ДВ. бр. 101 от 18.12.2009г.

Обн., ДВ, бр. 75 от 12 септември 2006 г., отм., ДВ, бр. 101 от 18 декември 2009 г.

history Чл. 1. С тази наредба се определят редът и документите за възстановяване на правомерно начисления данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в друга държава-членка на Общността, за закупените от тях стоки, получените услуги и осъществен внос на територията на страната.

history Чл. 2. (1) "Чуждестранно лице" по смисъла на тази наредба е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, за което в периода, за който се отнася искането за възстановяване на данъка, са налице едновременно следните условия:
1. лицето няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е извършило доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната съгласно Закона за данък върху добавената стойност с изключение на доставки на:
а) транспортни услуги и услуги, свързани с международен транспорт по смисъла на чл. 30 и 31 от Закона за данък върху добавената стойност;
б) стоки и услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност;
3. лицето е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка, където е установено.
(2) Лицето по ал. 1 има право да му бъде възстановен начисления от доставчик-регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, данък върху добавената стойност за получени от него стоки и услуги по облагаема доставка и осъществен от него внос в периода, за който се отнася искането за възстановяване по чл. 3, ал. 1, т. 1, когато:
1. стоките и услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки в държавата членка, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната;
2. стоките и услугите се използват за извършване на доставки по чл. 30 и чл.31 от Закона за данък върху добавената стойност.
(3) Правото на възстановяване по ал. 2 не е налице, когато начисленият от доставчик-регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, данък върху добавената стойност е без право на данъчен кредит съгласно Закона за данък върху добавената стойност.
(4) Лицето по ал. 1 има право на частично възстановяване на данък върху добавената стойност, когато в държавата членка, където е установено, лицето извършва както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Размерът на частично възстановения данък се определя въз основа на информацията от удостоверението по чл. 3, ал. 1, т. 3, издадено от държавата членка, където лицето е установено.