| ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП | |
|
Не сте абонат на Експертис? Разгледайте вариантите ни за АБОНАМЕНТ |
|
НАРЕДБА № Н-11 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността
ДВ. бр. 101 от 18.12.2009г.
Обн., ДВ, бр. 75 от 12 септември 2006 г., отм., ДВ, бр. 101 от 18 декември 2009 г.
history Чл. 1. С тази наредба се определят редът и документите за възстановяване на правомерно начисления данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в друга държава-членка на Общността, за закупените от тях стоки, получените услуги и осъществен внос на територията на страната.
history
Чл. 2. (1) "Чуждестранно лице" по смисъла на тази наредба е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, за което в периода, за който се отнася искането за възстановяване на данъка, са налице едновременно следните условия:
1. лицето няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е извършило доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната съгласно Закона за данък върху добавената стойност с изключение на доставки на:
а) транспортни услуги и услуги, свързани с международен транспорт по смисъла на чл. 30 и 31 от Закона за данък върху добавената стойност;
б) стоки и услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност;
3. лицето е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка, където е установено.
(2) Лицето по ал. 1 има право да му бъде възстановен начисления от доставчик-регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, данък върху добавената стойност за получени от него стоки и услуги по облагаема доставка и осъществен от него внос в периода, за който се отнася искането за възстановяване по чл. 3, ал. 1, т. 1, когато:
1. стоките и услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки в държавата членка, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната;
2. стоките и услугите се използват за извършване на доставки по чл. 30 и чл.31 от Закона за данък върху добавената стойност.
(3) Правото на възстановяване по ал. 2 не е налице, когато начисленият от доставчик-регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност лице, данък върху добавената стойност е без право на данъчен кредит съгласно Закона за данък върху добавената стойност.
(4) Лицето по ал. 1 има право на частично възстановяване на данък върху добавената стойност, когато в държавата членка, където е установено, лицето извършва както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Размерът на частично възстановения данък се определя въз основа на информацията от удостоверението по чл. 3, ал. 1, т. 3, издадено от държавата членка, където лицето е установено.
