ДВ. бр. 34 от 25.04.2006г.

Обн., ДВ, бр. 34 от 25 април 2006 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Неделчо Беронов, и членове: Стефанка Стоянова, Маргарита Златарева, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Румен Янков, Живан Белчев, Лазар Груев, Мария Павлова, Емилия Друмева, Владислав Славов, Евгени Танчев, при участието на секретар-протоколиста Росица Топалова разгледа в закрити заседания на 11 и 13 април 2006 г. конституционно дело № 4 от 2006 г., докладвано от съдията Васил Гоцев.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Делото е образувано на 9 февруари 2006 г. по искане на 52 народни представители от 40-то Народно събрание на основание чл. 149, ал. 1,т. 2 от Конституцията на Република България.
Оспорва се конституционосъобразността на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози (ЗИДЗАП, ДВ, бр. 92 от 2005 г.):
-§ 4, т. 1 в частта, с която в чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) се създава т. 5;
-§ 14, т. 1, с който се изменя и допълва ал. 2 на чл. 24 ЗАП; и
-§ 31, т. 2 и 3 от заключителните разпоредби.
В искането се поддържа, че с въведените от посочените текстове изисквания при вписване за първи път в регистъра за превозното средство, извършващо таксиметров превоз на пътници, да не са изтекли повече от 5 години от датата на първата му регистрация и да не са изтекли повече от 10 години от датата на първата регистрация на вече регистрираното превозно средство, се нарушават чл. 6, ал. 2, чл. 19, ал. 1 и 2, чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 16 и чл. 48, ал. 1 и 3 от Конституцията.
Според искателите поставени са в неравностойно положение превозвачи и водачи на леки таксиметрови автомобили по смисъла на чл. 12 и чл. 24 от Закона за автомобилните превози, управляващи стари автомобили, и тези, които управляват нови. Проявено било различно отношение към лицата с по-високи доходи, които биха могли да се съобразят с изискването, и към тези без достатъчно средства, които нямат тази възможност. Невярно било твърдението в мотивите за изменението и допълнението на закона, че с установените изисквания се повишава безопасността на движението по пътищата. Въпросът за техническата изправност на колите бил вече разрешен чрез Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта (обн., ДВ, бр. 74 от 1999 г.; посл. изм. бр. 52 от 2005 г.).
Твърди се и че е ограничена свободната стопанска инициатива, като са били създадени различни правни условия за стопанска дейност.
Нарушено било и гарантираното от Конституцията право на труд.
Поради посочените противоречия с Конституцията искателите смятат, че е нарушен и чл. 5, ал. 1 и 2 от нея.
С определение от 23 февруари 2006 г. искането е допуснато за разглеждане по същество.
Като заинтересовани страни са конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на транспорта, министърът на вътрешните работи, министърът на околната среда и водите, министърът на икономиката и енергетиката, Върховният административен съд, Федерацията на потребителите в България, Националният съвет на превозвачите, Националната транспортна камара и Националното сдружение на такси-водачи в България.
В изпълнение на предоставената им възможност са представили становища Народното събрание, Министерският съвет, министърът на транспорта, министърът на вътрешните работи, министърът на околната среда и водите, Националната транспортна камара, Националният съюз на превозвачите и Националното сдружение такси водачи.
Националното сдружение таксиметрови водачи подкрепя искането на групата народни представители. Според него законът е "крайно дискриминационен", като е нарушено равенството на гражданите пред закона и се създават различни правни условия за стопанска дейност. Подчертава се, че в случая не са налице условията, при които държавата може да наруши изискването за равни правни условия. Въведеното с атакувания закон изискване не решавало въпроса за сигурността на движението по пътищата. Тя се осигурявала чрез техническия контрол, който законът провежда.
Според становището нарушено било и правото на труд.
Останалите становища поддържат, че атакуваните разпоредби от ЗИДЗАП не нарушават Конституцията. Според министъра на околната среда и водите оспорваните изменения на закона са в защита на потребителя, каквато изисква чл. 19, ал. 2 от Конституцията във връзка с гарантирането на еднакви правни условия за стопанска дейност. С тях се осигурявало и прилагането на европейските изисквания относно опазване на природната среда.
В становищата се изтъква, че чрез условието таксиметровият превоз на пътници да се извършва с по-нови коли се осигурявала безопасността на движението по пътищата и сигурността на превозваните. Защитавала се и околната среда. Конституцията не забранявала със закон да се създадат специфични условия за извършване на определена стопанска дейност. Подобрявало се и транспортното обслужване на гражданите, което е в техен интерес. Налагало се и обновяване на автомобилния парк, който е остарял.

history Конституционният съд обсъди направеното искане и изложените в становищата на заинтересованите страни съображения и прие следното: