.5. Риболовците спортисти могат:
13.5.1. да извършват спортен риболов с една спортна въдица (пръчка) с монтирани на нея до 2 броя куки, с естествена или изкуствена стръв;
13.5.2. да уловят и задържат за своя консумация по условията на глава трета от Закона за рибното стопанство по време на еднодневен спортен излет до 2 кг риба във вътрешните води и водоеми за промишлен и спортен риболов и до 3 кг във водите на Черно море и река Дунав, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло и на случаите по т. 13.2.4 при улов на пъстървови риби и т. 13.6.3 при улов на калкан с харпун; уловената риба над тези количества, както и уловената маломерна риба по т. 15.1-15.5 задължително се връща във водата незабавно, независимо от нейното състояние.
13.6. Забранява се:
13.6.1. използването на лодки и всякакъв вид други плавателни средства за извършване на спортен риболов във всички вътрешни рибностопански води, с изключение на река Дунав и Черно море;
13.6.2. риболовът с харпун във всички вътрешни водоеми (реки, язовири, езера, вкл. крайморските и крайдунавските езера и блата);
13.6.3. забраната по т. 13.6.2 не се отнася за водите на Черно море, когато не се ползват акваланги или други устройства за продължително пребиваване и дишане под водата и в съответствие с ограниченията по т. 1.1.2 за промишления улов на калкан и т. 13.5.2 за нормите за спортен риболов; в тези случаи при улов на калкан се допуска отстрелването и задържането на не повече от три екземпляра.
Общи разпоредби
14. Сроковете за риболовните забрани и регулации по тази заповед действат ежегодно. Същите могат да се променят само с ново разпореждане по реда на ЗРС или с решение на Министерския съвет, освен ако със закон не е постановено друго.
15.1. Забранява се уловът, превозването, пренасянето, продаването и купуването на маломерна риба с размери по-малки от допустимите, съгласно приложението и в съответствие с разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибното стопанство, утвърдена с ПМС № 265 от 1998 г. (ДВ, бр. 145 от 1998 г.).
15.2. Забраната по т. 14 не се отнася при превозване на зарибителен материал за зарибяване на рибовъдни стопанства и обекти и на други рибностопански води и водоеми. В тези случаи се съставя протокол за зарибяване по образец, утвърден от Държавната инспекция по рибарство към МЗГАР, а превозването се извършва при спазване изискванията на БДС № 45-31/74 с документи, удостоверяващи следното: лицето изпращач (продавач) и лицето получател (купувач); обектите на произхода и предназначението на материала; количество (в брой и тегло); размерен (средно единично тегло) и видов състав; ветеринарен сертификат за здравословното състояние.
15.3. В случаите по чл. 24, ал. 2 ЗРС разрешение за улов на риба и други водни животни за риборазвъдна и научноизследователска дейност се издава от Държавната инспекция по рибарство към МЗГАР.
15.4. Рибите и другите водни животни с размери по-малки от допустимите, определени по реда на чл. 28, ал. 1 ЗРС съгласно разпоредбите на ПМС № 265 от 1998 г. (приложение № 3, чл. 2) и приложението към тази заповед, се приравняват по статут по отношение на тяхното опазване, охрана и контрол към защитените видове. Нарушенията на цитираните в тази точка разпоредби се наказват по реда на чл. 36, ал. 2 ЗРС.
15.5. Забраната по т. 15.1 се контролира от органите по чл. 31, ал. 1 и чл. 32, ал. 2 ЗРС (органите на Държавната инспекция по рибарство, на Националното управление по горите, на Националната ветеринарномедицинска служба и Държавния ветеринарно-санитарен контрол към МЗГАР; органите на МВР; Националната служба за защита на природата и регионалните инспекции по околната среда и водите към МОСВ; контролните органи на общините и кметствата), които съставят актове на нарушителите по приетия за тяхната пряка работа образец или по специалния образец по Закона за рибното стопанство, предоставен им от Държавната инспекция по рибарство.
16.1. Изкупуването, превозването и продажбата на риба и други водни животни, в това число от внос и за износ, се извършват задължително при наличието на документи за произход и ветеринарно свидетелство, съдържащи данни за продавача, купувача, превозвача, за количеството, видовия състав и състоянието на стоката при нейното закупуване (прясна, охладена под лед, замразена, жива).
16.2. Забранява се продажбата на риба и други водни животни на места и от лица, които не отговарят на условията на Закона за ветеринарното дело, Правилника за Държавния ветеринарно-санитарен контрол и свързаните с тяхното прилагане нормативни актове.
17.1. В съответствие с чл. 28 ЗРС освен забранените за използване взривни, отровни или зашеметяващи вещества и устройства забранява се ловенето на риба и други водни животни и чрез косене, търмъчене и с други подобни способи и средства.
17.2. Забранява се спортният риболов във всички рибностопански води и водоеми на страната през нощта, а по отношение на промишления риболов в държавните язовири и в другите вътрешни водоеми, представляващи води (зони) за промишлен риболов, през нощта се забранява извършването на работни манипулации с риболовните уреди, както следва:
17.2.1. през лятното часово време - от 21,00 до 04,00 ч.;
17.2.2. през зимното часово време - от 20,00 до 05,00 ч.
18. Улов на риби и други водни животни, представляващи нови обекти на стопанска дейност, в това число със средствата по т. 2 и 17.1, може да се извършва по режим и условия, определени с акт на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и министъра на околната среда и водите с предварително проучване или след провеждане на процедура за оценка на въздействието върху околната среда по установения от закона ред.
19.1. Всички организации и лица, които извършват риболов, редовно събират и до края на всяка календарна година представят пред компетентните органи на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Националния статистически институт обобщена статистическа информация за реализираните през периода от тях улови и добиви на риба и други водни животни по количества и видов състав. Събраната по този ред информация се ползва само за целите на националната и международната риболовна статистика.
19.2. Информацията по т. 19.1 събират и представят и риболовците спортисти чрез обществените организации, в които членуват, като задължително попълват в риболовните си билети данните за улова за всеки риболовен излет. За целта към издаваните от СЛРБ риболовни билети като неразделна тяхна част се прилага книжка дневник за риболовните излети с възможност за нанасяне на дневните улови по количества и видов състав. Данните се обобщават в края на всяка година от ловно-рибарските дружини и дружества по места и в срок до 31 март на следващата година се отчитат в посочената инстанция, която в едноседмичен срок ги обобщава и ги представя на Държавната инспекция по рибарство.
19.3. Организациите и лицата, които не водят постоянна отчетност и не са предоставили в срок информацията по т. 19.1 и 19.2, се санкционират по реда на Закона за статистиката и Закона за рибното стопанство, в това число чрез отнемане на разрешителното за риболов за срок не по-кратък от 1 година. Същите санкции се налагат и за предоставяне на невярна информация.
19.4. Риболовците, снабдени с разрешително за ползване на уреди за улов на есетрови риби в река Дунав и Черно море, както и другите риболовци, когато в техните уреди се улавят есетрови риби, отчитат в дневниците си всеки уловен екземпляр, записвайки както индивидуалното му тегло, така и получения от него черен хайвер.
19.5. Държавната инспекция по рибарство осъществява контрол върху лицата, изкупуващи есетрови риби и хайвер от тях, по отношение на правата за търговия, вкл. с черен хайвер, получени по реда на т. 8.3. Те отчитат по реда на т. 19.1-19.4 всеки изкупен от тях екземпляр и получения от него хайвер, както и изкупените отделни партиди хайвер, като отбелязват вида на съответните есетрови риби и тяхното индивидуално тегло. Те могат да изкупуват риба и хайвер само от риболовци, снабдени с разрешително за промишлен риболов, по утвърдения от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа ред.
20.1. Промишлен улов на риба и други водни животни и промишлено рибовъдство във водите по чл. 3, т. 1 и 3 ЗРС и по т. 10.1 и 11.1-11.2 от тази заповед се извършва от лицата по чл. 19, ал. 1 ЗРС и от други лица, получили разрешително за тази дейност по ред, определен от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или упълномощен от него орган освен в случаите на учредяване на концесия и ако с акт на Министерския съвет не е постановено друго.
20.2. Лицата, получили разрешително за промишлен риболов по реда на т. 20.1, задължително водят, постоянно носят и попълват дневник за уловите на риба и други водни животни, упоменати в разрешителното. Той е неразделна част от разрешителното за риболов и в него задължително се отразяват уловите за всеки риболовен ден по количество (в бройки и/или в килограми) и по видов състав, които се отчитат по реда на т. 19.1-19.5. Прошнурован и прономерован, дневникът се заверява от Държавната инспекция по рибарство към МЗГАР и може да се проверява по всяко време от органите по чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗРС.
20.3. Лицата, кандидатстващи за получаване на разрешително за промишлен риболов, декларират използваните от тях риболовни уреди по видове, количества и други параметри пред съответните районни инспекции по рибарство (РИР), а където последните нямат представители - пред районните дирекции по горите (РДГ), които ги описват. Посочените органи създават организация за пломбиране или подходящо маркиране на тези уреди за сметка на техните собственици с оглед до края на 1999 г. всички използвани уреди да бъдат маркирани. Немаркирани уреди, намерени в работно положение във водоемите или в неработно положение по техните брегове в зоната на сервитутите, се конфискуват от контролните органи, за което се съставя акт.
21. Незавършено производство във вътрешните водоеми по т. 10.1-10.6 и 11.1 и 11.2 от тази заповед, представляващи и ползвани като води за промишлен риболов или рибовъдство по чл. 3, т. 1 и 3 ЗРС, се определя и доказва чрез наличието на редовно издадени протоколи за зарибяване, извършено в съответствие с изискванията на БДС № 45-31/74, включващ и данни за здравословното състояние на рибата, както и документи, доказващи осъществени мероприятия по охраната, контрола и възпроизводството на ресурсите от риба и други водни животни в съответния водоем. От воденото на отчет производство в съответния водоем ежегодно се изписва по една трета.
22. Нарушителите на тази заповед се санкционират по реда на глава пета от Закона за рибното стопанство и ПМС № 265 от 1998 г., приложение № 2 (ДВ, бр. 145 от 1998 г.) от органите по чл. 31, ал.1 и чл. 32 ЗРС и по реда на другите действащи нормативни актове със сила в тази област, включително по Закона за опазване на селскостопанското имущество по предвидения в него ред.
23. Заповедта влиза в сила от 9 април 1999 г. Отменят се издадените досега заповеди на оторизираните органи и ведомства, определящи режима и условията за улов на риба и други водни животни в рибностопанските води и водоеми на страната в частта им по отношение на статута на рибностопанските води и водоеми по чл. 3 ЗРС и ползването на същите в рибностопанско отношение и по въпросите, които са регламентирани в тази заповед.
24. Тази заповед се издава на основание чл. 6, 9, 10, 11, 30, 31 и § 4 във връзка с чл. 3, 4, 16, 30-33 ЗРС, чл. 2 и 11 от Закона за защита на природата, чл. 14 и 18 от Закона за статистиката, чл. 2, 3, 17-22, 32 и 33 от Закона за ветеринарното дело, международните спогодби за риболова в река Дунав и в Черно море, Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (ДВ, бр. 23 от 1995 г.), Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) (ДВ, бр. 6 от 1992 г.), Наредбата за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибното стопанство, приета с ПМС № 265 от 1998 г. (ДВ, бр. 145 от 1998 г.).
25.1. Изпълнението на тази заповед се възлага на органите по чл. 9, 10, 11, 30, чл. 31, ал. 1 и чл. 32, ал. 2 ЗРС.
25.2. По смисъла на тази заповед компетентни органи са:
25.2.1. органи на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа: Държавната инспекция по рибарство с функции на Управление "Рибарство и аквакултури" на МЗГАР и нейните поделения (районните инспекции по рибарство) по отношение на общия и специалния контрол във всички рибностопански води и водоеми; контролните органи на Националното управление по горите към МЗГАР - по отношение на охраната и контрола във водите за спортен риболов; органите на Националната ветеринарномедицинска служба - по отношение на ветеринарно-санитарния контрол върху рибата и рибните продукти, вкл. на зарибителния материал и на здравния статус на рибностопанските обекти; по отношение на научните изследвания - съответните специализирани научни институти към СА;
25.2.2. Държавната инспекция по рибарство предоставя на другите контролни органи по чл. 31 ЗРС, както и на оторизирани от нея лица специално издадени актови книги за санкциониране на нарушителите на ЗРС;
25.2.3. органи на Министерството на околната среда и водите: Националната служба за защита на природата и районните инспекции по околната среда и водите по отношение на опазването на биоразнообразието и биоравновесието във водните екосистеми;
25.2.4. организации по смисъла на чл. 2, ал. 2 и/или чл. 19, ал. 1 ЗРС и т. 11.1, 11.2 и 20.1 от тази заповед са НЕК "Язовири и каскади" - ЕАД, "Напоителни системи" - ЕАД, общините и други лица с доказани права на собственост или ползване и управление на собствеността на съответните водоеми; те ползват правата и изпълняват задълженията по извършването и/или организирането на рибностопанската дейност в тези язовири по реда на Закона за рибното стопанство, Закона за опазване на околната среда и на издадените въз основа на тях заповеди и други нормативни актове на компетентните ведомства и органи, ако със закон или с акт на Министерския съвет не е постановено друго.
25.3. Указания за прилагането на тази заповед дава Държавната инспекция по рибарство. Когато указанието се отнася до биологичното равновесие и разнообразие или до ветеринарно-санитарния контрол, то се издава съвместно и/или съгласувано с другите компетентни органи по т. 25.2 въз основа на становище от специализираните научни институти.

history По смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗРС и т. 15.1-15.5 на тази заповед и в съответствие с ПМС № 265 от 1998 г., приложение № 3, чл. 2 (ДВ, бр. 145 от 1998 г.), рибите и другите водни животни са маломерни и техният улов, пренасяне, продаване и купуване са забранени целогодишно (при зарибяване на водоеми с разрешение на компетентните органи и по определен от тях ред), когато размерите им за съответните видове са по-малки от следните:
моруна - 140 см;
есетра - 80 см;
мерсин, пъструга, виза (шип) - 75 см;
змиорка, сом - 50 см;
калкан - 45 см;
бестер - 40 см;
щука, чига, амур, толстолоб - 35 см;
бяла риба - 30 см;
шаран (див, люспест) - 29 см;
шаран (гол и огледален), буфало, платика - 26 см;
распер, канален (американски) сом - 25 см;
платика - 20 см;
дъгова пъстърва, пелед, чудски сиг - 22 см;
морски кефалови риби - 20 см;
речен кефал (клен), лин, скобар (алай) - 20 см;
балканска пъстърва и сивен, бяла мряна
(обикновена), липан - 18 см;
карагьоз (дунавска скумрия) - 17 см;
черна мряна (балканска) - 15 см;
сафрид - 10 см;
хамсия, цаца (копърка, трицона) - 6 см;
езерен рак - 9 см;
жаба (голяма водна) - 5 см (30 г);
морски охлюв (рапан) - 60 г;
миди, речни (вкл. от р. Дунав) - 6 см.
Рибата се измерва от началото на муцуната до основата на опашната перка, раците - от окото до края на опашната перка, а жабите - от върха на муцуната до аналното отверстие, или в грамове. Теглото на мидите, морските охлюви (рапаните) и другите подобни мекотели се измерва заедно с черупките (в непочистено състояние). Уловените маломерни риби и други водни животни задължително се връщат във водата, независимо от тяхното състояние.