| ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП | |
|
Не сте абонат на Експертис? Разгледайте вариантите ни за АБОНАМЕНТ |
|
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 101 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 17 МАРТ 1997 Г. ЗА КОМПЕНСИРАНЕ НА ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ, ИЗПЛАЩАНИ ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
ДВ. бр. 37 от 09.05.1997г.
Обн. ДВ. бр.24 от 21 Март 1997г., изм. ДВ. бр.34 от 29 Април 1997г., отм. ДВ. бр.37 от 9 Май 1997г.
history
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
history
Член единствен. (1) От 1 февруари 1997 г. паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност и раждане и при трудоустрояване се компенсират, като:
1. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1997 г., в сила от 1 февруари 1997 г.) минималната месечна работна заплата за страната за месеца, за който се изплаща паричното обезщетение, се умножава с индивидуалния коефициент на осигуреното лице;
2. от получената сума по т. 1 се определя размерът на паричното обезщетение в процентите по Кодекса на труда от 1951 г.
(2) Индивидуалният коефициент се изчислява от съотношението между полученото възнаграждение, но не повече от 120 на сто от основната заплата на работника и не повече от основната заплата на останалите категории персонал за месеца, предхождащ месеца на настъпване на нетрудоспособността, началото на отпуска за бременност и раждане или на трудоустрояването, и минималната месечна работна заплата за страната за същия месец.
(3) Индивидуалният коефициент за лицата, които се осигуряват само за своя сметка за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване, както и за лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени за всички осигурителни случаи, се изчислява от съотношението между осигурителния доход, върху който са внесени осигурителните вноски, и минималната месечна работна заплата за страната за месеца, предхождащ месеца на временната нетрудоспособност или издаването на болничен лист за бременност и раждане.
(4) В случаите, когато паричното обезщетение е определено по чл. 65 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (обн., Изв., бр. 30 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 21 и 47 от 1959 г., бр. 59 от 1962 г.; ДВ, бр. 24, 36 и 99 от 1963 г., бр. 49 от 1964 г., бр. 1, 58, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 от 1968 г., бр. 14 от 1969 г., бр. 19 от 1972 г.; Разпореждане № 141 на Бюрото на Министерския съвет от 1972 г.; ДВ, бр. 59 и 67 от 1973 г., бр. 37 и 59 от 1975 г., бр. 59 от 1977 г., бр. 42 от 1980 г., бр. 21 и 101 от 1981 г., бр. 33 от 1982 г., бр. 61 от 1984 г., бр. 6 от 1987 г., бр. 59 и 70 от 1989 г., бр. 58 от 1992 г., бр. 5 и 85 от 1993 г., бр. 103 от 1996 г. и бр. 18 от 1997 г.), индивидуалният коефициент се изчислява от съотношението между основната заплата към датата на настъпване на нетрудоспособността и минималната месечна работна заплата за страната.
(5) (Нова - ДВ, бр. 34 от 1997 г.) След 31 март 1997 г. сумата по ал. 1, от която се изчисляват паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност и раждане и при трудоустрояване, не може да надхвърля осемкратния размер на минималната работна заплата за страната за месеца, за който се изплаща обезщетението.
