ДВ. бр. 89 от 06.11.2007г.

Обн., ДВ, бр. 89 от 6 ноември 2007 г.

history Върховният административен съд на Република България—Общо събрание на съдиите, в съдебно заседание на 18 юни 2007 г. разгледа тълкувателно дело № 14 от 2007 г., докладвано от съдия Венета Марковска.
Производството е с основание чл. 259, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на заместник главния прокурор при Върховната административна прокуратура (ВАП) до Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд (ВАС) за произнасяне с тълкувателно постановление по прилагането на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) относно това при какви предпоставки може да бъде прекратено служебното правоотношение на държавен служител в МВР по предложение на органа по назначаването в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
В направеното от зам. главния прокурор искане се поддържат доводи, че е налице противоречива съдебна практика по прилагането и тълкуването на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР от тричленни и петчленни състави на Върховния административен съд. При тълкуването и прилагането на посочената законова разпоредба съдебните състави при ВАС изхождат от принципното положение, че пенсиите за осигурителен стаж и възраст, условията за придобиване правото на пенсия, както и правилата за изчисляване на техния размер са регламентирани в глава шеста, раздел I КСО—чл. 68—70а.
Едното становище се обединява около разбирането, че разпоредбата на чл. 69 КСО се явява специална спрямо тази на чл. 68, която във втората си алинея изрично урежда придобиването на пенсия от служители в МВР. Приема се, че това право е обвързано единствено с наличието на 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на МВР, като възрастта на служителите от МВР е без правно значение, тъй като това изрично е посочено в чл. 69, ал. 2 КСО, т.е. касае се до привилегировани условия, от които—при уволнение—имат право да се възползват изрично посочената категория държавни служители и административният орган.
Според другото становище разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР съдържа две кумулативни изисквания за пенсиониране на служителите от МВР, а именно: 1. наличие на 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени в системата на МВР, и 2. възраст за пенсиониране. Приема се, че след като в текста на закона липсва препращане към чл. 69 КСО (каквото бе налице с разпоредбата на чл. 253, ал. 1, т. 9 ЗМВР—отм.), преценката дали да бъде упражнено правото на пенсиониране в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР принадлежи единствено на носителя на правото, но не и на административния орган. Административният орган може да направи предложение за пенсиониране единствено при наличието и на двете кумулативни предпоставки—осигурителен стаж и възраст.
С определение № 10 от 10.V.2007 г. на петчленен състав на ВАС искането е допуснато за разглеждане по същество. Като заинтересовани страни са конституирани Министерството на вътрешните работи, Националният осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика.
Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст—по искане на служителя или по предложение на органа по назначаването. Анализирайки тази разпоредба на закона, стигаме до извода, че елементите от фактическия състав на основанието за прекратяване на правоотношението по този текст са свързани с осигурителния стаж и възрастта. Условията за придобиване правото на пенсия при осигурителен стаж и възраст, както и правилата за изчисляване на размера є са регламентирани в разпоредбите на КСО—от чл. 68 до чл. 70а.
Пенсията за осигурителен стаж и възраст представлява осигурително плащане по дългосрочно обществено осигуряване заради завършен продължителен период на трудова дейност и достигната определена възраст.

history Разпоредбата на чл. 68 КСО е обща и приложима за всички български граждани (мъже и жени), за които няма други специални разпоредби с оглед специфичния характер на труд, който полагат. Според чл. 68, ал. 1 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст от 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е не по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените. Втората и третата алинея на същия текст регламентират прогресивното увеличение на възрастта и на сбора, считано от определен момент до достигане на фиксираните за тях максимуми, а четвъртата алинея урежда случаите при недостигнат сбор съобразно предходните хипотези.
Текстът на чл. 69, ал. 2 КСО касае държавните служители по ЗМВР. Законодателят е предвидил те да придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при наличие на 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители в системата на МВР, т.е. възрастта не е условие за упражняване на това право от осигуреното лице. Не по този начин стои въпросът, когато административният орган реши да пенсионира държавен служител от системата на МВР при наличие на основанието по чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР във връзка с чл. 69, ал. 2 КСО.
В ЗМВР законодателят си служи с израза “прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР”. В разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО той е употребил друг израз—“при уволнение...”, като уволнението се явява една от предпоставките за придобиване право на пенсия, а не обратното. Ако не е налице уволнение, осигуреното лице не може да се възползва от хипотезата на чл. 69, ал. 2 КСО. Ето защо терминът “уволнение” по смисъла на чл. 69, ал. 2 КСО следва да се разбира като синоним на “освобождаване от служба” или “прекратяване на служебното правоотношение”, какъвто израз е употребен в ЗМВР и Закона за държавния служител (ЗДС), като основанието за уволнението няма значение.
Придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО се отличава съществено от придобиването на това право по реда на чл. 68. Разликата е както в кръга на лицата—служители от системата на МВР, които имат право на тази пенсия, така и в предпоставките, при наличието на които правото на пенсия възниква—25 години осигурителен стаж, от които 2/3 да са действително изслужени, без оглед на възрастта. Той е традиционно характерен и исторически установил се в българското пенсионно законодателство, като тези условия съществуваха и в чл. 6 и 7 от Закона за пенсиите (отм.). Основанието за този особен режим на пенсиониране на посочената категория лица са характерът, тежестта и особените изисквания за висока физическа и психическа годност и издръжливост при изпълнение на тяхната служба. Именно и затова е предвидено това изключение в общите правила за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за държавните служители от системата на МВР. Действително в текста на чл. 69, ал. 2 КСО не е изрично посочено, че пенсията, на която имат право държавните служители в МВР, е пенсия за осигурителен стаж и възраст. Но от логическото и систематическото тълкуване на нормата следва изводът, че законодателят има предвид именно такъв вид пенсия.
Както се посочи по-горе, за тази категория осигурени лица следва да е налице и друго специфично условие—уволнение. Разумът на това законодателно решение е да се позволи облекчен режим на пенсиониране на лица, чиито правоотношения по носенето на служба в МВР са прекратени. Това е така, тъй като прекратяването на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 69, ал. 2 КСО е свързано с предходно уволнение, т.е. предоставя се възможност на служителя или да бъде уволнен на някои от основанията в ЗМВР, или да поиска пенсиониране, ако са налице изискванията на чл. 69, ал. 2 КСО.
Затова следва да се приеме, че се касае до субективното право за пенсиониране при тези условия на държавните служители в МВР, което е установено в полза на носителите му. Като субективно право правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е изрично предвидена в КСО възможност за определено поведение, което се осъществява по волята на осигуреното лице и затова то е лично право. То възниква с настъпването на осигурителния случай и не зависи от други фактори, защото се упражнява въз основа на волеизявлението на осигуреното лице, обективирано в молба за отпускане на пенсия. Преценката дали да бъде упражнено това право в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР принадлежи единствено на носителя му, но не и на административния орган.
От изложените по-горе съображения Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд приема, че административният орган може да направи предложение за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР по реда на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР само при наличието на двете кумулативни предпоставки: осигурителен стаж и възраст.
Водим от горното и на основание чл. 259, ал. 1 АПК, Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд
ПОСТАНОВИ:
Служебното правоотношение на държавния служител в МВР може да бъде прекратено от органа по назначаването по реда на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР само при наличието на кумулативно дадените предпоставки в тази разпоредба—осигурителен стаж и възраст.
Тълкувателното постановление подлежи на обнародване в “Държавен вестник” и влиза в сила от деня на обнародването му.