ДВ. бр. 36 от 02.05.2006г.

Обн., ДВ, бр. 36 от 2 май 2006 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Неделчо Беронов, и членове: Стефанка Стоянова, Маргарита Златарева, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Румен Янков, Живан Белчев, Лазар Груев, Мария Павлова, Емилия Друмева, Владислав Славов, Евгени Танчев, при участието на секретар-протоколиста Енита Еникова разгледа в закрито заседание на 18 април 2006 г. конституционно дело № 11 от 2005 г., докладвано от съдията Евгени Танчев.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Делото е образувано на 7.ХII.2005 г. по инициатива на главния прокурор на Република България. Иска се да бъде обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 132г, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН), създаден с § 85 от Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 62 от 2002 г.).
Изложени са аргументи в подкрепа на твърдението, че оспорената разпоредба е в противоречие с чл. 30, ал. 5, изр. второ, с чл. 32, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от Конституцията.
С определение от 19 януари 2006 г. Конституционният съд допусна искането за разглеждане по същество и конституира като заинтересовани страни по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, Върховния касационен съд, Националната следствена служба, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет, Българския Хелзинкски комитет и дружество "Български адвокати за правата на човека".
В посочения от Конституционния съд срок за представяне на писмени становища такива постъпиха съответно от министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет, Българския Хелзинкски комитет и дружество "Български адвокати за правата на човека".
Министърът на вътрешните работи и министърът на правосъдието поддържат в становищата си, че разпоредбата на чл. 132г, ал. 3 ЗИН е конституционосъобразна и съответства на чл. 30, ал. 5, изр. второ, чл. 32, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от Конституцията и на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС).
Омбудсманът, Висшият адвокатски съвет, Българският Хелзинкски комитет и дружеството "Български адвокати за правата на човека" привеждат множество доводи в подкрепа на искането за обявяване на противоконституционност на чл. 132г, ал. 3 ЗИН.

history I
Оспорването на конституционността на чл. 132г, ал. 3 ЗИН се основава на твърдението за противоречие с разпоредбите на чл. 34, ал. 1, чл. 32, ал. 1 и чл. 30, ал. 5 на Конституцията.
За да се произнесе върху съответствието на уредения в чл. 132г, ал. 3 ЗИН режим на кореспонденцията с конституционните норми, Конституционният съд прие следното:
От гледна точка на своя генезис и поради правната си природа неприкосновеността на кореспонденцията принадлежи към първото поколение основни права, насочени към защитата на физическия и духовния интегритет на човешката личност и по-специално автономията и частната сфера на индивида. Тази категория права възниква преди останалите поколения права още в процеса на постепенното ограничаване на монархическия абсолютизъм, започнало през Средновековието, утвърждава се от либералния конституционализъм във всички писани конституции и се ползва с изключително висока степен на правна защита както в националните демократични правни системи, а също така и в международните и европейските системи за защита на основните права, в това число и в ЕКЗПЧОС и създадената от нея съдебна система за защита на основните права.
Възприел световните демократични стандарти в конституционализма, основният закон на Република България от 1991 г. прогласява свободата и тайната на кореспонденцията в самостоятелната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от глава втора, посветена на основните права на гражданите.