ДВ. бр. 41 от 21.05.2019г.

Обн., ДВ, бр. 33 от 20 април 2007 г., изм., ДВ, бр. 41 от 21 май 2019 г.

history Чл. 1. С тази наредба се определя редът за установяване и удостоверяване на обстоятелствата, при които може да се извърши вземане на органи, тъкани и клетки от починало лице.

history Чл. 2. (1) Вземане на органи, тъкани и клетки от починало лице може да се извърши, когато:
1. лицето е с установена самоличност;
2. смъртта е установена съгласно Наредба № 14 от 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт (ДВ, бр. 39 от 2004 г.);
3. в здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след неговата смърт, в случаите, когато има издадена такава;
4. (изм., ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 21.05.2019 г.) името на лицето не е вписано в служебния регистър на Изпълнителната агенция "Медицински надзор" по чл. 39, ал. 1, т. 2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки;
5. задължително е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и липсва представен писмен отказ в разумно кратък срок от негови:
а) съпруг или родител;
б) дете;
в) брат или сестра.
(2) Когато трупът е на лице под 18 години или на лице, което е било поставено под запрещение, съгласието за вземане на органи, тъкани или клетки се удостоверява писмено от неговите родители, настойник или попечител чрез попълване на декларация по образец съгласно приложение № 1.
(3) Когато трупът подлежи на съдебномедицинска експертиза, възможността за вземане на органи, тъкани и клетки се удостоверява с разрешение от съдебномедицински експерт по образец съгласно приложение № 2.