По вид документ > Нормативни актове - отменени > Закони > ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ИЗМЕРИТЕЛНИТЕ УРЕДИ
ДОКУМЕНТ, ДОСТЪПЕН САМО ЗА АБОНАТИ
Документът има по-нова версия, която е достъпна само за абонати.

ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ИЗМЕРИТЕЛНИТЕ УРЕДИ

ДВ. бр. 36 от 08.05.1979г.

Обн. ДВ. бр.289 от 9 Декември 1948г., попр. ДВ. бр.308 от 31 Декември 1948г., попр. ДВ. бр.17 от 24 Януари 1949г., изм. ДВ. бр.13 от 13 Февруари 1951г., изм. ДВ. бр.104 от 28 Декември 1951г., изм. ДВ. бр.14 от 15 Февруари 1952г., изм. ДВ. бр.102 от 30 Декември 1977г., изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979г.

 

Глава първа.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ЗАКОННИТЕ МЕРКИ И ТЕХНИТЕ ОБРАЗЦИ Чл. 1. Законните мерки на Народна република България произхождат от десетичната метрична система и носят наименованията и обозначенията, предвидени в този закон и правилниците за неговото приложение.

history Чл. 2. Единиците за мерките се разделят на основни и производни. Основните единици са за дължина, маса, време, сила на тока, температура и сила на светлината.
Производните им единици и техните множители и кратни са показани в таблицата към правилника за приложение на закона.

history Чл. 3. (Изм. - Изв. бр.14 от 1952 г.)Основната единица за дължина е метърът. Това е дължината при температура 0 градуса на международния първообраз от платино-иридиева сплав, определен за такъв от oбщата международна конференция за мерките и теглилките в Париж през 1889 г. и пазен в Международното бюро за мерки и теглилки в Севър до Париж.
Българският първообраз за дължина е метърът - еталон, сравнен с международния първообраз и получен от Международното бюро за мерки и теглилки.Той носи N 128.

history Чл. 4. (Изм. Изв. бр.14 от 1952 г.)Основната единица за маса е килограмът. Това е масата на международния първообраз от платино-иридиева сплав, определен за такъв от общата международна конференция за мерките и теглилките в Париж през 1889 г. и пазен в Международното бюро за мерки и теглилки в Севър.
Българският първообраз за маса е килограмът - еталон, сравнен с международния първообраз и получен от Международното бюро за мерки и теглилки. Той носи знак В 1911.

history Чл. 5. Основната единица за времето е секундата. Тя представлява 1/86.400 част от средното слънчево денонощие.

history Чл. 6. (Изм. - Изв. бр.308 от 1948 г.)
Основната единица за силата на електрическия ток е амперът.
Единицата ампер е силата на постоянния ток, който при преминаването си през два безкрайни, праволинейни, успоредни помежду си проводници с незначителни кръгове напречно сечение на разстояние на един метър един от друг в безвъздушно пространство ще предизвика взаимодействие между тези проводници със сила, равна на 2.10(-7) единици метър-килограм/секунда за сила на всеки метър дължина.

history Чл. 7. Основната единица за температура е градусът от стоградусната скала.
Големината на един градус се определя с изменението на температурата, създаващо една стотна част от нарастването на налягането на определено количество идеален газ с постоянен обем при изменение на температурата от нула до сто. Нулевата точка на скалата е температурата на топене на леда, а точката 100 е температурата на време на водата при атмосферно налягане 760 милиметра живачен стълб.
Основните точки нула и сто са приети от международната конференция по мерките и теглилките през 1889 г. и 1913 г.

history Чл. 8. Основната единица за силата на светлината е новата свещ.
Една нова свещ е 1/60 част от силата на светлината на един квадратен сантиметър абсолютно черна площ в нормална посока при температура на втвърдяването на платината.

history Чл. 9. (Изм. -Изв. бр. 308 от 1948 г.,Изв. -Изв. бр.14 от 1952 г.)
Народната република България се снабдява с първообразци от основните единици от Международното бюро за мерки и теглилки. Те се пазят в специално хранилище.
(Изм. ДВ. 102 от 1977 г.) Сравнения с първообразците се извършват със заповед на председателя на Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет.

history Чл. 10. Народната република България е член на Международното бюро за мерките и теглилките със седалище в гр. Севър.

Глава втора.
ОРГАНИ

history Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г.) Контролът по прилагаенето на този закон се упражнява от Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет.

Чл. 12. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 102 от 1977 г.) Държавният комитет за стандартизация има следните задачи:
а) да осигури еднообразието, верността и правилното използуване на мерките и измерителните уреди във всички отрасли на народното стопанство;
б) да пази първообразците на всички основни единици;
в) да изследва и проверява всички мерки и измерителни уреди в своите лаборатории и в лабораториите на всички държавни и обществени предприятия, организации и учреждения,използвайки за тази цел съоръженията и кадрите на последните.
г) да определя системата и видовете на мерките и измерителните уреди и да дава разрешителни за тяхното производство и внос;
д) да определя задължителния минимален комплект на мерките и измерителните уреди, които трябва да притежават държавните, обществените учреждения и предприятия, частните предприятия и лица;
е) да участвува със свой представител в комисиите, които произвеждат изпити за майстор-кантарджии,и
ж) да поддържа връзка с Международното бюро за мерки и теглилки и другите подобни институти в чужбина;
з) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г.) да представя на председателя на Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет за одобрение номенклатурата на мерките и измерителните уреди,подлежащи на задължителна държавна проверка;
и) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г.) да представя на председателя на Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет за одобрение правилници, инструкции и други наредби за проверка и ползване на мерките и измерителните уреди,които правилници,инструкции и пр. са задължителни за всички държавни и обществени предприятия,организации и учреждения;
к) да контролира дейността на ведомсвените органи за вътрешноведомсвения контрол върху мерлите и измерителните уреди и
л)да провежда методологическо ръководтсво за подготовката накадри,извършвана от другите предприятия,организации и учреждения.

history Чл. 13. В по-големите градове, където е необходимо, отделът за мерките и измерителните уреди открива свои служби.

Глава трета.
КОНТРОЛ ВЪРХУ МЕРКИТЕ И ИЗМЕРИТЕЛНИТЕ УРЕДИ

history Чл. 14. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г. и ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Контролът върху произвежданите и внасяните от чужбина мерки и измерителни уреди, както и контролът при употребата им се извършва от органите на Министерството на вътрешната търговия, и други натоварени от министъра на вътрешната търговия лица.
Министърът на вътрешната търговия дава мнение пред Държавната планова комисия по плановете за изработка,ремонт и внос на мерки и измерителни уреди.

history Чл. 15. Допуска се вносът, производството, продажбата и употребата на мерки и измерителни уреди само, когато последните изхождат от метричната система и отговарят на изискванията на закона, правилниците за приложението му и разпоредбите на отдела за мерките и измерителните уреди.

history Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г.) По изключение Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет може да разреши производството или вноса и употребата и на мерки извън категорията на споменатите в предходния член за нуждите на научно-изследователските институти и някои специални цели.

Чл. 17. Всякой, който внася мерки и измерителни уреди от чужбина или който произвежда такива в страната или извършва поправките им, е длъжен предварително да се снабди с надлежно позволително. Редът и условията за добиване на позволително се уреждат с правилниците за приложение на този закон.

history Чл. 18. (Изм. -Изв. бр.1 от 1952 г.)Всяка мярка и измерителен уред трябва да носи знаци и обозначения, усановени в правилниците и другите наредби за приложения на този закон.

history Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г.) Системите и видовете мерки и измерителни уреди, които са позволени, се означават със специални знаци, определени със заповед на председателя на Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г.) Вносът на мерките и измерителните уреди от чужбина става чрез митниците, които са определени със специална заповед на председателя на Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет.
Управителите на митниците са длъжни да не допускат освобождаването на каквито и да са мерки и измерителни уреди, без те да са проверени и маркирани от органите на отдела.
Мерките и измерителните уреди, вносът на които не е допуснат, трябва да бъдат изнесени в едномесечен срок от датата на съобщението, че вносът не се допуска.

Чл. 21. Мерките и измерителните уреди подлежат на следните задължителни проверки:
а) първоначална;
б) периодична и
в) внезапна.
Подробностите за провеждането на задължителните проверки и задълженията във връзка със същите на всички, които внасят, произвеждат, поправят и употребяват мерки и измерителни уреди, се уреждат с правилника.

history Чл. 22. (Изм. -Изв. бр.14 от 1952 г.)Притежателите на мерки и измерителни уреди са длъжни сами да ги занесат в определения служебен пункт. Изключение се прави само за мъчно преносимите мерки и измерителни уреди и тези свързани с производсвения процес, които могат да се проверяват на самото място, гдето се намират. В такъв случай направените от проверителя разноски са за сметка на стопаните.

history Чл. 23. Всяка мярка и измерителен уред, които са били подложени на първоначална или периодична проверка, се маркират от органите на отдела, ако същите отговарят на закона и правилника за приложението му.
Знаците, поставени при извършването на различни проверки, се определят в правилника за приложението на този закон.

history Чл. 24. (Изм. -Изв. бр.14 от 1952 г.)Мерките и измерителните уреди, неотговарящи на закона, на правилниците и на иструкциите за неговото приложение, не се маркират. Те се отстраняват от употребление, като се пломбират от или постави знакътза връщането им на поправка или се конфискуват,в случаите,предвидени в закона.

Чл. 25. (Отм._Изв. бр.104 от 1951 г.)

history Чл. 26. Всички лица, физически и юридически, са длъжни да поддържат мерките и измерителните уреди, с които си служат, в пълна изправност.

history Чл. 27. Административните власти и други държавни органи са длъжни да дават нужното съдействие на органите на отдела, когато при изпълнение на служебните си обязаности поискат такова.

Глава четвърта.
СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

history Чл. 28. (Изм. - Изв. бр.14 от 1952 г., бр. 102 от 1977 г.) Председателя на Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет или упълномощео от него лице определя със заповед мерките и начина на измерването, по които може да става продажбата на различни стоките и материалите.

history Чл. 29. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 102 от 1977 г.) Отговоростта за състоянието и веростта на мерките и измерителите уреди се носи от ръководителите на тези прдприятия,оргаизации,учрждения и други,които непосредсвено ползват мерки и измерителни уреди,а също така и ръководителите на висшестяшите органи,на които са подчинени първите.
За осидуряване на верността и правилното ползуване на мерките и измерителните уреди в периода между задължителните държавни проверки се изгражда вътрешноведомсвен контрол ,който се урежда от съответните ведомства, съгласуван с Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет.

history Чл. 30. (Изм. - Изв. бр. 14 от 1952 г.) Абсолютното значение на измерваното тегло, обем, вместимост, площ и пр. при покупко-продажбите и отчитането на материалите не трябва да се отличава от обявените такива повече от допустимите толеранси за точността на уредите, с които са извършени измерванията.

history Чл. 31. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) Забранява се да се мери и тегли с измерителни уреди, на които горната граница на измерване надвишава повече от 20 пъти измерваната величина.

history Чл. 32. (Отм.- Изв. бр.14 от 1952 г.)

history Чл. 33. Във всички писмени документи (договори, фактури, търговски книжа, каталози, обявления, реклами и др.) количеството и размерите на предметите или стоките задължително се показват в мерки от метричната система с изключение на тези, които обичайно се продават на дузини и бройки, а също и на ония, произхождащи от страни, в които не е въведена тая система.

Глава пета.
НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 34. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 102 от 1977 г.) Който: а) произвежда; б) поправя или в) внася мерки и измерителни уреди, без да има разрешително от Министерство Държавния комитет за стандартизация при Министерския съв

history Чл. 35. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 102 от 1977 г.) Който:
а) произвежда;
б) внася или
в) продава
неодобрени от Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет мерки и измерителни уреди, се наказва с глоба от 20 до 200 лева.

history Чл. 36. Който продава непроверени, но от одобрена система мерки и измерителни уреди, се наказва с глоба от 5.000 до 50.000 лева.

history Чл. 37. (Изм.- Изв., бр. 13 от 1951 г. и бр. 14 от 1952 г.) Който си служи или държи мерки и измерителни уреди:
а) точни, но непроверени;
б) върнати и непредставени за поправка в дадения срок и
в) които не са от десетична метрична система или разрешени от Комитета по качеството, се наказват с глоба от 500 до 50.000 лeвa.
На същото наказание подлежи и онзи, който не представи за проверка и маркиране поправените от него мерки и измерителни уреди.

history Чл. 38. (Изм.- Изв. бр. 14 от 1952 г.)Който не държи в изправност мерките и измерителните уреди, се наказва с глоба от 500 до 20.000 лева.

history Чл. 39. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 102 от 1977 г.) Който не притежава минималния комплект мерки и измерителни уреди определен със заповед на председателя на Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет, се наказва с глоба от 500 до 20.000 лв.

history Чл. 40. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) Който представи на проверка и маркиране след определените срокове за периодична проверка мерките и измерителните си уреди, се наказва с глоба от 500 до 20.000 лева.

history Чл. 41. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) Който си служи при измерванията с неверни мерки и измерителни уреди или мери невярно,се наказва с лишаване от свобода до 3 години.
в по- малко(ексик),ако не се наказва по други заони с по- тежко наказание.

history Чл. 42. (Отм.- Изв. бр.14 от 1952 г.)

history Чл. 43. (Изм.- Изв. бр.14 от 1952 г.)Който по какъвто и да било начин направи неточни веднъж проверени и маркирани с държавен знак мерки и измерителни уреди или унищожи поставения знак за връщане на поправка неверните мерки и измерителни уреди или премахне пломбата и си служи с тях,се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 10.000 до 100.000 лева.
На същото наказание подлежи и онзи, който преправи и употребява преправения по какъвто и да било начин държавен знак за маркиране на мерките и измерителните уреди.

history Чл. 44. Който употребява разни способи за невярно мерене и теглене,когато измерителните уреди са верни и надлежно проверени,се наказва с тъмничен затвор до 3 години и глоба от 10.000 до 100.000 лева.
Със същото наказание се наказва и онова длъжностно лице кантарджия,което
мери и издава бележка с означено невярно тегло.

history Чл. 45. Административните органи или други длъжностни лица, които откажат да дадат съдействие на органите по мерките и измерителните уреди във връзка с изпълнението на служебните им обязаности, се наказват с глоба до 20.000 лв.

history Чл. 46. За всички нарушения по този закон и на издадените въз основа на него правилници, заповеди или други разпореждания, за които нарушения не са предвидени специални наказания, нарушителите се наказват с глоба до 20.000 лв.

history Чл. 47. (Изм.- Изв. бр.14 от 1952 г.)
В случаите на чл. 34, буква "а",чл.35,буква "а",чл.чл.41,43,44 мерките и измерителните уреди се конфискуват,когатонарушението е извършено от частни лица.
Конфискуват се също така и мерките и измерителните уреди и в случаите на член 35,буква "в",ичл.37,буква "в",независимо от кого е извършено нарушението. Неизнесените в срока по чл.20 от този закон и дадените такива за проверка,но непотърсесни в 3 месеца.

history Чл. 48. (Изм. - Изв. бр.14 от 1952 г. и ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Нарушенията на този закон се констатират с актове, съставени от органите по мерките и измерителните уреди, и натоварени от от министъра на вътрешната търговия лица .
Актът трябва да бъде подписан от съставителя, нарушителя и поне от един свидетел.

history Чл. 49. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) Наказателните постановления се издават от председателя на Комитета по качеството или натоварени от него длъжностни лица по мерките и измерителните уреди.

history Чл. 50. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) Постановленията, с които се налага глоба по този закон до 5000 лева, са окончателни и не подлежат на обжалване.
Във всички други случаи наказателните постановления се обжалват по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

history Чл. 51. Актовете, съставени за нарушение на този закон, за които освен глоби се предвижда наказание и затвор, се изпращат на съответния прокурор за преследване на нарушителите на общо основание.

Глава шеста.
ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 52. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 102 от 1977 г.) Подробностите по прилагането на този закон ще бъдат установени с правилници,заповеди,инструкции и други разпоредби одобрени от председателя на Държавния комитет за стандарт

history Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г.) Този закон отменя Закона за мерките и теглилките от 27 март 1910 г., като правилникът за прилагането му остава в сила до издаването на нов такъв, доколкото разпоредбите на същия не противоречат на този закон. Настоящият указ да се облече с държавния печат и да се тури в действие.
Изпълнението на този указа се възлага на председателя на Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет.