ДВ. бр. 58 от 18.07.2006г.

Обн., ДВ, бр. 58 от 18 юли 2006 г.

history Производството е по чл. 23 във връзка с чл. 5, т. 1 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) и чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ).

history Образувано е по жалба на "Център за независим живот"-София, ул. Екзарх Йосиф 60, за частичната отмяна разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1, 2 и 3; чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2; чл. 27, ал. 1; чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2; чл. 29, 30 и чл. 31, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), приет с ПМС № 343 от 2004 г. (ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 1.I.2005 г.), в частта, с която е въведено ограничение на паричната добавка за социална интеграция на хората с трайни увреждания. Твърденията в жалбата са, че нормите в атакуваната им част са приети в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 42, ал. 1 ЗИХУ и § 1, т. 2 ЗИХУ и разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) относно изискването за съответствие на по-ниския по степен нормативен акт с по-високия по степен акт, съставляващи основание за отмяната им.
Министерският съвет чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Съображенията му са, че Правилникът за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания е приет след споразумение с Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция и е подкрепен от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Отменяйки разпоредбите на правилника в атакуваната им част, би се стигнало до еднакво третиране и предоставяне на месечни добавки за социална интеграция на всички лица с 50 и над 50 % намалена работоспособност, каквато не е целта на закона. Това би поставило в неравностойно положение хората с най-тежка степен на увреждане в сравнение с тези с най-лека степен на увреждане.
Жалбата е процесуално допустима. Разпоредбата на чл. 4 от Конституцията прокламира, че Република България е правова държава. От конституционно установения принцип за законност произтича изискването всички нормативни актове, изграждащи правната система на държавата, да са конституционносъобразни и законосъобразни. Гаранция за спазването на този принцип е регламентираната с чл. 120, ал. 2 КРБ правна възможност гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички актове-нормативни, общи и индивидуални, които ги засягат, освен онези, за които по силата на изрична законова норма е изключено това. Нормативните административни актове, какъвто в случая е ППЗИХУ, са подзаконови административни актове, съдържащи административноправни норми, отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати, имащи многократно правно действие. В интерес на обществото е всеки правен субект да може да ги атакува относно тяхната незаконосъобразност, когато счита, че те противоречат на норма от по-висок ранг. Само това обстоятелство е достатъчно основание да легитимира правния им интерес от съдебно обжалване на подзаконовия нормативен акт, т.е. да обуслови допустимостта на жалбата, без да е необходимо наличието на пряк и личен интерес за жалбоподателя от оспорване на нормативния акт.